Германският Бундестаг обсъжда Закон за веригите на доставки, който ще задължи общините да купуват само продукти, произведени според стандартите за опазване на околната среда и човешките права. В Германия новите изисквания ще се прилагат за държавни покупки, а те възлизат годишно на 350 милиарда евро. Така законът се противопоставя срещу детския и принудителен труд, срещу посегателствата над природата, експлоатацията и нарушенията на човешките права, пише мюнхенският вестник "Меркур". Евтините стоки на пазара обикновено са създадени за сметка на околната среда и на евтината работна ръка - така се постигат по-ниски производствени разходи.
Обикновено цените, най-вече на текстила, се диктуват от големите концерни и от търговците, припомня "Зюддойче Цайтунг". Производителите прехвърлят този ценови натиск върху работниците, три четвърти от които са жени. Текстилната промишленост е трета по големина в областта на така наречената "лека индустрия", а производството на евтин текстил поражда сериозни социални проблеми поне в три области: охраната на труда, заплащането, синдикалните права и свободи. Работещите в текстилния бранш са изправени пред редица рискове за здравето. При производителите на памук това са пестицидите. При боядисването на тъканите се използват отровни химикали. Същевременно в самите текстилни фабрики рискът от наранявания на ръцете при шивачките остава висок. Годишно се регистрират близо милион и половина такива наранявания, а 27 милиона текстилни работнички и работници по света страдат от заболявания, причинени от работата им. Най-неприемливи са условията на труд в страни като Бангладеш и Пакистан, но дори когато на дрехата има етикет "Made in Europe" е възможно тя да е произведена с цената на жестока експлоатация. "Зюдойче цайтунг" припомня, че само в Източна и в Югоизточна Европа 2.3 милиона работници шият дрехи главно за западния пазар, като в Германия всяка четвърта дреха идва от тези държави. Според неправителствената организация "Кампания за чисти дрехи", работещите в бранша в Източна и Югоизточна Европа се нуждаят от много по-високо заплащане, за да могат да покрият елементарните си нужди. Активистите на кампанията смятат, че заплатите трябва да се повишат три пъти в Полша, четири пъти в Турция, а в България дори пет пъти. В някои източноевропейски държави шивачките дори не получават минималното трудово възнаграждение. В Румъния например на тях им плащат средно с 41 евро по-малко от минималната работна заплата.
