Мануел Зелая
Раян Грим, „Хъфингтън пост"
Служители на разузнаването са шокирани, че Русия, изглежда, се меси в президентските избори в САЩ, но за някои поддръжници на Бърни Сандърс това е просто обрат. Ким Недъртън, делегат от Лейкууд, Колорадо, каза, че не е толкова важно дали агенти на руския президент Владимир Путин са хакнали имейли на Националния демократичен комитет. И може би това е малко поетично правосъдие за Хилъри Клинтън според Недъртън. „Не е ли интересно, че нейната кампания сега преживява същото нещо, което тя извършваше по отношение на други страни", каза Недъртън, докато очакваше в понеделник през нощта речта на Сандърс. „Тя го направи в Хаити, направи го и в Хондурас, а сега й се връща и тя говори за него емоционално", обяснява той. В действителност намесата в чужда политика е голяма американска игра, с която Клинтън е на „ти".
За повече от 100 години, без значително прекъсване, САЩ са правили каквото могат, за да повлияят на резултата от изборите - включително и до убийството на политици, за които е установено, че са недружелюбни. От лагера на Клинтън не са съгласни, че това, което се е случило в Хондурас, е същото, което сега прави Русия с нас. „Просто тук няма еквивалентност", заяви Джеси Лерич, говорител на г-жа Клинтън. Но това, което е вярно, е: САЩ са се месили в много повече чужди избори за разлика от обратното. Склонността на САЩ за намеса в политиката в Латинска Америка е нещо, по което Сандърс и Клинтън рязко се разминаха по време на дебати през март. „Мисля, че САЩ трябва да работят с правителствата по целия свят, не да участват в смяна на режими, каза Сандърс. - И всички тези действия между другото в Латинска Америка родиха много силни антиамерикански настроения." Феноменът е толкова широко разпространен, че в Латинска Америка е разпространена следната шега: Въпрос: Защо досега в САЩ няма държавен преврат? Отговор: Защото във Вашингтон няма посолство на САЩ.
Хондурас
В началото на мандата на Хилъри като държавен секретар през 2009 г. хондураските военни свалиха с преврат демократично избрания президент Мануел Зелая. ООН осъдиха военния преврат и Организацията на американските държави лиши Хондурас от членство, призовавайки към възстановяването на Зелая на поста му. Вместо да се присъедини към международните усилия за изолиране на новия режим, Държавният департамент на Клинтън настоя за нови избори и реши да не обявява, че се е случил военен преврат. „Ако правителството на САЩ обяви, че някъде има преврат, веднага трябва да бъде прекратена всякаква помощ, включително хуманитарна помощ. Подкрепата, която ние предоставяхме по това време, е за много, много бедни хора", каза Клинтън, когато беше попитана за Хондурас през април. „Така че нашата оценка беше, че ние само ще влошим положението чрез наказване на населението на Хондурас, ако огласим преврата, и веднага ще трябва да спрем всички помощи за хората. Трябваше да забавим действията и да се опитаме да спрем всичко, от което правителството може да се възползва, само не и да наричаме преврата преврат."
Имейлите, които бяха огласени неотдавна за събитията тогава, показват, че Клинтън и нейният екип са работили зад кулисите, за да предотвратят усилията на съседните демокрации чрез Организацията на американските държави за възстановяване на власт на избрания президент.
Гватемала
През 1954 г. ЦРУ свали гватемалския президент Якобо Арбенц. На власт е поставена военна диктатура, която ще бъде по-податлива към борбата с комунизма и защита на „Юнайтед фрут къмпани", с която тясно са свързани братята Алън и Джон Фостър Дълес, съответно директор на ЦРУ и държавен секретар. По това време в Гватемала е Че Гевара, марксисткият революционер. Той по-късно ще каже на кубинския лидер Фидел Кастро, че свободното и отворено общество на Гватемала е това, което е позволило на ЦРУ да проникне и да свали Арбенц. Кастро трябва да върви в обратната посока, ако иска да остане на власт, казал Че. Той последва съвета на Че Гевара и успя да устоява на безкрайните опити на ЦРУ за убийството му или за извършването на преврат. Страничната щета беше свободата в Куба.
Иран
Когато в Иран избират политика националист Мохамед Мосадък, САЩ се намесват и осъществяват военен преврат през 1953 г., ръководен от агента на ЦРУ Кърмит Рузвелт. Престъплението на Мосадък е национализирането на британска петролна компания, предшественик на „Бритиш петролиъм", и предизвиква загриженост в параноичните братя Дълес, че се ориентира към Съветския съюз.
Поставеният от САЩ за ръководител на Иран Мохамед Реза Пахлави, иранският шах, и неговото репресивно управление доведоха до ислямската революция. Това въстание впоследствие създаде брутален репресивен режим в Иран, клиентски терористични групи в Близкия изток, жестоко сектантско насилие в Ирак и ядрена безизходица.
Хаити
Трудно е да се каже за каква специфична намеса говорим, когато става дума за Хаити, поради големия брой спонсорирани от САЩ преврати и намеси там. Поне никой от тях не е бил наблюдаван по времето на държавния секретар Клинтън. Но бележките, които „Уикилийкс" разпространи, намекват, че Държавният департамент в сътрудничество с местни собственици на фабрики е помогнал за потискане на увеличението на минималната работна заплата в карибската страна. Междувременно Фондация „Клинтън" свърши някои доста впечатляващи работи в Хаити.
Конго
Малкълм Икс веднъж нарече лидера на конгоанската независимост Патрис Лумумба „най-великия мъж, стъпвал някога на африканския континент". Лумумба ръководи антиколониална кампания за отстраняване от Конго на управляващите белгийци и се превърна в първия избран национален водач. САЩ се заеха почти веднага да го свалят и убият, след като видяха в лицето на Лумумба (неправилно, както се оказа) пионка на Съветския съюз. Белгийците поведоха в заговора срещу Лумумба, но САЩ бяха готови да участват. Когато той най-накрая беше заловен, бе измъчван и убит. За да не научи обществеността за престъплението, той беше залят с киселина, за да изчезне тялото му. Обаче киселината не стигна на убийците, поради което те смачкаха, насякоха и разчлениха тялото му на парчета, разпръсквайки останките в област, която по-късно ще бъде кръстена „Лумумба".
Индонезия
Друг водач, който оказа съпротива на въвличането му в студената война между САЩ и Съветския съюз, беше Сукарно от Индонезия. След като комунистическата партия се класира на четвърто място при едни от изборите там и Сукарно им предложи пропорционално участие в неговото правителство, САЩ изпаднаха в паника и тайно подтикнаха военните към брутално прочистване на страната от комунисти. Хиляди загинаха, а армията се превърна в най-мощната институция в страната. Тя бързо свали от власт Сукарно през 1967 г. и смачка демокрацията. Едва през миналата седмица съдебен състав на Международния трибунал в Хага определи САЩ заедно с Австралия и Великобритания като съучастници в престъпления срещу човечеството през 1965 г. в Индонезия.
Виетнам
Когато французите се изтеглиха от Виетнам през 50-те години на миналия век, те бяха определили скоро след това да се проведат избори. Ставаше все по-ясно, че комунистическият водач Хо Ши Мин ще спечели с голямо мнозинство. Така че САЩ се намесиха и поставиха Нго Дин Дием за водач на новата страна, която признаха като Южен Виетнам. Националните избори бяха отменени, но САЩ все още търсеха начин да покажат, че марионетният режим има политическа подкрепа. Затова бяха назначени избори, на които Дием спечели с абсурдния резултат от 98.2%. Американските медии определиха случилото се като сериозен израз на волята на виетнамския народ. Администрацията на Джон Кенеди направи всичко, на което бе способна, за да подпомогне през 1963 г. извършването на преврат срещу Дием, който в крайна сметка беше убит. През втората половина на 60-те САЩ започнаха война за защита на измисленото правителство, която струваше живота на 58,000 американци и вероятно на 2 млн. виетнамци.
Афганистан
Изборите през 2014 г. не протекоха, както планираха САЩ (за разлика от предишните през 2009 г., белязани от измама, която даде победата на любимеца на Държавния департамент Хамид Карзай). Така че САЩ ги обявиха за несправедливи и създадоха нов пост, непредвиден в афганистанската конституция - главен изпълнителен директор на държавата (нещо като шеф на предприятие). Идеята бе, че това е по-добре, отколкото да спечели някой, който Америка не харесва.
Това, което обединява всички истории, разказани дотук, е не само, че те разпалват антиамериканските настроения, но и директно работят срещу интересите на САЩ в дългосрочен план. Когато ЦРУ притискаше президента Барак Обама с плана си за въоръжаване на „умерените" бунтовници, стремящи се да свалят Башар Асад в Сирия, той им зададе провокативен въпрос: Имаме ли анализ дали някога подобна помощ е вършила работа?
Анализът бе направен, но дори агенцията да е открила такива примери, нито един от тях не бе оповестен. Сред другите антипримери е, разбира се, Осама бен Ладен, на когото САЩ плащаха, за да се сражава срещу Съветския съюз. Всички помним какво чудовище излезе от него после.
