„Аз имам 9 живота, и всичките ги живея едновременно, а не като котките - един след друг“, казва Ганчо. Поглеждам го: не се шегува. Занимава се с толкова много неща, че да се чудиш, откъде взима толкова енергия и време за всичко.
„С приятели се смеем, че докато тренирам в джима, в главата ми непрекъснато кипи, развивам нови идеи - споделя той. - Появи ли се възможност, действам, не протакам. Използваш възможностите на мига! Отвори ли ти се една вратичка, или дори малко прозорче, влизаш! А не чакаш да се отвори отново...“
Очаква се любимият ученик на Гена Димитрова да жъне успехи по оперните сцени. Нищо подобно. Ганчо Бояджиев е неординерна и всестранно надарена личност. „Не изреждай всичко, с което съм се занимавал, моля те, ще изглеждам като Свети четиридесет мъченици“, смее се българинът.
Певец, музикант, композитор, музикален и рекламен продуцент, художник, дизайнер, актьор, модел, бодибилдър, преподавател по английски, писател, сценарист... Истинска дързост е да правиш клубна музика в родината на белкантото, с експерименти - микс от оперни вокали върху електронна основа, рап и хип-хоп. Не по-малко „нахално“ е да пуснеш собствен моден бранд в сърцето на световната мода Милано. Но българинът го прави.
Наскоро в световната книжарница Amazon е излязла на английски втората му книга - Chinchilla Coffee Boom Boom, в хартиен и дигитален вариант. В нея Ганчо се подписва с литературния си псевдоним Gan Boyd. „Чинчила Кофи бум-бум“ е игра на думи, от името на напитката „Текила бум-бум“. Главният герой е една чинчила, а сюжетът се разгръща върху тайна рецепта за кафе. Вдъхновена е и е в стила на култовата книга на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“.
„Книгата е една огромна щуротия - шегува се Ганчо. - Приятели споделят, че седят на плажа, четат я и се заливат от смях. Основният герой Рексус минава през много сериозна терапия за овладяване на гнева си.“
Ганчо съзнателно е избрал стила „плажно четиво“. „За мен лично писането на книгата беше разкошна смехотерапия. Идеята се роди след двете тягостни години на пандемия, когато всички бяха тъжни, отчаяни, а посланието ми е да гледаме на себе си и на проблемите си с лекота, насмешка и самоирония. Това е и моята основна житейска философия - да влагаш енергията си в положителна насока“, казва той.
Детството на родения в София Ганчо е необикновено както и цялата му кариера - живот на макс. Израства между майка, доцент по неврология и епилепсия, и баща авиоинженер. Дядо му, проф. Ганчо Ганев, е автор на първия в света университетски наръчник за болестта паркинсон.
Момчето обаче е влюбено в музиката и мечтае да стане певец. Свири на пиано от 5-годишен, пее в детски хорове. Завършва НПМГ с химия и след успешно участие в международна олимпиада влиза без изпит във ВХТИ. Завършва инженерна химия, специализира в Тулуза. От 1990 до 1991 г. живее в Париж и Екс-ан-Прованс и учи в института за чуждестранни студенти.
На 18 години започва да учи оперно пеене с изпълнители от Софийската опера, оттогава са и първите му композиции. Учи и в частно училище в Милано. Пет години се усъвършенства, като най-ценно е менторството на Гена Димитрова.
От 1991-ва до 2009-та пътува много и живее по малко в Англия, Франция, Канада, САЩ, Испания, Холандия, Южна Корея, Австрия, Полша, Русия, Израел, Швеция, Финландия, Швейцария, Тайланд. В Милано записва и „Самолетна и космическа техника“ и се издържа, като преподава английски в Oxford Institute в града. Продължава да „ограмотява италианците“, както се шегува, като преподава английски: преди в медицинския факултет на университета в Милано, а сега - в частни фирми.
Сърдечно няколкогодишно приятелство го свързва с оперната дива Гена Димитрова. Разликата от 30 години не им пречи да си бъдат много близки духовно. „Респектът ми към нея обаче беше толкова силен, че не можах да си преобърна езика да ѝ кажа просто „Гена“, макар често да си звъняхме посред нощ“, споделя Ганчо.
Той често пътува от Милано до Монте Карло, където тя живее, и я следва по оперните сцени, за да се учи от нея. Последен сред учениците ѝ е до болничното ѝ легло, преди тя да си отиде на 11 юни 2005 г. Настанява болната от рак на панкреаса Гена при най-добрите специалисти в Милано, а после с дни и часове си говори с нея край болничното легло.
Спомня си как двамата заедно ходят много пъти в „Рикорди“ - най-големия музикален магазин в галерия „Виторио Мануеле“, който днес не съществува. „Рикорди“ е била издателската къща на Верди. Там меломаните намират записи на всякакви носители за колекциите си.
„Гена беше творила в епохата на култа на меломаните към изпълненията на опера наживо, на сцената. Тя често ми казваше: „Покорих всички музикални върхове, но не можах да вляза в индустрията с дискове. Но ти можеш“.
След нейната смърт Ганчо за две години напълно престава да пее, но си спомня за съвета ѝ - да опита и в други, по-модерни жанрове. Трудно е да се обхване „буйната кариера“ на Ганчо като композитор, музикант и певец. Той успешно експериментира с crossover проекти. Смесва уникалното звучене на изключителния си драматичен тенор, много чист и мощен, с аранжименти със съвременно електронно звучене и рап речитативи.
Gantcho – както е артистичният му псевдоним, с „t“ в средата, е издал 3 албума. Освен парчетата от тях продуктивният музикант е депозирал в Съюза на италианските композитори, на който е член от 2010-а, още над 50 авторски песни. Продуцира изпълнители и работи с топ музиканти и диджеи от Милано, Рим, Лондон, Лос Анджелис и София.
Парчето му I wanna Fall In Love Again е в ротация на повече от 80 радиостанции, а видеото към него е на 18-о място в Italy Top 20 Video Cowntdown – за всичко, продуцирано в Италия. Той е и първият българин в италианска поп класация, и първият оперен певец с място в поп чарт.
Издал е общо 3 албума, като първия - Music Is The Answer, посвещава на Гена. Втория - Lost Without You („Изгубен без теб“) записва с класическия композитор Лука Ломбарди. Мастериран е от носителя на Grammy Антонио Бальо. Третият Freedom е с италианската звезда DJ Twenty. Двамата с известната радиоводеща и певица Ванеса Грей участват в швейцарската „Евровизия" с парчето Party for Everyone, в денс стил.
Покрай работата му с известни диджеи се ражда и идеята за сценарий за игрален филм с основен персонаж диджеят и основен фон - нощният живот в Милано. Така се ражда първата му книга „Quo vadis DJ“, представяща Милано като един Лас Вегас на Европа, какъвто той е според Ганчо. „Живея в Милано от 28 години и градът ми е дал много“, казва той.
Книгата се продава с голям успех в Amazon в печатен и електронен вариант на английски. А корицата, дело на царя на модните корици Роберто Киовити, е повече от скандална - един мускулест диджей в гръб само по... слушалки. Издадена е и на български.
През 2016-та започва нещо наистина дръзко - собствена марка облекла в Милано, пренаситен от модни бутици и световни брандове. В това негово начинание, както и във всичко друго, има пръст Гена.
„Тя е с мен. Сякаш ме покровителства отгоре, пази ме като мой ангел. Много често, като мисля за Гена, ми се случват неща и срещам хора, свързани с нея - знаци, които ми подсказват, че съм на прав път“, споделя Ганчо. За логото на модния си бранд за street style (улична мода) - Firesign („Огнен знак“) е вдъхновен от оперната дива, която е много запалена по астрологията.
Той е зодия Лъв. Обяснява, че още от гръцката митология всичко, свързано със спорт, има връзка с огъня. Древните гърци са организирали Олимпийските игри като алтер его на войната. Тя е свързана с бога Марс, покровителстващ Овен, но владеещ и целия огнен кръг. Идеята за логото идва от серията му графики „Пазители“ - безплътни ангели с брони и черни шлемове с пера като конски гриви, част от негова самостоятелна изложба в София през 2009-а.
Ганчо открива, че в Милано и цяла Италия, сред купищата спортни марки няма нито една за фитнес маниаци, и се възползва от свободната ниша. Ангажира трима дизайнери, сред тях българката Вили Гаджева. За няколко месеца марката Firesign става хит, а местната преса пише, че „въплъщава елегантността, изчистеността и минимализма на италианската мода“.
Когато Милано печели правото да бъде столица на XXV-тите зимни олимпийски игри през 2026-а, заедно със зимния курорт Кортина Д’ Ампецо, Ганчо и Вили решават да атакуват със свои модели.
„Сега си дойдох в България да се заредя, да видя родителите, роднините и приятелите си, да отскоча до морето и от есента продължавам проектите с нови сили. Продължавам с преподаването. Имам много песни за студио. Търся инвеститор за магазина на моя бранд Firesign на централно място в Милано. Има и много други проекти, стопирани заради тоталното затваряне на света, които ще продължа. Пълен съм с идеи“, казва българинът.