Германия и девет други европейски държави днес направиха следващата стъпка в усилията си за съвместно закупуване на системи за противовъздушна отбрана, като "Пейтриът", "ИРИС-Т" и "Ароу-3" в момент, в който съюзниците от НАТО се опитват да запълнят пропуските и недостига, извадени наяве от войната на Русия в Украйна, предаде Ройтерс.
В рамките на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО в Брюксел Белгия, Чехия, Дания, Естония, Унгария, Литва и Нидерландия подписаха споразумение, което ще изгради правната основа, необходима за покупките.
Заедно с Германия, плюс Словения и Латвия, които подписаха по-рано подобна договорка, тези страни съставляват група от десет държави, която има за цел да бъде инициатор на съвместни обществени поръчки в рамките на по-широката група, ръководена от Германия - тази на 19-те държави, работещи съвместно по инициативата "Европейски небесен щит". Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че очаква първите сделки да бъдат сключени в рамките на три до четири месеца.
След края на Студената война много съюзници от НАТО намалиха броя на системите си за противовъздушна отбрана, но позицията им, че за тях има ограничена ракетна заплаха, идваща от страни като Иран се промени драстично с нахлуването на Русия в Украйна, което накара съюзниците от НАТО да се опитат да се справят с недостига на оборудване в областта на противовъздушна отбрана, като в същото време доставят на Киев с желаните от него противовъздушни системи.
Създадената преди една година инициатива "Европейски небесен щит" обединява 19 държави, включително Великобритания, балтийските държави и няколко източноевропейски държави, които имат за цел да закупят средства за противовъздушна отбрана от други страни, вместо да се разработват нови системи, за да се съкратят сроковете за доставка. Франция предпочете да не се присъединява към това споразумение, защото иска Европа сама да разработи подобен небесен щит и смята, че германската инициатива ще направи Европа зависима от трети страни.
