За Япония е писано много – самураи, гейши, сакура, високи технологии, сумо и шинкансен – все неща, привличащи интереса на чуждестранните туристи. Но винаги има какво още да се научи.
Клечици, чорапи и бакшишНапример пръчиците за хранене – ако човек се поупражнява малко, може да се храни с тях не по-зле, отколкото с нож и вилица. Но умението за употребата им е далеч по-маловажно от някои абсолютни забрани. Правило първо: никога не ги използвайте, за да посочите нещо или пък – не дай си, Боже – някого. Правило второ: никога не забивайте клечките в купичката с ориз, защото това е погребален ритуал. Правило трето: никога не подавайте храна на друг човек, държейки я с пръчиците – това също е погребален ритуал. Относно чорапите – в Япония никак не е селско да се събуеш на вратата. Даже напротив, счита се за непростимо да влезеш в нечия къща с обувки (грозният навик си има и название: досоку де агару). В някои ресторанти и бутикови магазини също има нарочно място за събуване и затова човек винаги трябва да е с прилични чорапи. И да, японците обожават своите налъми тип джапанки, но като е студено, ги носят с чорапи, които имат отделен пръст за палеца...

Суши ли е националното ястие?Обикновено като се каже японска кухня, човек първосигнално мисли за суши, но то далеч не е най-популярната храна в Япония. Освен риба японците ядат много супи, свинско и телешко. Към кулинарията се подхожда с типичната японска прецизност и в резултат Токио е един от градовете с най-много ресторанти, получили звезди „Мишлен“. Между другото, вървейки по улицата, може и да не разберете къде въобще има ресторанти, защото те просто не са на улицата, а се намират между третия и шестия етаж на сградите. Освен в кайсеки ресторантите (които са доста скъпи и понякога резервацията се прави с месеци предварително) човек може да опита невероятно вкусни местни храни и в кварталните изакая (нещо

си заслужава да се разгледатСтарата столица Нара със своите храмове и статуи от осми век, Киото – прословут със своите гейши, Хирошима със своите уникални градини, а Ишигака заради лазурните брегове и кораловите рифове.
