Изтеглянето на близо 12 000 американски военни от Германия потвърждава една константа: измежду съюзниците на САЩ, с които обича да се държи грубо, Доналд Тръмп винаги запазва специално място за Германия на Ангела Меркел. Вчера Пентагонът обяви напускането на над една трета от от разположените му в германски бази войски. Част от тези войници ще останат в САЩ, а останалите ще бъдат предислоцирани в други европейски страни. Президентът на САЩ хич не пощади Берлин, който традиционно е един от най-близките съюзници на Вашингтон на Стария континент. "Германия е некоректен платец. Германия дължи милиарди и милиарди долари на НАТО и няма никакво намерение да ги плати", каза той. "Писна ни да ни вземат за балами. Съкращаваме силите си, защото те не си плащат", заяви милиардерът републиканец. Няма значение, че министерството на отбраната се опита да представи решението като стратегическо предислоциране. Според Рейчъл Рицо от мозъчния тръст "Труман Сентър" "това решение си е наказателна мярка към Германия". "Това е оскърбление за един от най-близките ни съюзници", възмути се сенаторът демократ Робърт Менендес. Смятаният за недостатъчен германски финансов принос към военните разходи на алианса е един от главните поводи за недоволство на Доналд Тръмп, въпреки че дядо му по бащина линия е бил германец, роден в рейнско село преди да прекоси океана. "Той изпитваше известна неприязън към Германия още през 80-те и 90-те години, когато се оплакваше, че американците трябва да плащат за сигурността на съюзниците си, а германците се възползват от това и не дават свой принос", припомни неотдавна Суда Дейвид-Уилп от мозъчния тръст "Германски Фонд Маршал". Завидният износ на Берлин подхрани раздразнението на Доналд Тръмп, който беше избран с обещанието да възстанови баланса в търговските отношения с партньорите, дори ако трябва редовно да заплашва да обмити вноса на автомобили, които са водещ продукт в германската икономика. След като Тръмп влезе в Белия дом, финансовото разногласие дори предизвика паметен сблъсък на срещата на върха на НАТО в Брюксел през юли 2018 г., когато американският президент обвини Германия, че е "пленник на Русия". "Тя плаща милиарди долари на Русия за енергийни доставки, а ние трябва да плащаме, за да я защитаваме от Русия", заяви той, имайки предвид проекта за газопровод "Северен поток-2", на който Вашингтон твърдо се противопоставя. Месец по-рано срещата на върха на Г-7 в Канада вече беше повлияна от настроенията му. Конфронтацията беше обобщена в една снимка, на която канцлерката Ангела Меркел е изправена и е опряла ръце на масата срещу бившия нюйоркски бизнесмен, който седи със скръстени ръце от другата страна. Тези двама лидери с диаметрално противоположни характери така и не можаха да завържат сърдечни отношения. Суда Дейвид-Уилп призна, че фактор в това вероятно е била и предполагаемата неприязън на американеца към жените, особено към силните жени. Специалистката подчерта, че канцлерката несъмнено е подразнила президента с урока си за демократичните ценности ден след изненадващата му победа през ноември 2016 г. Или като заяви, че европейците трябва да поемат съдбата си в собствените си ръце, защото повече не могат да разчитат на американския съюзник. Доналд Тръмп пък и преди, и след избирането си, редовно се меси в германския дебат за имиграцията и остро разкритикува безумното според него решение на канцлерката християндемократ да приеме масово бежанци през 2015 г. Оттогава, обратно на френския президент Еманюел Макрон, който се старае да афишира приятелството си с американския си колега, Ангела Меркел, която е далеч по-малко сърдечна и експанзивна, не се колебае да му казва "не". Най-пресният пример беше когато тя, "заради пандемията", провали плана му да събере на живо лидерите на Г-7 в САЩ през юни. Дали евентуална победа на президентските избори през ноември на кандидата на демократите Джо Байдън, който е по-привързан към традиционните съюзи на САЩ, ще позволи да се успокои напрежението? "Германия беше най-атлантистката държава, тази, която залагаше на трансатлантическите отношения. Германското обществено мнение обаче се промени и ще е грешка да се мисли, че избирането на Байдън ще е достатъчно за възстановяване на отношенията", каза през юни Иван Кръстев от българския Център за либерални стратегии.