Българският парламент започна пленарния ден с приемане на мораториум върху цената на тока, водата и парното. Предложението дойде от Десислава Атанасова, председател на ПГ на ГЕРБ. „Народното събрание налага мораториум върху цената на електроенергията, водата и парното. Цените остават такива, каквито ще бъдат към 1 януари 2022 г.“, заяви Атанасова. Парламентът гласува решението със задна дата от 1 януари тази година - точно в деня, в който енергийният регулатор публично обсъди поскъпването от Нова година.

Без да знае за първото решение, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обсъди поскъпването на парното, а след като разбра за мораториума, отложи разглеждането на тока.

Нова комисия

Междувременно Народното събрание прие предложение за създаване на комисия за енергийната криза. „Комисия за енергийна криза и справяне с нея. Това е писано на „Гугъл транслейт“ или от някой, който не може да пише правилни изречения. Ще се окаже, че тя не знае какво прави и защо се е събрала“, заяви Тома Биков от ГЕРБ. Атанас Михнев от „Продължаваме промяната“ отговори: „Изненадан съм, че няма криза, щом пак се иска вдигане на цените на тока. В първия ден на кабинета искат вдигане на тока. Трябва да се установи какво се случва и да запазим българите от енергийната криза.“

Изненадващо мнозинството подкрепи опозицията и така 186 народни представители замразиха цените. „За“ гласуваха всички освен ДПС. Те обявиха, че за тях решението е противозаконно. „Подложиха ви динената кора и вие се подхлъзнахте. Направихте най-големия популизъм, ще фалирате всички частни дружества, които пренасят електроенергия“, заяви Рамадан Аталай.

Преразглеждане на мораториума

Малко по-късно обаче кабинетът констатира, че решението е странно. „Трябва да уточним, че всъщност бе повод и плод на едно смислово противоречие в предложението, отправено в НС. Комисията ще има задача да преразгледа и да изготви доклад за това дали това решение не трябва да бъде прегласувано“, заяви ръководителят на кабинета на премиера Лена Бориславова. Тя допълни, че се обмисля временно ограничаване на правомощията на енергийния регулатор или промени в закона за енергетиката в рамките на 3 месеца. Дискусията обаче ще се води във временната енергийна комисия.

Какво следва

На заседанието на Народното събраните в четвъртък депутатите ще гласуват наново решението си за мораториума. Това реши на извънредно първо заседание временната комисия за енергийната криза.

След заседанието на временната комисия на въпрос защо се е наложило темата да бъде отново обсъждана, вместо по-рано в пленарна зала да бъде отхвърлена идеята на ГЕРБ-СДС, Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната" отговори: "В зала не стана ясно кой точно регулаторен период се предлага - дали януари, дали юни". Допълни, че Десислава Атанасова от партията на Бойко Борисов само е изчела предложението, като то не е било представено писмено на депутатите, за да се запознаят с него".

Няма да има поскъпване

Дали ще има мораториум и в какъв вид още не се знае, но вицепремиерът Корнелия Нинова увери, че поскъпване в цените на тока и парното няма да има поне в следващите три месеца. Тя допълни, че мораториум ще има, но не трябва да е със задна дата, защото това вече е неправомерно.

„Ние смятаме, че трябва да има мораториум – не само БСП, но и коалиционните партньори, но не така, както го предложиха ГЕРБ. Те предложиха дата 1 януари 2021 г. Няма как да е със задна дата, би трябвало да е от 16 декември нататък“. Не разбирам истерията, която се развива в парламента, защото това вече е утвърдена европейска практика, каза още Нинова.

Без ток?

Междувременно от електроразпределителните дружества и Електроенергийният системен оператор предупредиха в позиция до медиите, че последствията от наложения мораториум върху цената на електроенергията ще се изразяват „колапс на цялата електроенергийна мрежа“, който ще повлече със себе си цялата икономика на България.

Те настояват за диалог с властта за преодоляване на кризата в сектора и предотвратява не евентуално спиране на електроснабдяването. "Като купувачи на енергия от борсата за покриване на технологичните си разходи, операторите на мрежи са единствените крайни клиенти, които не получиха компенсация от 110 лева за мегаватчас. Това компрометира мярката, превръщайки я в държавна помощ за целева група и нарушавайки пазарните принципи за равнопоставеност", обясняват фирмите и ЕСО.