Ако Русия наруши условията на мирното споразумение, договаряно от Доналд Тръмп, Украйна може да получи незабавно членство в Алианса за сигурност на НАТО. Белият дом обмисля евентуалното условие на фона на опасенията, че Владимир Путин може да се възползва от прекратяването на огъня и да го използва, за да организира силите си за нова инвазия.
В случай че Москва наруши условията за прекратяване на огъня, Киев би могъл да заобиколи редица пречки, за да бъде приет в западния военен съюз, съобщава NBC.
Известният член 5 на трансатлантическия блок за сигурност - крайъгълен камък на договора за създаването му през 1949 г. - предвижда, че въоръжено нападение срещу един или повече от членовете му „се счита за нападение срещу всички тях“.
Целта на този ход е да се уверят както Киев, така и неговите съюзници в Европа, че Съединените щати ще участват в защитата на украинската територия, ако руските сили започнат ново нахлуване. Потенциалната разменна монета би могла да се равнява и на обещание към Владимир Путин да държи Украйна далеч от блока, докато е мирен, въпреки дългогодишните уверения от страна на НАТО, че Киев е на път да се присъедини.
Володимир Зеленски многократно е призовавал страната му да бъде приета в алианса, като няколко европейски лидери подкрепят присъединяването на страната му.
Но надеждите на Киев бяха помрачени миналата седмица, когато министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви пред колегите си в Брюксел, че „Съединените щати не вярват, че членството на Украйна в НАТО е реалистичен резултат от преговорите за уреждане на въпроса“.
По-късно Хегсет направи половинчата уговорка, като добави, че по отношение на вероятността за бъдещо членство на Украйна в НАТО „всичко е на масата“.
Но НАТО функционира на принципа на единодушното гласуване, което означава, че САЩ могат да забранят на Украйна да се присъедини към блока, дори ако останалите 31 държави членки са „за“.
На срещата на върха в румънската столица през 2008 г. НАТО обяви, че и Украйна, и Грузия ще се присъединят към ръководения от САЩ отбранителен съюз, но не им даде план как да го постигнат.
Официалната позиция на НАТО, която беше последователно подкрепена от правителството на сър Киър Стармър, е, че Киев е на „необратим“ път към присъединяване към алианса.
Русия недвусмислено заяви, че присъединяването на Киев към Алианса за сигурност би било неприемливо за нея.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва разглежда идеята за присъствие на войски на НАТО в Украйна като „пряка заплаха“ за руската сигурност.
Говорителката на външното министерство Мария Захарова заяви, че Москва иска НАТО напълно да се откаже от обещанието си от 2008 г. един ден да предостави на Украйна членство във военния съюз, ръководен от САЩ.
„Заслужава да се отбележи, че отказът да се приеме Киев в НАТО не е достатъчен“, каза тя. „Алиансът трябва да се откаже от обещанията от Букурещ от 2008 г.
Русия е завзела около 20% от територията на Украйна и бавно, но сигурно завзема територии на изток.
Москва заяви, че нейната „специална военна операция“ отговаря на екзистенциална заплаха, която представлява стремежът на Киев към членство в НАТО, но Украйна и Западът наричат действията на Русия в Украйна империалистическо заграбване на земя.
През последните дни обаче Киев е разтревожен от езика, използван от Тръмп, който отправи порой от лични нападки срещу Зеленски.
Москва вероятно се чувства окуражена, след като Тръмп нарече украинския президент „ужасен“ лидер и го обвини за тригодишната война, въпреки че Русия е агресорът.
В това, което изглеждаше като тънко прикрита заплаха и шокиращо отклонение от политиката на САЩ по отношение на Украйна, президентът продължи да казва, че „по-добре Зеленски да действа бързо или няма да му остане държава“.
Това се случва в момент, когато се твърди, че Москва се готви да обяви победа във войната в рамките на няколко дни, според агенцията за военно разузнаване на Киев, която добави, че тя и може да я представи като триумф и над НАТО, което е равносилно на поражение за Запада.
В понеделник се отбелязва третата годишнина от войната, предизвикана от руското нахлуване в Украйна, въпреки че началото на конфликта датира от 2014 г., когато Путин заграби Крим и обширни територии в Източна Украйна в Донецка и Луганска област.
Русия се готви да обяви предполагаема „победа“ във войната срещу Украйна на „кръглата дата“ - 24 февруари 2025 г., третата годишнина от началото на пълномащабната война - заяви днес агенция ГУР.
„Освен това тези планове може да включват и „руска победа над НАТО“, тъй като московската пропаганда отдавна описва войната срещу Украйна като война с Алианса“.
