Шистозомиазата, причинена от този вид червей, е почти толкова убийствена, колкото и маларията
„Ди икономист"
В опитите да бъде открито най-мразеното създание на света, комарът трудно може да бъде победен. Само няколко вида от насекомото пренасят паразити, причиняващи болести като западнонилски вирус, денга и жълта треска, но причинената от тях вреда е огромна. Маларията убива годишно над 400,000 души, повечето деца; зика се разпространи в десетки страни. Ако видове като анофелес гамбайе и аедес аеджипти можеха да бъдат унищожени, светът със сигурност щеше да е по-добро място за живеене. Генните инженери предприеха някои стъпки в тази насока: мъжки комари аеджипти, модифицирани така, че да са стерилни, бяха разпространени в Бразилия например. Макар и спорни, според някои еколози подобни подходи са ограничени като резултати и географско разпространение. Зараждащата се техника, наречена генно задвижване, която може да направи далеч по-лесно унищожаването на видове, повдига по-трудни въпроси.
Понятието се отнася до производство на гени по такъв начин, че да бъде почти гарантирано, че ще бъдат наследени от потомството (според конвенционалните закони на наследството потомствата имат само 50% шанс да наследят даден ген). Примерно може да създадете гамбайе за производство само на мъжко потомство, да го пуснете в природата и да унищожите целия вид.
Използването на генно задвижване в природата няма да се случи скоро. Но изследванията напредват бързо благодарение на нова технология за генно редактиране и на щедро финансиране: този месец фондацията на Бил и Мелинда Гейтс обяви, че увеличава инвестициите си в генното задвижване на $75 милиона. Някои видове комари са основната мишена, но може да не са единствената. Някои се чудят дали тази техника може да се използва срещу кърлежите, пренасящи лаймската болест, или за промяна на генетичния състав на прилепите, които са резервоар на заразни болести. С нарастването на интереса обаче се засилват и опасенията.
Други са тотално против: морално погрешно е да се вземе решение за унищожаване на какъвто и да е вид, колкото и да е неприятен. Опитайте се да обясните тази кабинетна етика на хора, още страдащи от ужасни болести като шистозомиаза или дракункулоза. Премахването на дребната шарка през 1980 г. бе гигантски напредък в здравеопазването, а на маларията би бил още по-голям. Ако с нея трябва да изчезнат и двата вида комари, то нека така да бъде.
Има и други по-големи поводи за тревога. Един от тях е, че последиците от премахването на видове са трудно предвидими. Комарът, който току-що се е нахранил от кръвта на някой човек, може на свой ред да нахрани лястовичка. Отсъствието на даден бръмбар може да доведе до процъфтяването на друг. Колкото и внимателно учените да моделират влиянието на генното задвижване, рискът от нежелани последици е голям в сложните екосистеми. Друго опасение е, че то може да се използва злонамерено: комарът може също толкова успешно да бъде програмиран например да е по-подходящ за пренасяне на смъртоносни болести.
Това е довод за два водещи принципа в използването на технологията: обратимост и съгласие. Обратимостта означава, че нито един вид не трябва да бъде доведен до изчезване в природата, без да има възможност за възстановяването му. Колонии от непроменени организми трябва винаги да бъдат съхранявани, така че да могат да бъдат пуснати отново.
Вторият принцип засяга съгласието. Презумпцията при регулацията на ГМО е, че разпространението им може да бъде ограничавано. Картагенският протокол по биосигурността позволява на дадена страна да откаже внос на генномодифицирани култури например. Подобни правила не могат да спрат генното задвижване, което ще се разпространява през границите без разрешение. Решението на една страна или група страни да го разпространи ще засегне всяка държава, където видът съществува. Правителствените договорености трябва да бъдат международни от самото начало.
Силата на генното задвижване изисква подходящи дебати. Предоставянето на гаранции за обратимост на технологията, както и че употребата й ще е предмет на международен мониторинг и координация, би улеснило значително освобождаването на големия й потенциал.
