Новопредставен законопроект в Илинойс може да превърне щата в 11-ия в САЩ, въвел така нареченото „право на смърт“. Предложеният текст ще даде възможност за поставяне на край на живота за неизлечимо болни пациенти.
Съгласно законопроекта, който беше представен преди няколко дни, на пациентите с терминално заболяване ще бъде позволено да поискат от лекар да им предпише „лекарство за подпомагане на смъртта, с което да сложат край на живота си по мирен начин“, пише в текста, който ще бъде гласуван.
Според изискванията, болният трябва да направи две устни молби до квалифициран лекар в рамките на пет дни една от друга, заедно с депозиране на писмена молба. Искането може да бъде отправено само от пациента, а не от негов заместник или пълномощник, пише още в законопроекта.
Прочети още
Пациентите ще трябва да бъдат информирани и за други възможности извън лекарствата за слагане на край на живота, като хосписни и палиативни грижи.
Разликата с евтаназията е, че няма да се изисква присъствие на медицински специалист
в „помощта при умиране“, уточняват законодателите.
За да отговаря един пациент на изискванията за получаване на рецептата със смъртоносно лекарство, той трябва да е на 18 или повече години, да е жител на Илинойс с терминална диагноза и шестмесечна или по-малка прогноза за живот, както и лекарят му да прецени, че има умствената способност да вземе такова решение.
Законопроектът беше внесен в петък от помощник-лидера на мнозинството в Сената Линда Холмс.
„Неизлечимо болните жители на Илинойс трябва да могат да изберат лека смърт с медицинска помощ и те трябва да имат законното право да вземат това лично решение след консултация със своите лекари и близки“, каза в изявление тя.
„Горда съм да внеса този законопроект и се надявам, че всички мои колеги ще се присъединят към мен в подкрепата му.“
Текстът беше одобрен и от няколко групи за застъпничество, включително Американския съюз за граждански свободи (ACLU).
„Неизлечимо болни жители на Илинойс и групи за застъпничество подкрепиха законодателите за въвеждането на подобно решение, което би позволило на умствено незасегнати, неизлечимо болни възрастни да имат възможност да получат лекарства с рецепта, за да прекратят по мирен начин непоносимото си страдание“, се казва в изявление на ACLU.
„Жителите на Илинойс, които подкрепят Закона за възможността за край на живота на неизлечимо болни пациенти, призовават законодателната власт да го приеме по време на сесията през пролетта на 2024 г.“
Ако бъде приет, Илинойс ще стане 11-ият щат
с така нареченото „право да умреш“ в САЩ. Останалите 10 са Калифорния, Колорадо, Хавай, Мейн, Монтана, Ню Мексико, Ню Джърси, Орегон, Върмонт и Вашингтон, както и столицата Вашингтон, окръг Колумбия.
„Направих всичко по силите си, за да излекувам рака си, включително преминах няколко цикъла на химиотерапия, но най-важното е, че вече умирам“, каза Деб Робъртсън, пенсиониран социален работник с нелечим високостепенен невроендокринен карцином в четвърти стадий, изключително рядък и агресивен рак. „Ако имах възможността да получа медицинска помощ за смъртта си тук, в Илинойс, това би означавало, че мога да взема решение за себе си кога е време да си отида. Това би ми позволило да умра спокойно. Това би позволило на съпруга ми и семейството ми да се сбогуват с мен и да разберат, че е добре да се откажа от битката с рака“, добави тя.
Организации като
Чикагската архиепископия обаче се противопоставиха
на това, което те наричат „асистирано самоубийство“.
Други групи за защита на хората с увреждания, сред които Access Living също критикуваха законопроекта, заявявайки, че той може да засегне непропорционално хората с увреждания.
„Асистираното самоубийство само ще даде възможност за по-нататъшна дискриминация в здравеопазването срещу хора с увреждания“, посочва групата.
„Нашата здравна система има твърде много „течове“, за да приемем, че хората, които НЕ са лекари, няма да настояват за асистирано самоубийство на хора с увреждания. Вместо това се нуждаем те да получават животоспасяващи услуги и подкрепа, за да подобрим способността им да управляват болката.“
В Орегон, където подобен закон беше приет още през 1997 г., досега не е имало „доказателни“ случаи на злоупотреба или принуда, твърдят обаче привържениците на закона в Илинойс.
Ейми Шърман, директор в Compassion & Choices за Средния запад, се застъпва за разрешаване на личния избор за край на живота от 1994 г., когато е приета първата мярка в Орегон. Тя е част от щатска организация, наречена Коалиция за край на живота в Илинойс, която включва също групите ACLU и Final Options.
„Това е тяхната смърт“, каза Шърман. „Те вече умират. Това е напълно доброволно както за лицето, така и за доставчиците на медицински услуги. В това няма никакво задължение“, обясни тя.
Тя също така отхвърли определенията, че мярката би била форма на самоубийство с помощта на лекар в стила на д-р Джак Кеворкян. Лекарят, защитник на евтаназията, беше признат за виновен в убийство втора степен за смъртта на 52-годишен мъж с терминална болест.
Според Националните институти по здравеопазване от 1998 до 2018 г. в щатите, които са легализирали медицинската помощ при смърт,
66.3% от пациентите, на които са предписани лекарства за край на живота,
са ги приемали, а 63% от тези пациенти са имали рак.
„Това не е евтаназията, при която трета страна, обикновено доставчик на здравни услуги, прилага лекарството“, каза Шърман. „... С лекарствата болният сам решава дали и кога да ги погълне.“
По думите й, че законодателството ще гарантира, че онези, които са използвали медицинска помощ, за да сложат край на живота си, ще бъдат записани като починали от „неизлечимо заболяване“ в смъртния акт, а не като самоубийство, което би довело до проблеми със застрахователните им полици.
Миналата година Върмонт стана първият щат в страната, който позволи на неизлечимо болни хора извън щата да се възползват от местното законодателство, за да сложат край на живота си. По-късно Орегон също премахна изискването си за пребиваване.
