За Япония е писано много – самураи, гейши, сакура, високи технологии, сумо и шинкансен – все неща, привличащи интереса на чуждестранните туристи. Но винаги има какво още да се научи.
Клечици, чорапи и бакшишНапример пръчиците за хранене – ако човек се поупражнява малко, може да се храни с тях не по-зле, отколкото с нож и вилица. Но умението за употребата им е далеч по-маловажно от някои абсолютни забрани. Правило първо: никога не ги използвайте, за да посочите нещо или пък – не дай си, Боже – някого. Правило второ: никога не забивайте клечките в купичката с ориз, защото това е погребален ритуал. Правило трето: никога не подавайте храна на друг човек, държейки я с пръчиците – това също е погребален ритуал. Относно чорапите – в Япония никак не е селско да се събуеш на вратата. Даже напротив, счита се за непростимо да влезеш в нечия къща с обувки (грозният навик си има и название: досоку де агару). В някои ресторанти и бутикови магазини също има нарочно място за събуване и затова човек винаги трябва да е с прилични чорапи. И да, японците обожават своите налъми тип джапанки, но като е студено, ги носят с чорапи, които имат отделен пръст за палеца...
Повечето хора са чували, че на Изток всичко се подава с две ръце, но това не важи за парите. При плащане на касите в магазините, в ресторантите, дори и в такситата има нарочна чинийка, в която се оставят парите. И не смейте да оставяте повече, отколкото е сметката, защото ще ви върнат ресто точно до стотинката и ще настояват да си го приберете. Да оставите бакшиш е грубо и неприемливо.
Суши ли е националното ястие?Обикновено като се каже японска кухня, човек първосигнално мисли за суши, но то далеч не е най-популярната храна в Япония. Освен риба японците ядат много супи, свинско и телешко. Към кулинарията се подхожда с типичната японска прецизност и в резултат Токио е един от градовете с най-много ресторанти, получили звезди „Мишлен“. Между другото, вървейки по улицата, може и да не разберете къде въобще има ресторанти, защото те просто не са на улицата, а се намират между третия и шестия етаж на сградите. Освен в кайсеки ресторантите (които са доста скъпи и понякога резервацията се прави с месеци предварително) човек може да опита невероятно вкусни местни храни и в кварталните изакая (нещо
между бистро и кръчма), а дори и на улицата, вземайки бенто кутия на крак. Тонкацу, соба, рамен, шабу-шабу, мисо супа, унаги, темпура, тепаняки и задължително телешко кобе и уагу. Всичко, но не и сладкиши, защото традиционните японски сладки са разочароващи за туристическия вкус. Накратко, дори да изглеждат различни и красиво оформени, всички те са направени от подсладено пюре от черен боб, евентуално гарниран с лепкава паста от оризова вода. Смело пропуснете десерта и изпийте един чай от мача или още по-добре чашка сливово вино.
Всеки град в Япония си има специфична история и забележителности, които
си заслужава да се разгледатСтарата столица Нара със своите храмове и статуи от осми век, Киото – прословут със своите гейши, Хирошима със своите уникални градини, а Ишигака заради лазурните брегове и кораловите рифове.
Столицата Токио е известна със своята уникална архитектура и еклектичен микс от неонови светлини по стъклените сгради на Гинза и тихи 300-годишни паркове с вишневи дървета. Името То-кио означава „източна столица“ и е дадено на стария град Едо с идването на империята Мейджи. Днес в 13-милионния град има всичко: ултрамодерни заведения и магазини, граничещи с малки улички на занаятите. Хората по улиците също са разноцветна тълпа, крачеща бодро по тротоарите... под магистралата. Да, магистралата е на нивото на четвъртия етаж на сградите и ако можете да си го позволите (защото е платена, разбира се), доста бързо ви отвежда до другия край на града. Обикновено хората обаче ползват градския транспорт, който е безупречно точен и организиран. Всичко блести от чистота, включително и най-вече градските тоалетни. Сигурно не за пръв път ще прочетете, че тоалетните в Япония са със затоплени седалки и имат вградени функции за душ и подсушаване. Обществените също.
Идете и вижте Япония – няма да съжалявате.
