Консерваторите спечелиха вота в Германия, а крайната нацистка десница постигна рекордни резултати Германските консерватори спечелиха изборите, като техният лидер Фридрих Мерц ще стане следващият канцлер, следван от крайнодясната АзГ на второ място след рекорден ръст, според екзитполовете.
Ако резултатите се потвърдят и при окончателното преброяване, Алтернатива за Германия (АзГ) приблизително ще удвои резултата си до поне 19,5 %, подкрепена от опасенията за имиграцията и сигурността след поредицата смъртоносни нападения, за които бяха обвинени търсещите убежище.
Алиансът ХДС/ХСС на Мерц печели най-малко 28,5 %, сочат първите екзитполове на две обществени телевизии, смазвайки лявоцентристките социалдемократи (СДП) на досегашния канцлер Олаф Шолц, които очакваха около 16 %.
Мерц - дългогодишен партиен съперник на бившия канцлер Ангела Меркел - обеща репресии срещу незаконната имиграция. Той се надява да си върне гласовете от АзГ и да спре възхода ѝ, който зашемети мнозина в страната, която все още се опитва да изкупи вината си за мрачната си нацистка история.
Засега АзГ, която се радва на подкрепата на ключови съюзници на президента на САЩ Доналд Тръмп като милиардера Илън Мъск, ще остане в опозиция. Всички останали партии обещаха да я държат далеч от властта и зад „защитна стена“ за отказ от сътрудничество. Но ликуващата ѝ лидерка Алис Вайдел приветства „историческия“ резултат и отново заяви, че партията ѝ е готова да управлява заедно с ХДС/ХСС.
Преди 69-годишният Мерц да поеме поста от сегашния служебен канцлер Шолц, той ще трябва да състави ново коалиционно правителство в най-голямата икономика в Европа - процес, който често се проточва и който той обеща да приключи до Великден.
Това заплашва да парализира Берлин за седмици напред, тъй като администрацията на Тръмп наложи главоломни промени на световната сцена и сред европейските съюзници, особено във връзка с войната в Украйна, която продължава вече три изтощителни години. „Светът навън не ни чака и не чака дълги коалиционни разговори и преговори“, заяви Мерц, след като обяви победата си, и призова за ново правителство „възможно най-бързо“.
За да състави мнозинство, се очаква Мерц да се обърне първо към СПД, макар и без Шолц, който доведе традиционната работническа партия на Германия до исторически слаб резултат.
За да спечели достатъчно места, Мерц може да се обърне и към Зелените, които получиха поне 12 % от екзитполовете, въпреки че баварската сестринска партия на ХДС - ХСС, досега отхвърляше това.
Много зависи от съдбата на по-малките партии в сложната парламентарна аритметика на Бундестага. Няколко от тях се колебаеха около петпроцентовата граница за повторно влизане в Бундестага и се опасяваха за оцеляването си.
Една от тях е либералната и про-бизнес партия Свободни демократи (СвДП) - потенциален съюзник на консерваторите, който да им помогне да получат мнозинство.
Окончателният баланс ще бъде повлиян и от това как ще се представят по-малките крайнолеви партии при окончателното преброяване на гласовете. Изглежда, че "Левите" ще достигнат поне 8,5 %, докато „лявоконсервативната“ нова партия BSW има шансове за 4,7 до 5 %.
След като дойде на власт, Мерц обеща „силен глас“ в Европа във време на хаотични сътресения.
По време на последното събитие от кампанията си в Мюнхен в той заяви, че ЕС трябва да се изправи на крака, за да може да „седне на главната маса“ на световните сили. | БГНЕС
