Хората от хилядолетия си предават предсказания за края на света и го свързват с най-различни дати, но за много американци той е бил почти факт на 12 ноември 1833 година, когато нощното небе сякаш експлодирало в хиляди ярки светлини, особено над южната част над страната. Гледката била така стряскаща, че много хора, не само в религиозните общности, повярвали, че идва краят на света. Робовладелците от една плантация в Тенеси дори казали на робите си подробно къде се близките им и кои са родителите на някои от тях в очакване на Деня на страшния съд. Явлението е било видимо по целия американски континент и предизвикало силен отзвук в пресата. В Илинойс един вестник описал гледката, че "сякаш самото небе изглеждало в пламъци". Издание от Алабама писало за "хиляди светещи тела". В Бостън са пресметнали, че е имало над 240 000 "падащи звезди" по време на забележителното зрелище. Индианците лакота (познати още като сиукси, дакота) били така разтърсени от събитието, че нулирали календара си, за да го отбележат. Джоузеф Смит, пътуващ с мормонски бежанци, отбелязал в дневника си, че това със сигурност е знак за Второто пришествие. Ейбрахам Линкълн, Фредерик Дъглас и Хариет Тъбман, наред с много други, са описали невижданото зрелище. Нощта на 12 ноември 1833 година стана известна като "Нощта, в която паднаха звездите".