„Говорете внимателно, за да не ви вкарат в затвора“. Екрем Имамоглу се навежда към възрастна жена, която му дава този съвет. Сцената, заснета на видео, е широко споделяна в социалните мрежи. Но какво се опитва да предупреди тази жена кмета на Истанбул, висш кадър на Републиканска народна партия, основната кемалистка опозиционна партия?
От началото на януари атмосферата в Турция е още по-напрегната от обикновено. Арести и разследвания се обявяват почти всеки ден. Журналисти, политици, агенти на звезди... Режимът си прави отвод. В същото време преговорите по кюрдския въпрос продължават. Турското правителство очаква Абдуллах Йоджалан, основателят на Кюрдската работническа партия (ПКК), който е в затвора от 1999 г., да обяви, че организацията му предава оръжието си. Говори се, че декларацията е насрочена за 15 февруари.
Как да си обясним съчетаването на тези две на пръв поглед противоречиви динамики? С икономическата криза и поражението, регистрирано от неговата коалиция на последните общински избори през пролетта на 2024 г., Реджеп Тайип Ердоган трябва да „преначертае политическия пейзаж на страната“, както обяснява Серен Селвин Коркмаз, съдиректор на Института „Истанпол“ и член на програмата Mercator-IPC в Центъра за политика в Истанбул към университета Sabancı.
Реджеп Тайип Ердоган е на власт от 2003 г., първо като министър-председател, а след това и като държавен глава от 2014 г. насам. Съгласно действащата конституция той е достигнал лимита от два последователни президентски мандата и следователно не може да бъде кандидат на следващите избори, насрочени за 2028 г. Има обаче два начина, по които той може да се кандидатира отново. „Парламентът може да свика предсрочни избори или да възложи изготвянето на нова конституция“, обяснява Гьонюл Тол, автор на книгата „Войната на Ердоган“ и старши сътрудник в Института за Близкия изток.
Мнозинството, което в момента има партията на Реджеп Тайип Ердоган в парламента, обаче означава, че той не може да предвиди нито една от тези две възможности. Затова той се нуждае от подкрепата на кюрдските депутати и избиратели, както и от разделението на опозицията, което също ще му бъде много полезно, ако се кандидатира за преизбиране. Гьонюл Тол смята, че първата стъпка в тази политика е да се преговаря с Йоджалан, а след това да се „сплашат всички останали“, като започне „съдебна кампания за арестуване на опонентите“.
Екрем Имамоглу е във фокуса на голямо внимание, тъй като е смятан за потенциален съперник № 1 на Реджеп Тайип Ердоган. Въпреки че кметът на Истанбул вече е подсъдим, в началото на януари срещу него беше започнато второ разследване, след като той разкритикува ареста на ръководителя на младежкото крило на партията му. Накрая, на 27 януари, едва напуснал сцената, на която даваше пресконференция, започна трето разследване. Екрем Имамоглу е критикувал експерт, цитиран в няколко дела срещу него. Това дело имаше каскаден ефект, като бяха арестувани няколко журналисти от опозиционен канал, обвинени, че са записали интервю с този експерт и са го излъчили без негово съгласие.
Кметът на Истанбул трябваше да се яви пред съда в Истанбул в петък, 31 януари, във връзка с тези две дела. „Подложени сме на съдебен тормоз на най-високо ниво, но ние не се предаваме и няма да се предадем. Ще продължим да се борим с несправедливостта“, каза той, седнал на автобус пред тълпата, дошла да го подкрепи, когато напускаше съда.
През последните седмици бяха арестувани двама районни кметове на Истанбул, които са членове на РНП, единият обвинен в корупция, а другият - във връзки с тероризма. „Целта е да се покаже, че избраните от партията представители не могат да управляват“, казва Гьонюл Тол. „Мисля, че правителството иска да срине престижа на партията в очите на турския народ след победата ѝ на местните избори“, добавя Серен Селвин Коркмаз.
Всичко се представя в една и съща рамка - борбата срещу тероризма...
Изправена пред този натиск, кемалистката партия прие пътна карта, която предвижда организирането на първични избори за определяне на кандидат за президент. Това е рискована авантюра, тъй като има опасност от преждевременно определяне на целта. Въпреки това тази стратегия може да има предимство. Ако например Екрем Имамоглу бъде избран за кандидат, „за Ердоган ще бъде малко по-трудно да използва съдилищата, за да го атакува“, казва Гьонюл Тол.
От другата страна на политическия спектър, лидерът на ултранационалистическата партия „Зафер“ беше арестуван за „подбуждане към омраза“ и „обида на президента“. „Режимът иска да раздели националистите и да заглуши онези, които се противопоставят на отварянето към кюрдите“, продължава изследователят. Това не спира арестите на кюрдски лидери да продължават. Съкметът на Сиирт, Софя Алагаш, член на ДЕМ, е отстранена от поста си и заменена от кайюм, администратор. Софя Алагаш е десетият кмет от прокюрдската партия, когото сполетява тази съдба. Съдилищата са я осъдили на повече от шест години затвор.
Според Серен Селвин Коркмаз преговорите с Йоджалан и арестите на кюрдски кметове са част от една стратегия: „Макар че това може да изглежда противоречиво за опозицията, в очите на правителството няма противоречие, защото всичко е представено в една и съща рамка - борбата срещу тероризма“.
Журналисти, адвокати, Истанбулската адвокатска колегия, РНП, кметове на общини от ДЕМ... Списъкът на лицата, срещу които е насочена атаката, продължава да расте. Всекидневникът "Газет Дувар" преброи 45 души, задържани в предварителния арест между 17 и 29 януари. „Всичко това е част от стратегията на Ердоган да спечели отново изборите“, обобщава Гьонюл Тол. „Той се уверява, че няма силна опозиция срещу това, което прави с ПКК, или срещу това, което ще направи в парламента в навечерието на изборите.“
