Димитър Димитров, политолог
Идеята на ГЕРБ за нов референдум на избирателната система цели да тества обществото. Не е лошо да проведем втори референдум. Очевидно е, че моментните решения, които се вземат в деня на гласуването, показват, че невинаги хората са информирани за какво точно дават мнението си. Обикновено коментарите след това имат функцията да информират гласоподавателите какви точно биха били последствията от един или друг избор. Колкото до това върху бюлетината да се изпишат пет възможни варианта, може да очакваме, че нито един от тях няма да получи категорична подкрепа и ще се разделят мненията между един от възможните пет отговора. Няма как да не се върнем към смисъла на провеждането на такъв референдум. Той би имал в широк формат функциите на нещо като нов договор за това как да изграждаме политическата система, който трябва да замени мълчаливо приетия от Народното събрание с компромисно съгласие на принципа на пропорционално представителство през 1991 година.
Ще дам пример с Великобритания, малката разлика от 2%, с които беше подкрепен „Брекзит", може да се обърне, след като всички видят, че напускането на ЕС не е еднозначно по отношение на плюсовете и минусите. Има много варианти, които сега ще се обсъждат, и много избиратели вероятно биха променили мнението си, ако бяха наясно с всички възможности. Очевидно е, че при референдумите има проблем с компетентността, тъй като съвременните демокрации са процедурни, договорни, ограничени в рамките на конституционни дела. Да се очаква, че промяната на една избирателна система с друга ще произведе революция, е пресилено. Да, тя може да произведе революция, но няма да произведе нова демокрация.
Предлагат се пет варианта, от които гласоподавателите трябва да избират - мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура, мажоритарна система с относително мнозинство, смесена система по немски модел, механично смесване и пропорционална система с подобрения. Няколко от тях биха произвели еднакъв резултат, тъй като много от партийните проекти силно се фокусират върху това какъв ще е резултатът - дали ще са повече или по-малко спечелените мандати. Има принципни разлики между повечето от посочените системи. Разликата между мажоритаризма в един и в два тура е голяма - на втория тур у нас ще се стигне до голям компонент от негативно гласуване и това ще доведе до изненадващи резултати. Колкото до относителните мнозинства, това е британска традиция. Тя ще доведе до свръхмнозинства и до трипартийност в парламентарното представителство. Смесените системи - паралелната, ще даде предимство на най-голямата партия, която ще спечели най-много места в едномандатните райони. Тук има закачка дали в един, или в два тура трябва да се броят резултатите. Паралелната от немски тип няма да доведе до размествания в представителството, само ще позволи на избирателите мажоритарно да излъчат половината от народните представители. Последният вариант е пропорционална система с подобрения, но тези подобрения може да означават най-различни неща. Заслужава си да се мисли за тип смесена система, която едновременно да позволява на най-голямата партия да получава брой депутати, близки до 120, и да не унищожава многопартийността, която познаваме от днешната избирателна система.
Аз съм привърженик на немския модел. Преди 15 години съм писал закон за избиране на народни представители, тъй като тогава нямаше Изборен кодекс и могат да се заимстват някои идеи сега, които не са загубили актуалност. Това би било промяна, която най-малко ще засегне партийната система.
Трябва да се изработи проект, който да се приеме със съгласие, както бе направено през 1991 година. И да позволи на най-голямата партия да получава мнозинства, близки до тези 120 народни представители. Добре е да има дебати, които да се водят по много линии и които ще окажат натиск върху политиците да търсят решение на очевидно припознати от мнозинството проблеми като размера на партийните субсидии, броя на депутатите в Народното събрание и др.
Очевидно е, че в референдума, който инициира Слави Трифонов, има непреодолимо високо равнище на компетентност при формулиране на въпросите. Това, че референдумът се разви и беше припознат от ГЕРБ като добро решение, се дължи на факта, че позволява на първата партия да получи голямо мнозинство. Иначе такъв тип изборни резултати съществуват там, където избирателните системи нямат съществено значение, т.е. резултатът е предопределен. Дали ще говорим за Централна Азия или Африка, е все едно. Говорим за такъв начин на определяне на народните представители, който ще произведе хегемония на една партия. Тази партия може да е ГЕРБ или друга голяма партия. Принципната разлика между България и Франция е, че между първата и втората партия съотношението на гласовете е 2:1 във френския случай, а в българския 5%. И може да произведе както голямо мнозинство за ГЕРБ, така и с голямо мнозинство да бъде отхвърлена ГЕРБ като водеща партия. Това е чиста механика и няма значение кой е ляв, кой е десен, кой каква програма ще има или каква кампания ще направи. Достатъчно е на втори тур да има гневно гласуващо мнозинство и така една от двете големи партии може силно да пострада. Повече хора вече си дават сметка за опасностите от въвеждането на формулата, предложена от референдума, иницииран от „Шоуто на Слави".
