Едно по-различно поклонение в Мека, шарж на автора
Али Ризви*, „Хъфингтън пост"
Ето част от бележка за вътрешно ползване от CNN, изпратена от старшия редакционен директор Ричард Грифитс миналата сряда: „Въпреки че в момента не показваме карикатурите на Пророка на „Шарли ебдо", които много мюсюлмани считат за обидни, насърчаваме платформите да описват карикатурите словесно и в подробности. Това е много важно, за да бъде разбрана причината за атаката срещу списанието и за напрежението между свободата на изразяване и уважението към религията." А това е извадка от редакционните указания на Би Би Си: „Трябва да се положат необходимите грижи и внимание по отношение на използването на религиозни символи в изображения, които могат да причинят обида. Пророкът Мохамед не трябва да бъде представян под никаква форма."
„Ню Йорк дейли нюз" дори взе странното решение да замъгли една от карикатурите.
Прибавете към тях и останалите големи новинарски агенции в САЩ - ABC, NBC и Fox - всички те заявиха, че няма да показват карикатурите заради които 12 невинни души бяха хладнокръвно убити през миналата седмица. Това е то, Съединените щати са управлявани в момента от ислямистките закони срещу богохулството. Това са законите на шериата срещу богохулството, които терористите приложиха насилствено и ефективно на 7 януари в Париж. И повечето масови западни медии послушно се съобразяват с тях.
В изказването си президентът Обама приветства ангажимента на Америка към свободата на словото и нарече терористите „страхливци". За съжаление се случи точно обратното на думите му. Новинарските издания, които отразяват това събитие, без да показват карикатурите, не ограничават тероризма, те са негови жертви. Разочароващо е, че някои от хората с леви убеждения обсъждат качествата на съдържанието, което провокира тази убийствена атака, защото това много прилича на говоренето за това с какво е била облечена жертвата на изнасилване за да „провокира" изнасилвача.
Нека да е ясно - мнението ни за карикатурите на „Шарли ебдо" (които осмиват всички религии, а не само исляма), точно като мнението ни за филма „Интервюто" е напълно и съвсем без значение в този контекст. Ако осъждането на тези атаки срещу свободното слово е последвано от запетая и едно „но...", вие може би сте част от проблема.
Бележката на CNN се позовава на „напрежението между свободата на изразяване и уважението към религията". Следващия път, когато сте в хотелска стая, вземете Библията и прочетете Левит и Второзаконието. Или вземете Корана и прочетете сура Тауба (покаяние) или Сура Анфал и след това обмислете внимателно дефиницията си за „уважение".
Религията не е човек. Това е набор от идеи в една книга. Тя не разполага с права. Тя не разполага с емоции. Тя няма семейство или деца. Тези карикатуристи бяха живи, дишащи човешки същества. Те са имали права, чувства и семейства. Кое от всичко това заслужава уважение? В стихове 8:12-13 Коранът одобрява убиването на неверници. В Левит 24:16 Библията призовава за убийството на богохулци. И двете книги са почитани и уважавани от милиарди хора по целия свят. Що се отнася до онези, които ги критикуват и осмиват - оръжията им са моливи и лаптопи. Кой трябва НАИСТИНА да се обиди тогава?
Защо съдържанието на произведенията на карикатуристите трябва да има каквото и да е било значение? Ако наистина искаме да водим разговор за съдържанието на карикатурите, нека да бъдем справедливи и да включим в дебатите и съдържанието на каноничните текстове на тези религии.
Бях на живо в предаване на „Хъфингтън пост" през миналата седмица, обсъждахме последиците от стрелбата в Париж. Един от гостите каза, че има „тънка линия" между свободата на словото и това да се обижда чувствителността на хората. Моят отговор е прост - целият смисъл на свободата на словото е свободата да можеш да обидиш. Това е причината свободата на словото да е толкова пламенно защитавана. Повечето от революционните промени в историята - от движението за граждански права до появата на големите религии - са започнали с много обидени хора. Ето защо Ганди и Мартин Лутър Кинг бяха убити. Затова Исус е бил разпнат, а Мохамед е изгонен от Мека от Курейшите. Няма свобода на словото, без свободата да обидиш!
Наскоро до мен достигна новината, че моят приятел Раиф Бадави, който в момента е в саудитски затвор, ще бъде публично бичуван 50 пъти всеки петък след молитвата в джамията в Джеда. Впрочем, първото бичуване вече бе извършено на 9 януари. Това ще продължи всяка седмица, докато се изпълни присъдата му от 1,000 удара с камшик. Какво е неговото престъпление? Имал е блог. Той е официално обвинен в „приемане на либералната мисъл" и „обида на исляма". Не е достатъчно просто да осъждаме тези действия. Ако не подкрепяме активно и не насърчаваме правото на писатели и художници да се изразяват свободно, тогава правим много лоша услуга на хора като Раиф и убитите служители на „Шарли ебдо", или както каза Джонатан Чаит: „Правото да се богохулства е едно от най-елементарните упражнения в политически либерализъм. Човек не може да защити правото, без да защитава практиката."
Ако моите колеги либерали не се изправят срещу ислямизма сега, празнината ще бъде запълнена от истински ксенофоби фашисти, които не правят разлика между бесен антимюсюлмански фанатизъм и законна критика на ислямската идеология. Засилващото се влияние на крайнодесни партии като Националния фронт на Марин льо Пен само ще отчуждава все повече по-умереното мюсюлманско мнозинство, което левицата твърди че подкрепя, и то все повече ще се превръща в потенциална плячка за привличане от страна на ислямистите. Никак не им правим услуга, като страним от честното критикуване на ислямизма.
Тероризмът е тероризъм, независимо дали убива хора, или убива нашите ценности. Губим и на двата фронта.
*Авторът е пакистански писател, лекар и музикант, който живее в Канада.
