Ванкувър разбра по трудния начин, че олимпиадата през 2010 година е огромна грешка за града
Колкото и репортажи да се правят от всяка олимпиада, все пак има тайни, които не стигат до ушите и очите на широката публика. Независимо дали е лятна или зимна - като предстоящата в Сочи, олимпиадата е и място за развлечение. Там спортистите имат предостатъчно свободно време. А какво правят млади хора с прекрасни тела и кипящи от енергия, когато се съберат на едно място и нямат много работа?
1. Нонстоп оргия
Да, представете си няколко хиляди млади атлети с разкошни тела, преливащи от сили и хормони, затворени в изолирано селище, с всички удобства и далеч от погледите на света, на приятелките и съпругите, ако имат такива. Какво мислите, че правят в многото свободно време, което имат извън състезанията и тренировките? Четат книги? Надали... На олимпиадата в Сеул през 1988 г. на покрива на британската съблекалня имало толкова много използвани презервативи, че организационният комитет издал заповед, с която забранява секса на открито! След 1992 г. нещата със секса между спортистите приемат такъв размах, че комитетът взема решение на всяка олимпиада да се доставят безплатно презервативи за предпазване от СПИН и венерически болести. На последната зимна олимпиада във Ванкувър през 2010 г. на участниците бяха раздадени 100,000 кондома - по около 15 на човек! Не стигнаха! По средата на игрите пристигна още една такава партида. Правете си сметката какви рекорди се поставят извън състезанията.
2. Военна диктатура
При всяка олимпиада градът домакин се превръща във военно-полицейска зона - съвсем буквално. Там се изсипват до 3 пъти над нормалното количество полицаи под претекст за осигуряване сигурността на игрите. Те спират и проверяват подозрителни минувачи, което в нормално време е немислимо за градове като Лондон например. Очаква се в това отношение Сочи да задмине всичко виждано досега - руската Федерална служба за сигурност вече е заела стратегически позиции.
Човешките права също минават на заден план по време на игрите - градовете насилствено се прочистват от бездомници, криминален контингент, наркомани, проститутки. 30,000 души са изселени от Атланта през 1996 г. 720,000 напускат Сеул със заповед през 1988 г. Нищо обаче не може да се сравни с Пекин, където за игрите през 2008 г. бяха изселени 1,5 милиона китайци!
3. Цензура
По време на олимпиада общината на града домакин получава от Международния олимпийски комитет изключителни рекламни права. В Лондон например всички рекламни плакати по време на последната лятна олимпиада се предоставят на общината за времетраенето на игрите. Бизнесът не може да използва в реклами олимпийските кръгове и думи като ,,игри", ,,медали", ,,бронз", ,,сребро", ,,злато" и пр. Ако в реклама на магазин се появят тези думи, глобата е $30,000. Специална заповед забрани използването на антиолимпийски лозунги и плакати по време на игрите - нещо също нечувано за Великобритания.
4. Огромните печалби са мит
В борбата за домакинство на олимпийските игри се изтъква, че те ще допринесат за икономиката на града и на държавата като цяло. За съжаление в повечето случаи става точно обратното. През 2004 г. Гърция пресметна, че игрите в Атина ще струват 4,5 млрд. евро. Реалните разходи се оказаха над 9 млрд. и това бе една от многобройните причини за кризата в страната. Ванкувър също разбра по трудния начин, че няма да успее да си ,,избие" разходите. Плановете олимпийското село да се превърне в резидентски комплекс пропаднаха и в момента това е едно призрачно градче. Зимната олимпиада през 1998 г. в Нагано хвърли японския град в дълбока рецесия с дългове от средно $30,000 на семейство. Ползата от новопостроените спортни съоръжения също е под съмнение. Стадионът на Монреал бе напълно завършен чак 11 години след игрите. 30 години след домакинството през 1976 г. канадският град още изплащаше натрупаните дългове. Това обяснява защо жителите на швейцарския град Берн отказаха любезно с референдум домакинството за 2010 г., както направи и Детройт през 1972 г.
5. Корупция
Членовете на международния олимпийски комитет са постоянно обект на щедри подаръци и директни плащания, за да гласуват за кандидатурата на определен град и държава. Филмът на Би Би Си, който уличи вече покойния Иван Славков в задкулисни игри, разкрива малка част от корупцията в тези среди. Лимитът за подаръци на член на МОК са смешните $200. Преди зимната олимпиада в Нагано, Япония, всеки член на МОК е получил официални дарове за $5,700, установи проверка по-късно. А колко е взел ,,неофициално" - не се споменава... Като цяло Нагано е похарчил $24 милиона само за пропаганда и реклама на кандидатурата си.
