„Свободата като журналисти е право, което ни се полага, но и ценност, за която си заслужава да се борим.“ Това каза главният редактор на BG VOICE Ясен Дараков, който беше модератор на първия панел на 18-та среща на Световна медийна среща в Казанлък на тема „Свободата на избор на журналистите“.
„Свободата има и практичен елемент. Идва с възможността журналистите да си вършат добре работата с добро финансиране. Медиите трябва да могат да си вършат работата, независимо от държавата. Но това се случва в страни с добре работеща съдебна система“, отбеляза още той.
Ясен Дараков напомни, че в световен мащаб и в момента се водят дела, които се опитват да заглушат журналистите. Подобен пример има и в България с делото на застрахователната компания „Лев Инс“ срещу агенция Mediapool за 1 милион лева. Според медийни наблюдатели целта е сплашат всички български журналисти и да ги накара сами да ограничат свободата си.
„Втълпено ни е, че една птичка пролет не прави, но
всъщност един човек може да промени системата.
Има много примери, като Сноудън и Wikileaks, и други“, каза още Дараков.
„Ние като медии трябва да осигурим спокойна и свободна среда за журналистите, да им дадем възможност те самите да се почувстват сигурни и защитени“, пъък бяха думите на генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев.
„Журналист, който при всеки материал си мисли: „Дали сега началникът ми няма да ме уволни, задето съм казал тази дума“, той е обречен да се самоцензурира. Необходимо е много време, за да се изгради такова доверие между журналистите и техните ръководители, за да бъдат журналистите сигурни, че имат свободата да кажат своето мнение, свободата да изберат своите събеседници, свободата да правят материали по теми, които намират за важни и за ценни. И вярвам, че в България медиите могат да постигнат това и трябва да се стремят към това журналистите да се чувстват сигурни и спокойни, за да могат да вършат своята работа“, коментира Митев.
В рамките на Световната медийна среща
закритата вече българска програма на австралийското радио SBS получи наградата
на Националния дарителски фонд (НДФ) „13 века България“ за принос в разпространението на българската култура. Наградата беше връчена на водещата на програмата Фили Ладжман.
„Една от идеите на тази награда е тя да бъде и малка помощ за българския глас извън границите на България“, коментира генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Той разказа, че тази година общото решение с НДФ „13 века България“ е призът да се даде на една българска програма в медия, която е съществувала 45 години благодарение помощта на местната държава и без никаква помощ от България. Вълчев допълни, че въпреки че програмата вече не съществува, местните хора се опитват по всякакъв начин да я запазят.
„Трогната съм и съм някак си смирена от такава чест“, каза Фили Ладжман. По думите й, българите по света, в това число и в Австралия, са като квантови частици те винаги вибрират на една и съща българска честота.
Тя допълни, че българският глас отново ще звучи в медийното пространство в Австралия.
Отличието е учредено през 2013 г. и е насочено към работещи зад граница български журналисти, които помагат за съхраняване и популяризиране на българската култура и дух. То беше връчено и на BG VOICE на медийната среща в Тирана през 2019 г.
Осемнадесетата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА), се проведе между 1 и 4 юни, а темата на тазгодишното издание беше „Медии и свобода“.
В Световната среща на българските медии в Казанлък се
включиха журналисти от 33 държави,
сред които представители на 40 български медии от 16 страни, сред които и вестник, радио и електронното издание BG VOICE.
Участие във форума взеха и 13 български медийни групи, 3 обединения – Съюз на българските журналисти, Съюз на българските национални електронни медии и Съюз на издателите в България, както и една образователно-научна организация – Факултетът по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Не можем да се развиваме като демократично общество без силни, свободни и независими медии“, заяви президентът Румен Радев, който поздрави участниците.
„Само свободни медии могат да отстояват истината
и тържеството на справедливостта“, заяви държавният глава и подчерта, че медийната среда все повече се превръща в критерий за свободата на самото общество. „Свободата на медиите приключва там, където журналистът, неговият редактор или самата медия са зависими от икономически, политически, корпоративни или външни интереси“, посочи президентът Радев.
„Следващата среща ще бъде в Одеса, Украйна. Ще се опитаме да я проведем отново през юни. Тогава се отбелязва годишнината от намирането на съкровището на хан Кубрат. В Украйна има и паметник, който нашите българи са направили там. Ще потърсим домакинството и на старата болградска гимназия, така че една от срещите ни да бъде там“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев по време на закриването на 18-ата световна среща на българските медии.
„Това ще бъде нашият знак за подкрепа към българската общност в Украйна, а още през този месец, надявам се до края на юни, БТА ще открие в Одеса постоянен пресклуб, каквито имаме и в други места с български общности“, допълни той.
Христо Грозев: Американски журналисти ни търсят да участваме в техните разследвания
„Все повече американски журналисти се обръщат с молба да се участва в техни разследвания, които са на американска територия, използвайки нашите методи. Ще им помогнем да ускорят тези разследвания, които са паралелни“. Това каза Христо Грозев от „Белингкат“, който се включи по видеовръзка в дискусия на тема „Свободата на избор на аудиторията“ на 18-ата световна среща на българските медии. Той разказа и подробности и за случая „Навални“, който получи най-голяма гласност.
От 2015 г. Христо Грозев работи като репортер за сайта за разследваща журналистика „Белингкат“, създаден през 2014 г. от британския журналист Елиът Хигинс и базиран в Нидерландия. Сайтът извършва разследвания чрез проследяване на геолокация, анализиране на открити източници чрез съпоставяне на дигитални изображения, подробен разказ от първо лице за това какво точно е направил авторът и др. От началото на 2022 г. Христо Грозев е изпълнителен директор и председател на борда на сайта „Белингкат“. Сред разследванията му са катастрофата на полет MH17 на Малайзийските авиолинии над Източна Украйна на 17 юли 2014 г., атаката с нервнопаралитичния агент „Новичок“ срещу бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия през март 2018 г. във Великобритания, отравянето на руския опозиционер Алексей Навални на 20 август 2020 г.
На 26 декември 2022 г. Христо Грозев е обявен за федерално издирване от Русия по криминално дело за разпространяване на „фейкове“ за руската армия. В началото на 2023 г. Христо Грозев напуска Виена (Австрия), където живее почти 20 години, заради вероятна заплаха от руските спецслужби.
