Гай Юлий Цезар смятал, че най-добрата смърт е внезапната. И я получил
Кристи Красимирова
На върха на политическата си кариера Гай Юлий Цезар често казвал, че от неговия живот зависи и бъдещето на държавата. Ако нещо се случи с мен, предупреждавал той, обществото ще бъде разтърсено от толкова тежки граждански войни, че предишните ще изглеждат като детска игра. Самият той яхва престола след продължителна гражданска война, съкрушавайки легионите на Помпей - римски държавник и пълководец - и след като го убива. Постигнал целта си, Гай Юлий Цезар предприема редица реформи в полза на населението. С решителната си намеса Цезар намалява дълговата криза. Отменени са имотните данъци за предишната година, ако не надвишават определена сума. На лихварите е забранено под заплаха за наказание да увеличават лихвените проценти над приетата норма. Строго регулира закупуването на държавно субсидирано зърно и намалява броя на получателите, като ги включва в специален регистър. Грижи се за ветераните, раздава земя на близо 80 000 колонисти, признава гражданските права на трансалпийските гали и т. н. Юлианският календар също е негова рожба. По заповед на Цезар александрийският математик Созиген създава римския календар, въведен на 1 януари 46 г. пр.н.е., и така 1 януари става начало на годината. В Юлианския календар продължителността на годината е 365 дни и 6 часа, а всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.
Но в същото това време Гай Юлий Цезар става и вечен диктатор. Той има пожизнени права на народен трибун и цензор, тоест може да съставя и преразглежда списъка на сенаторите. Той е велик понтифик - глава на най-почитаната жреческа колегия в Рим. Неговите властови правомощия се допълват от съответстващи атрибути - монети с изображението му, златно кресло в Сената, почетна колесница, статуя с надпис „Полубог", пурпурна тога. Недоволството от огромната власт на Цезар се увеличава. Срещу него се заформя заговор, начело на който застават приближени на императора: Марк Юний Брут, Гай Касий Лонгин, Децим Брут Албин и Марк Тулий Цицерон. 80 знатни римляни участват в конспирацията.
Известният на цял Рим гадател Спурина известил властелина за надвисналата над него заплаха, като му предрекъл насилствена смърт в резултат на заговор и му казал, че боговете ще дадат знак. Само няколко месеца по-късно в Капуа започнали да разравят стари гробове, за да разчистят участъка за строеж на нови вили там. В една от гробниците намерили медна табела с надпис на гръцки: „Когато бъде обезпокоен Капиевият прах, тогава негов потомък ще загине от ръката на побратими и ще бъде отмъстен с кръвопролитие." Капий бил предшественик на Цезар.
Убийството на императора е предшествано от зловещи предзнаменования, драматично описани от редица древни автори. Те споменават за многобройни явления и знаци от рода на изригвания в небето, внезапен шум нощно време и други такива.
В началото на март Цезар узнава, че стадо коне, които при преминаването на Рубикон посветил на боговете и пуснал да пасат на воля, упорито отказват да се хранят и... проливат сълзи. Точно тогава Спурина предупредил: „Пази се от мартенските иди!"
Идите са един от дните в древноримския календар, посветени на бог Юпитер - на 15-и (през март, май, юли и октомври) или на 13-и (в останалите месеци). И ето че дошъл фаталният 15 март 44 пр. н. е. Казват, че докато се разминавал със Спурина на стълбите на Сената, Цезар му се присмял, че се е издънил в предсказанието си. „Мартенските иди настъпиха", заявил Цезар. „Настъпиха, но не са минали", усмихнал се ехидно гадателят.
В навечерието на убийството в корията на Помпей (сграда за обществени заседания) влетяла птичка с лаврово клонче в човката, преследвана от други птици, които я нападали. Същия ден, докато обядвал у Марк Емилий Лепид, двамата се разговорили за това коя смърт е най-добра. Цезар бил категоричен: „Внезапната!"
През нощта, след като се завърнал у дома и заспал, императорът бил събуден от порив на вятъра, който бил толкова силен, че разтворил всички врати и прозорци. Луната греела ярко и осветявала лицето на жена му Калпурния, която плачела на сън. Тя сънувала, че мъжът й се отпуска в нейните обятия, а кръвта му изтича. Сцената е описана в Шекспировата пиеса „Юлий Цезар". Същата нощ Юлий Цезар сънувал, че лети под облаците и самият бог Юпитер му подал ръка.
С настъпването на деня Калпурния започнала да умолява съпруга си да не излиза и да отмени заседанието на Сената или поне да принесе жертва и да изясни първо, доколко благоприятна е обстановката за него. Цезар се разколебал, защото никога досега не бил забелязвал у Калпурния склонност към някакви суеверия.
На 15 март 44 г. пр. н. е. в корията на Помпей било назначено провеждането на важно заседание на Сената. Именно там заговорниците решили да убият великия римлянин. Слънцето било високо над хоризонта, макар че било само 10 ч. сутринта, а Цезар не се появявал. Участниците в заговора започнали да нервничат и да губят търпение, затова изпратили Децим Брут да го доведе. След тежката нощ Цезар вече бил убеден, че трябва да отложи заседанието, но Децим Юний Брут Албин успял да го убеди да отиде в корията, като му казал, че вървят слухове, че е болен и не може да се справя със задълженията си. По този начин го обрекъл на сигурна смърт. На входа било извършено жертвоприношение. И жертвеното животно, според описаното от очевидци тогава, се оказало без сърце. Цезар намерил сили да се пошегува, че това се е случвало и друг път. Жрецът отговорил, че и тогава имало смъртна опасност, но сега показанията били още по-неблагоприятни. Но тъй като не можел повече да бави началото на заседанието, Цезар влязъл в корията и се отправил към своето място.
При появата на императора сенаторите в знак на уважение се надигнали от местата си. Заговорниците се разделили на две групи. Едните застанали зад Цезар, а другите излезли насреща му заедно със сенатора Тулий Цимбер, който се застъпвал за своя брат, изпратен в изгнание заради подкрепата си за Помпей. Седнал в креслото си, Цезар отклонил молбата му, а когато Тулий продължил да настоява, проявил раздразнение. Тогава Тулий го сграбчил за тогата и я смъкнал от раменете му. Това бил знакът за началото на нападението. Заговорниците се хвърлили срещу императора и започнали да го пронизват с мечове и кинжали. Поразени от ужас, сенаторите били замръзнали по местата си. Когато видял сред предателите Марк Юний Брут, за когото се говорело, че е незаконен син на императора, Цезар възкликнал: „И ти ли, дете мое!" И престанал да се съпротивлява.
Окървавеното тяло с 23 прободни рани било захвърлено в краката на статуя на Помпей.
Непосредствено след убийството заговорниците начело с Марк Юний Брут известили народа с реч за свалянето на диктатора. Множеството стояло смълчано, без да знае как да реагира на новината. Сенатът решил да изпрати Цезар с почести, достойни за боговете, но в същото време оневинил убийците и ги възнаградил с провинции.
Докато изнасяли трупа на Цезар, народът се отърсил от вцепенението си и започнал да трупа на купчина скамейки, столове и решетки. По този начин направили погребална клада за великия римлянин. След това хората се разпръснали на групи. Част от тях се втурнали да издирват и да накажат убийците на Цезар, които обаче предвидливо се били скрили от народния гняв.
Минало известно време и се разбрало, че пророчеството на Цезар се сбъдва. В продължение на 15 години в Рим бушувала гражданска война. Никой от убийците на императора не преживял повече от три години след деня на неговата гибел. И никой не умрял от естествена смърт. Всички заговорници били или осъдени, или загинали. Някои в корабокрушение, други в битка, а трети били покосени от кинжалите, с които бил пронизан самият Цезар. Така се сбъднало още едно пророчество на Спурина.
На мястото, където били изгорени останките на Гай Юлий Цезар, император Октавиан Август вдигнал мраморен храм. По времето, когато се организирали първите игри в негова чест, над хоризонта се издигнала комета. Поредният символ, свързан с политическото убийство на Цезар.
