Правят ли посредствените и слабите предавания по телевизията хората по-глупави? Склонни ли са глупавите хора да гласуват за популистки партии? Може ли тези ефекти да продължават с години? Подробно научно изследване за ефекта от т.нар. телевизионен боклук, публикувано в авторитетния журнал American Economic Review, отговаря с "да", "да" и "да" на всички тези въпроси. Проучването разглежда как възходът на известната с акцента си върху развлекателни предавания медийна империя на Силвио Берлускони е повлияла на когнитивните способности, а след това - и на политическите решения на италианците. Силвио Берлускони, Снимка: БГНЕС Методологията на тримата учени Рубен Дуранте, Паоло Пиноти и Андреа Тезей е достатъчно сложна, за да бъдат приети сериозно изводите им, отбелязва електронното издание "Атлантик". Те обръщат внимание на това, че досега анализи за връзката между партийните предпочитания на избирателите и каква телевизия гледат, са били фокусирани върху съдържанието на новинарските емисии и публицистичните предавания. Но това е само малка част от ефирното време, а въздействието на качеството на излъчваните сериали, развлекателни програми и реклами, е проучвано само по повод неполитическо поведение от типа на потребителски избори, отношение към ролята на двата пола и др. Трети вид проучвания засягат слаби резултати и познавателни умения на деца, прекарващи твърде много време пред "евтини" развлекателни програми, но не отиват дотам да проследят за кого започват да гласуват те, когато пораснат и получат избирателни права. До 1976 г. в Италия няма частни телевизионни канали и националните телевизионни канали в Италия са били управлявани от държавната RAI. Те са били излъчвани около 10 часа дневно, две трети от съдържанието им са били сериозни новини или образователни предавания. Частните телевизии могат да работят само на местно ниво, но в началото на осемдесетте години Силвио Берлускони започва да изкупува регионални телевизии. Макар с локални лицензи, те започват да излъчват една и съща програма и така се ражда първата частна телевизионна мрежа в страната - "Медиасет". Сериозните или образователни предавания в нейния ефир са били по-малко от 10%, новинарските емисии се появят едва през 1991 г. Едно от най-печално известните предавания е била игра, в която манекенка съблича дреха при всеки успешен ход на играча срещу нея. Той побеждава, когато я остави почти изцяло гола. Авторите на изследването изтъкват, че всичко това се случва десетина години преди Берлускони да реши да влезе в политиката и обхватът на "Медиасет" едва ли е изграждан, за да обслужва политическите му амбиции. През 1985 г. мрежата му има 1710 предавателя, обхващащи около 50 на сто от населението със сигнал с високо качество и 16 часа програми (с 5-6 повече от тези на държавните телевизии). Две години по-късно предавателите са вече 3800 и покриват 87 на сто от италианците. В края на 1990 г. "Медиасет" обхваща 98% и на практика разполага с националното покритие на държавната корпорация RAI. В периода 1983-1987 г. времето на телевизиите на Берлускони е запълнено с развлечения (63%) и филми (27%). В същото време RAI отделят 34 на сто на новини и 22% на образователни програми. Иначе казано, "Медиасет" предлага 10 часа забавления и 4 часа кино (всъщност се въртят едни и същи филми и сериали по няколко пъти) срещу, съответно, 3.5 и 1.5 часа от този вид програми на държавните канали. Постепенното въвеждане на каналите на Берлускони в различните региони на Италия дава възможност да бъде проучен ефекта им върху избирателите при продължително въздействие на програмите. Учените са открили, че хората в регионите, където каналите на "Медиасет" са били достъпни от 1985 г., са били по-склонни да гласуват за партията на Берлускони. "Форца Италия" дебютира на политическата сцена през 1994 г. Този ефект продължава и през следващите две десетилетия. В регионите, изложени на това телевизионно влияние по-рано, гласовете за Берлускони са повече. За да проверят дали наличието на "Медиасет" е решаващ фактор, учените сравняват съседни селища, някои от които са имали добър телевизионен сигнал, а други - не. Те откриват, че италианците, които имали по-добър достъп, подкрепят популистите в по-голям процент, отколкото съседите им. Самият Берлускони използва много по-прости техники за комуникация от останалите политици, пише още в изследването - което му осигурява подкрепата на по-малко образованите граждани. Изводът на учените е, че "ранното излагане на развлекателна телевизия е повлияло политическите предпочитания чрез влошаване на когнитивните способности."