сн. архив BG VOICE
Петъците вече не са това, което бяха. Почти месец това е денят, в който временно се затваря банка, друга се спасява, после първата се фалира, а трета се одържавява. Междувременно текат совалки, хвърчат законопроекти с давност и актуалност не повече от 24 часа. Така беше и на 11 юли. В този петък трябваше да се разбере реалното състояние на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) в резултат на направената одиторска проверка. Вместо БНБ да съобщи ясно на колко възлизат загубите в банката и в резултат на какви действия и бездействия са те, колко и за какво точно ще са необходими средства, кой и колко точно пари ще даде (става въпрос за публични средства без значение дали са от Министерството на финансите или Фонда за гарантиране на влоговете в банките), регулаторът допълни и без това неясната информация с нова още по-неясна, политическите представители изпаднаха в предизборно говорене, а събрани в една зала управителят на централната банка Иван Искров и политиците достигнаха до въпроса ,,Кой", взаимно замеряйки се с него.
На фона на всичко това е важно да се отговори на въпроса какво научихме и какво не от одита на КТБ, от посланията на БНБ и на политиците. Научихме, че има проблем в Корпоративна банка, но не научихме какъв/колко точно е той. Разбрахме още, че ще спасяват (с парите на данъкоплатците) всички спестявания в КТБ, най-вече тези, превишаващи държавната гаранция. Не разбрахме обаче защо. Видяхме как всички, участващи в петъчните спектакли, си прехвърлят един на друг отговорността - управителят на БНБ прехвърля изцяло отговорността за положението с КТБ върху подуправителя, ръководещ "Банков надзор" и следствен Цветан Гунев, политиците взаимно помежду си и едновременно с това върху БНБ и централната банка върху политиците. Не видяхме никой, който да поеме отговорността.
Категорично ясно е, че има проблем в КТБ. Затова и БНБ съобщи в петък, че банката ще бъде обявена в несъстоятелност. Регулаторът обаче не назова проблема категорично и ясно. Не каза колко са лошите кредити, не каза и колко е загубата на банката. До 11 юли се оправдаваше с липсата на данни за последно актуално състояние, обявявайки, че то ще се покаже от одиторската проверка там. Какво ни съобщи БНБ след предоставянето й на одиторските доклади. Каза ни (преди обед), че за близо 65% от кредитния портфейл няма данни (3.5 млрд. лв. кредити от общо 5.4 млрд. лв.), не се знае къде е и каква е информацията. Следобед допълни, че 2.5 млрд. лв. от тези 3.5 млрд. лв. кредити са раздадени в последната една година. Оттогава се наблюдавало и занижаването на контрола при кредитиране в КТБ, както и големия ръст на портфейла, което много услужливо съвпада с началото на мандата и управлението на новия шеф на ,,Банков надзор" Цветан Гунев. Следобед от ръководството на БНБ изчислиха пред политици и журналисти на открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, че има риск за "съществена обезценка" на тези 3.5 млрд. лв. Но колко точно съществена пак не казаха. Обясниха, че практиката показва, че възможният размер на загубите е между 20% и 60%.
Към тях като се прибави и фактът, че липсваща информация по кредитни досиета не е обичайна практика, възможният размер на загубите може съществено да набъбне. Но пък може и да се окаже, че "добрите" не са толкова малко. Управителят посочи и, че са възникнали съмнения за свързаност при тези кредити с мажоритарния собственик Цветан Василев ,,в много голяма степен". Възникнали сега, защото не е можело да се установи това с ,,инструментариума на дистанционния банков надзор".
Още от година и половина се знае, че има съмнения за свързаност при раздадени кредити за над 1 млрд. лв. (превишава над 10 пъти законовите лимити за кредити към свързани лица - бел. ред.). Към края на 2013 г. данните от КТБ показват експозиции към свързани лица за над 3.5 млрд. лв. - точно колкото и оценката на одиторите, съобщена от БНБ. Това са над половината от активите на КТБ. То обаче все още не е финалното число. Според информация на вестника в последните близо шест месеца до затварянето на КТБ на 20 юни експозицията към свързани лица се е увеличила с още над 800 млн. лв. и е достигнала 4.3 - 4.4 млрд. лв. Към всичко това се прибавя и пълното противоречие, в което изпадна управителният съвет на централната банка с решенията си. Хронологията е кратка. Първо обяви КТБ за високоликвидна и стабилна, след два дни я затвори. След това каза, че ще я спасява, като я национализира, после съобщи, че ще я обяви в несъстоятелност.
Появи се и поредният въпрос без отговор. Защо, какво налага и оправдано ли е спасяването на депозантите с влогове над гарантирания по закон размер от 196,000 лв. Никой не каза кой направи оценката за това, че трябва да бъдат платени и техните пари и кой ще носи тежестта на това решение. Нито БНБ, нито Министерството на финансите дават каквото и да е обяснение на база на какви изчисления, аргументи, мотиви се предлага това. БНБ посочи, че размерът на депозитите, които попадат в обхвата на държавната гаранция, е около 3.6 млрд. лв., а на тези извън нея - около 2 млрд. лв. Управителят на централната банка Иван Искров посочи пред журналисти, че сред незащитените депозити са парите на държавни предприятия, болници, топлофикации. По думите му БНБ е предложила консенсусен вариант, а ,,решението е на парламента". Народното събрание трябва да гласува предложения законопроект, а времето, с което разполага за това, е тази седмица.
В петък, 11 юли, Искров посочи още: ,,Срокът за приемане на законопроекта е вчера. Оттук нататък всичко е в ръцете на политиците. Всичко трябва да се реши в кратки срокове." На въпрос ще отвори ли банката на 21 юли, ако законопроектът не бъде приет, управителят отговори: ,,Парламентарно представените партии да кажат ще отвори ли. Имам уверенията им, че подкрепят проекта." ,,Ако не се приеме този законопроект, правомощията на БНБ са да започне да изплаща само гарантираните по закон депозити", обясни още Искров. Изплащането се прави с парите във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, в който към момента има 2.1 млрд. лв.
Някак по-справедливо изглежда депозантите, които сами са взели решението да рискуват с високите лихви в КТБ (8% за срочен депозит при средно за системата 4%) всичките си пари, да платят сами за собственото си решение, вместо всички българи вкупом да плащат техния риск.
От всичко случващо се научихме и че никой не иска да поеме отговорността за това как и защо се стигна дотук. Политиците (партиите, управлявали в последните 10 години) си прехвърлят един на друг заслугите на властта за раздуването на КТБ. В същото време се опитват да прехвърлят отговорността и върху ,,Банков надзор" и БНБ. Управителят на БНБ от своя страна прехвърля отговорността върху подуправителя Цветан Гунев, както и върху политиците. А раздуването на банката започна от времето на тройната коалиция (2005 - 2008 г.), задълбочи се при управлението на ГЕРБ (2009 - 2012 г.) и се довърши и сгромоляса в последната година с управлението на БСП и ДПС.
,,Не, никой не иска да влизаме в този диалог", посочи в петък на бюджетна комисия депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова в опит да успокои страстите в залата при изневиделица разхвърчалите се реплики между финансовия министър Петър Чобанов и депутата от ГЕРБ Димитър Главчев. На негови обвинения, че по време на управлението на БСП банката е ,,пораснала" най-много, Чобанов запита: ,,Искате ли да влезем в този диалог - по времето на чий мандат банката порасна." Включи се и Искров с питане: ,,Искате ли да ви кажа Кой?" Малко преди тази гореща сценка той каза и още нещо към депутатите: ,,Вие много добре знаете кои са основните действащи лица в случая ,,КТБ" и къде са те в нивото на социално-политическата сфера. Не ми го прехвърляйте на моята глава." От свойта глава Иван Искров се опитва да прехвърли отговорността, освен върху политиците, и върху главата на Цветан Гунев. ,,На въпроса за проверките (на банков надзор в КТБ - бел. ред.) и за това как не са успели да ги видят (отпускането на кредити на свързани лица - бел. ред.) може да отговори Цветан Гунев", коментира Искров в петък.
Дори и да приемем, че подуправителят не е докладвал на Искров, информацията за свързаността на фирмите излизаше публично - както в български публикации, така и в чуждата преса. А отговорността е на всички, които допуснаха този голям банков обир - и политиците, и БНБ.
Валентина Илиева
