Седем години след взрива в Хитрино селото вече е напълно възстановено. Хората обаче продължават да живеят в страх, а близките на пострадалите чакат справедливост. Такава идва, но според тях тя не е пълна. Върховният съд прати окончателно в затвора двамата машинисти, които са управлявали злополучния влак. Хората в селото обаче не смятат, че те са единствените виновни. Не чувстват и справедливост, след като са изгубили почти всичко.
10 декември 2016 година. Малко след 5 сутринта. Взрив и пламъци. Влакова композиция дерайлира в центъра на Хитрино. Седем души са мъртви, 29 ранени.
Освен къщата, експлозията помита целия свят на Шенай. Под руините от дерайлиралата композиция Шенай
оставя съпруга и малкия си син
„Оправиха къщата, но не е както преди. Вътре няма радост“, споделя преди години Шенай Ахмедова пред NOVA.
Прочети още
Дерайлиралите цистерни отнемат живота на съпругата на Шерафедин.
Експлозията помита фурната, в която жената работи. На метри от гара Хитрино.
„Моята жена като почина, направих инфаркт“, разказва Шерафедин Мехмед.
Стефан Стефанов е човекът,
вадил живи и мъртви след експлозията
„Животът след такова нещо продължава много трудно. От години съм онкоболен, може би от там стана това нещо“, казва Стефан Стефанов.
Седем години след трагедията селото е чисто ново. Но по улиците няма радост. За хората няма и справедливост.
„Има двама виновни машинисти, защото трябваше някой да опере пешкира“, смята Стефан Стефанов.
„Само машинистите ли са виновни? Къде са другите? 5 години стана, всичко е ясно, някой да дойде, да ти гръмне къщата и все още чакаме справедливост“, заявява Шенай.
Присъдата
Димитър Михнев получава 15 години затвор, а Радослав Петков – 10 години лишаване от свобода. Това следва от решението на Върховния касационен съд, който потвърждава като последна инстанция присъдите на долните две, според които двамата машинисти са виновни за това, че при управление на товарния влак са нарушили правилата за движение – навлезли в гарата със 78 км/ч, като не изпълнили указанията на предупредителния светофор, който указвал готовност за намаляване на скоростта до 40 км/ч. Не се подчинили и на сигнала на входния семафор, който разрешавал влизане с 40 км/ч, с готовност за спиране.
В резултат последвало дерайлирането, повреждането на вагон-цистерни, изтичането на газ пропилен и взрив. Така по непредпазливост са причинили смъртта на 7 души, тежки телесни повреди на 4 и средни телесни повреди на 10 души. Деянието бе квалифицирано като особено тежък случай.
В началото на 2020 г. Окръжният съд в Шумен определи на Димитър Михнев, който е първи машинист на влака, 15 години затвор, а колегата му Петков получи 10 години. През май 2021 г. по делото се произнесе и Апелативният съд във Варна, като потвърди присъдите на Окръжния. Така процесът стигна до Върховния касационен съд, чиято дума по казуса е последна. През октомври 2021 г. върховните съдии приеха, че делото е изяснено и го обявиха за решаване. Решението идва едва сега, с голямо закъснение, което от съда обясняват със сложността на делото.
Втора инстанция – второ мнение
За разлика от Шуменския окръжен съд, на втора инстанция – Апелативният съд, не прие за смекчаващи обстоятелства лошото състояние на пътя, това, че цистерната не е отговаряла на изискванията и незнанието от подсъдимите за промененото разписание. Двамата не са изпълнили водещото си задължение да съблюдават светлинната сигнализация.
И въззивната инстанция не намери основания в твърденията на защитата за зависимост на вещи лица от страните по делото. Множество специалисти, участвали в различни експертизи, са дали еднопосочни заключения, в които не се установи финансова зависимост и предубеденост. Не са констатирани процесуални пороци, които да изискват отмяна на присъдата на Шуменския окръжен съд и връщане на делото в предходната процесуална фаза.
Прочети още
Наследници на починали и тежко пострадали заведоха искове за над 10 млн. лева, но делата бяха спрени, докато приключи наказателното производство.
Исковете са срещу превозвача „Булмаркет“, чиято собственост беше композицията, и Националната компания „Железопътна инфраструктура“.
Причината: Високата скорост
Вещите лица бяха категорични, че причината за произшествието е високата скорост при навлизане и неспазването на светлинната сигнализация.
Дерайлирането на влака е било предотвратимо при задействане на „екстрено спиране“ (използване на пневматичната автоматична спирачка и електрическо спиране). По този начин влакът би навлязъл в отклонителния коловоз с разрешените 40 км/ч.
Ето защо Апелативният съд се съгласи с изводите на Шуменския окръжен съд, че железният път е бил в лошо състояние и единствено преминаване със скорост от 40 км/ч е било безопасно; че съобразно техническите характеристики на разхерметизиралата се цистерна, тя не е следвало да бъде допускана да се движи; че влак, превозващ опасни товари, не трябва да спира в населено място; че двамата подсъдими не са били уведомени за промяна в разписанието на влака – престой на гара Хитрино. Нито едно от тези обстоятелства обаче не е прекъснало причинно-следствената връзка между деянието на подсъдимите и последвалия обществено опасен резултат.
До инцидента не би се стигнало, ако машинистите бяха изпълнили задълженията си и бяха преминали с разрешената скорост. Именно управлението на влака с почти двойно по-висока скорост е в пряка причинна връзка със загубата на устойчивост на железния път, настъпилото дерайлиране, пробивът на едната цистерна, разпространението на газовъздушния облак, последвалите взривове и палежи и в крайна сметка, със смъртта и телесните повреди на много лица.
Какво установиха предходните две съдебни инстанции
Влакът е пътувал по направление Бургас – Русе и бил съставен от 2 локомотива и 26 вагон-цистерни, превозващи 700 тона пропилен и 130 тона пропан-бутан. Заради ремонт на железопътната инфраструктура разписанието било променено и композицията трябвало да изчака на гара Хитрино преминаването на пътнически влак. Двамата подсъдими обаче не били уведомени за това и смятали, че се движат по обичайния график – без навлизане в отклонение и без престой в Хитрино.
Димитър Михнев преминал през предупредителния светофор, като не изпълнил задължението си да намали до 40 км/час преди достигане до входния светофор. От своя страна, помощникът му Радослав не обявил ясно и високо сигнала така, че колегата му да възприеме съобщението. Едва след силно разклащане на влака Димитър задействал електрическата спирачка, без обаче да използва „екстрено спиране“. Намаляването на скоростта не било достатъчно за безопасното навлизане на композицията в отклонителния коловоз.
Вагоните започнали да дерайлират и влакът се скъсал. При хаотичното си движение през разрушената инфраструктура една от цистерните се деформирала. При разхерметизирането й за 39.2 секунди изтекли всички 45 тона втечнен пропилен. Образувал се газовъздушен облак, който навлизал в къщите, обществените сгради и магазините в Хитрино. Сместа срещнала искра в една от къщите. Настъпил взрив, последвали масови пожари и разрушения, довели до смъртта на 7 души и телесни повреди на 14, до пълна десетдневна евакуация.
Един от изводите в техническите експертизи е, че железният път и съоръженията в гара Хитрино макар и недобре поддържани, са били технически изправни. Затова Апелативният съд счете, че пътят не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
