Веселин Желев, „Клуб Z“
Маската падна. За ден и половина в Брюксел Румен Радев сам спука балоните на няколко мита, които го направиха президент - че е проевропеец, че може да представлява всички българи, че носи промяна и че е достоен мъж.
След Европейския съвет и неформалната среща на върха на ЕС в четвъртък и петък видяхме, че България си е избрала за държавен глава прикрит евроскептик с теснопартиен профил, носещ най-лошото от миналото ни, с авторитарен уклон, неспособен да се владее и страхлив пред трудни въпроси. Езикът издава. Президентът сам каза пред български журналисти в петък (10 март) , че СЕТА, търговското споразумение между ЕС и Канада, за него е „битка", която е „изгубена" в Брюксел от предшествениците му, но той смята да я пренесе в българския Конституционен съд и там да я спечели. Тази войнствена реторика сама говори за проевропейските му претенции. Очевидно държавният глава гледа на Европа като на противник и се готви за борба с нея.
„Това е вече във външен план борбата, която ще водим в Европейския съюз да защитаваме нашите интереси", каза той по повод на намерението си да се бори за запазване на европейското финансиране за България по линията на политиката за социално-икономическо сближаване на ЕС. Оттук пак се разбира, че държавният глава е настроен за „борба" с ЕС и че тази борба е във „външен план". Стар стереотип на еврофобите е да представят Европа като външна сила, която заплашва националната държава и нейните граждани. На такъв самоделен мизансцен еврофобът се пъчи като защитник на националния интерес. Защо проевропейският български президент постъпва по същия начин? Само подчертаните три думи стигат, за да разрушат цялото доверие в европеизма на Радев.
Ако навлезем в детайлите на брюкселския му монолог, ще видим, че за президента ЕС е всъщност мрачен олтар на български компромиси и жертви. Такъв компромис според президента е „свършеният факт" СЕТА, по който преговорите продължиха седем години и всяка страна, включително нашата, договори резерви в защита на своите интереси. Друг такъв компромис според Радев е Европейският фонд за стратегически инвестиции.
„Той облагодетелства силните икономики, той облагодетелства бизнеса в развитите държави, но ние пак сме го подкрепили", каза президентът.
Може би българският национален интерес е да турим прът в колелото на силните икономики, защото нашата е слаба? За сведение на Радев, на съветниците му и на партията му носителка, Европейската инвестиционна банка, чрез която Европейският фонд за стратегически инвестиции осъществява дейността си, е отпуснала 467 милиона евро в България само през 2016 г. Общите инвестиции на групата ЕИБ, която включва банката и Европейския инвестиционен фонд, за миналата година в страната ни е 700 милиона евро.
„България е надежден пазител на външните граници на ЕС, правим всичко, каквото можем, и заделяме големи средства от нашия БВП, за да опазваме тази граница - продължи президентът. - Пак е въпрос, по който ние правим компромиси в името на солидарността на съюза." Т.е., ако гледахме само себе си, щяхме да оставим всеки да минава както му дойде. Както в началото на 2015 г. правеха гърците. Моля, обяснете на някого на запад от Калотина как една държава прави компромис с другите, като пази собствените си граници. Пазим другите в Европа, а себе си - не (???). Европейски ли е българският интерес и български ли е европейският?
„Трудещите се (българските - б.а.) също правят компромиси - казва Радев. - Инвестициите са прекрасни, които идват при нас, но цената на труда е много по-ниска за същите усилия и интелект, които влагат нашите работници и инженери."
Вероятно президентът и партията му носителка са забравили, че България е на опашката в ЕС по производителност на труда. При това положение по-високи заплати можеш да чакаш от Дядо Мраз, но не и от европейския пазар.
Най-озадачаващата бележка на Радев беше, че ще настоява „кохезионната политика, която в момента не съществува никъде, не се споменава след 2020 г., да намери отражение в стратегическите документи". За сведение на президента и на екипа му тази политика съществува в договора на ЕС (дял XVIII) заедно с текстовете за бюджета на ЕС, за многогодишната му финансова рамка. Комисията заяви, че сценарият й за „многоизмерна Европа" не включва последици за бюджета на ЕС.
В цялата объркана тирада на президента, където Европа ту е „дойна крава", ту поле на български жертви и компромиси, където еврочленството ту е „солидарност", ту „борба", личи идеологията на тези, които в Европейския парламент гласуваха против СЕТА - крайната левица, крайната десница и част от френските социалисти, залитащи към крайното ляво заради провалите и непопулярността на собственото си правителство. Държавният глава има право на собствена политическа ориентация, но точно с така заявената трудно минава за президент на всички българи. Тя е издържана изцяло в сиризоидната популистка риторика, с която БСП се опитва да излезе от 12-годишната си поредица от изборни поражения.
Да, съседът ни Алексис Ципрас на думи е проевропеец и като Радев все пледира за единство и солидарност, но по тежестта на ударите, които нанесе на европейското единство, с него могат да се мерят само британските консерватори и евроскептици. „Принципът на единството на ЕС" и съпротивата срещу „Европа на различни скорости" са любими опорки на Радев, очевидно подсказани от съветниците му. Той обаче нищо не казва за петте засилени сътрудничества в рамките на ЕС, в които България вече участва и които са именно инструмент за създаване на различни „скорости" в ЕС. Нещо повече, заключенията (глава V, т. 14) на председателя на Европейския съвет от четвъртък вечер, които българският президент одобри заедно с 26 свои колеги, обявяват ново засилено сътрудничество, в което България също участва заедно с още 16 държави - за създаване на европейска прокуратура. Ден след като даде мълчаливото си съгласие за тези заключения, Радев каза пред репортери в Брюксел: „От друга страна, имаме термини като „някои от нас", „различни скорости", „когато е възможно", „когато е необходимо"; „засилено сътрудничество остава отворено за"... Няма как да има едно тяло на две скорости. От законите на физиката е ясно, че това означава две тела."
Българският президент, изглежда, серийно дава съгласие за неща, които иначе твърди, че не одобрява. Дори това да са „свършени факти", които подлата Европа му сервира изневиделица, човек се пита: на колко скорости е българският президент и колко тела има? Едно за Брюксел, друго за София? Едно за пред Европейския съвет, друго за пред българските медии?
Всъщност, това беше въпросът, който извади от равновесие държавния ни глава миналия петък. Оказа се, че е дал съгласието си за текст, който „приветства" ратификацията на СЕТА от Европейския парламент в конфузно противоречие със своите и на партията си носителка предизборни обещания. Без никой да го е питал, той сам започна да се обяснява пред камерите и микрофоните, че всъщност не бил направил това, което е документирано черно на бяло и естествено се появи в заглавията на новините. Да, тъй като Полша отказа да одобри заключенията (по причини, несвързани със СЕТА), те нямат правна стойност. Но запазват силата си на политическа декларация, според която българският държавен глава „приветства" споразумението, което в същото време се заканва да оспорва в Конституционния съд.
А ако поляците не бяха бойкотирали заключенията? Те обявиха това в последния момент в четвъртък. Заключенията щяха да бъдат приети като документ на Европейския съвет и щяха да са правно задължителни. Какво тогава щеше да обяснява Радев? Ако сте лидер на друга европейска страна, какво бихте си помислили за българския си колега? Как бихте гледали държавата, която оглавява, народа, който го е избрал? Доверието е „горивото" на демокрацията и основата на „единството", за което София толкова настоява. Но как да се довериш на двуличник и как да си единен с него?
Радев можеше лесно да избегне гафа. Стига някой в екипа му или в служебното правителство да се беше сетил навреме да поиска в обсъжданата седмици наред чернова на заключенията думата „приветства" да бъде заменена с „отбелязва". Президентът можеше да го поиска на самия Европейски съвет или в навечерието му. Той обаче се сети за това едва когато излагащият го глагол стана проблем не на България, а на предизборната кампания на БСП.
