Жителите на Гренландия избират свой парламент на предсрочни избори, до които се стигна заради пораждащ полемика минен проект. На огромния арктически остров с население от само 56 000 души и с близо 40 000 избиратели, две основни партии се противопоставят по въпроса за задействането на проект за мина за редкоземни материали и за уран в Куанерсуит. Привържениците на проекта, сред които и социалдемократическата партия Сиумут (Напред), която беше досега на власт, виждат в него източник на значими приходи за малката икономика, която е до-голяма степен зависима от датски субсидии. За противниците на проекта, сред които и инуитската партия Инуит Атакатигиит (Инуитско братство), която е лява формация с екологически уклон, проектът е заплаха за крехката околна среда, която вече се сблъсква с ускорения процес на климатични промени. Изборите започват в 11 ч. по Гринуич и продължават до 22 ч. по Гринуич. Местата в парламента са 31. До предсрочния вот се стигна, когато партия Демократите, която беше против проекта за мина, напусна през февруари управляващата коалиция и така правителството на Ким Килсен, който е от Сиумут, остана бе мнозинство. Допитванията отреждат първо място на Инуит Атакатигиит, докато Сиумут изостава.

Базираната в Австралия компания Грийнланд минералс, която е с китайски капитали, държи от 2010 г. разрешително за разработване на минния проект. Проектът може да създаде нови работни места и постъпления в размер на около 235 милиона долара на година, както и да диверсифицира икономиката на Гренландия. Гренландия е наблюдавана все по-внимателно в международен план и за това говори офертата за нейното закупуване, отправена от Доналд Тръмп през 2019 г., когато той беше президент на САЩ. Офертата дойде на фона на все по-голямо присъствие на Русия, а и на Китай в района на Арктика. Нуук и Копенхаген дадоха ясно да се разбере, че територията не е за продан.