Той е първият български писател е номиниран за “Букър”.
След номинацията за “Букър” Господинов получи номинация и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Журито е избрало общо 10 творби. А негова конкуренция са Нобелови лауреати - Орхан Памук и Олга Токарчук.
“Много е трудно книга, написана по-малък език, на български език, пробива на световната литературна среда. Никак не обичам да ни подценяват, удоволствието е от това", каза Господинов.
“Едно от условията на “Букър” е да се номинират книги, които са важни не само в момента, но и ще бъдат такива след години”, припомни писателят пред bTV.
Книгата “Времеубежище” вече я има на 17 езика, като предстои да бъде преведена на още.
Господинов разказа за експеримент, който е направил в Италия. "ПОпитах публиката, ако направим в момента референдум - кое е вашето любимо десетилетие от 20-и век. Така проверяваме дали идеите в книгата съвпадат с усещанията на хората в конкретната страна. Във всяка европейска държава има дефицит на бъдеще и връщане назад. Навън говорим същите неща, които и тук. Не че ние сме станали по-щастливи, сякаш тъгата се е разпростряла над Европа и сме се изравнили в това".
"Радва ме на номинацията това, че млади хора, които имат интерес към писането, много е важно да се открехне вратата към това, че тук се създава добра литература", каза Господинов.
Писателят сподели, че има режисьори и продуценти, които се обръщат към романа и е вероятно някой ден да бъде екранизиран.
За романа „Времеубежище“ „Гардиън“ пише:
„Подслон за време е третият роман на българския писател Георги Господинов и при цялата си насоченост към очевидно отминалото, той не би могъл да бъде по-навремен. Мистериозен терапевт, Гаустин, основава клиника, в която лекува пациенти с Алцхаймер, като пресъздава миналото, в което те са се чувствали най-сигурни.
"Клиниката на миналото" започва с различни стаи и етажи, обзаведени с прецизността на завършващ специалист и обсебващ поглед към детайлите: определени марки цигари, абажури, тапети, архивни списания... Десетилетие след десетилетие терапевтичните убежища във времето позволяват на пациентите да обитават своите временни "безопасни пространства".
