Успехите на специнституциите са безспорни. Те са постигнати въпреки остарелия Наказателно-процесуален кодекс от 1968 г., въпреки остарелите институции. Въпреки всичко, което се случва спецструктурите продължават да работят и продължават да получават благодарности от колегите от Европа. Последиците, които най-вероятно предстоят, няма да се дължат на българската прокуратура и съдебна власт, а на политиците и проблемите ще бъдат за сметка на гражданите. Това заяви главният прокурор Иван Гешев.
Прочети още
Въпросите от тук нататък не са към българската прокуратура и съдебна власт, а към българските политици, защото предвиждам че закриването на специализираната прокуратура ще има последствия върху 800 досъдебни производства, които са висящи и неприключили, посочи Гешев.
Ще се върне организираната престъпност в малките населени места. С всеки следващ случай на телефонна измама, със следващия убит, изнудван или пострадал след вреда от човек употребил наркотици, гражданите ще плащат цената за закриването на спецсъдилищата, продължи Гешев и даде заявка, че прокуратурата ще направи всичко възможно да спаси повече досъдебни производства и ще продължи да работи срещу корупцията и всеки вид престъпност.
По мое наблюдение разследванията започват да се забавят, защото колегите се опитват да спасят делата. Мутрите вече празнуват след затварянето на спецпрокуратурата. Тук основният проблем е, подходът, който избра Народното събрание – първо да се закрие органът, след това да приключат на делата, заяви Ивайло Ангелов, ръководителят на Апелативната специализирана прокуратура.
Какво ще правим без наличие на съдебна администрация, няма да има функционираща деловодна система, дейността със секретните материали, включително със специалните разузнавателни средства не е ясно какво ще се случи, добави още той.
Когато помолихме НС да направи промяна на закона, така че да не се забавят делата те отговориха, че такива действия няма да има. Егото на политиците надделя пред разума, заяви още Ангелов. След като през 2013 беше закрит ГДБОП след година се разбра, че това е една голяма грешка. След година ще се случи това и със специализираните структури. Цяла Европа обсъжда да създаде такива, а ние ги нямаме, подчерта още ръководителят на Апелативната специализирана прокуратура.
Точният брой дела, които трябва да бъдат изпратен към другите съдебни структури е 841. Когато законът влезе в сила ние се съобразихме с това и направихме организация тези 841 досъдебни производства, до онзи момент, да бъдат разисквани към структурите по места. Това е един процес, който е изключително тежък, тъй като проверката може да доведе до загуба на доказателства, зави обясни Валентина Манджурова, ръководителят на Специализираната прокуратура.
Прочети още
Тези 841 дела не са внасяни в съд, внасяни са само процедурно- като разглеждане на мярка, замразяване на активи и др. По този начин, чрез закриването на спецпрокуратурата, няма да има надлежен съд, няма да има кой да администрира исканията или молбата на страните по делото.”, уточни още ръководителят на специализирана прокуратура.
