Бързо растящият ядрен арсенал на Китай е "опасение за глобалната и регионалната стабилност", заявиха лидерите на Групата на седемте днес след разговори за ядреното разоръжаване в японския град Хирошима.
По оценки на мозъчния тръст SIPRI Китай разполага с около 350 ядрени бойни глави - малък брой в сравнение със САЩ и Русия. Но той бързо нараства и според оценка на Пентагона, публикувана през ноември, страната може да разполага с 1500 бойни глави до 2035 г.
Загрижеността за натрупването нараства на Запад, а лидерите на Г-7 предупредиха, че разширяването "без прозрачност, нито без смислен диалог, поражда загриженост за глобалната и регионалната стабилност", цитира АФП.
От първия си ядрен опит през 1964 г. Китай се задоволява да поддържа сравнително скромен арсенал и твърди, че никога няма да бъде първият, който ще използва ядрено оръжие в конфликт. Но през последните години, под ръководството на президента Си Дзинпин, Китай започна мащабна военна модернизация, която включва усъвършенстване на ядрените му оръжия, за да може не само да възпира враговете, но и да може да контраатакува, ако възпирането се провали.
През април външните министри на богатите демокрации от Г-7 също предупредиха за разширяването на ядрения капацитет на Китай, като призоваха за "дискусии за намаляване на стратегическия риск" с Вашингтон и за по-голяма прозрачност от страна на Пекин.
Лидерите на Г-7, които по-рано днес положиха венци пред мемориала в памет на около 140 000 души, загинали при ядрената бомбардировка на Хирошима, се прицелиха и в Русия. Те осъдиха нейната "безотговорна ядрена реторика" и нарекоха плана за разполагане на ядрени оръжия в Беларус "опасен и неприемлив". Те също така заклеймиха разпространението на ядрени оръжия, като предупредиха Северна Корея да не предприема "провокативни действия" и призоваха Иран да "прекрати ядрената ескалация".
Това е първият път на среща на върха на Г-7, когато се изготвя изявление на лидерите, посветено на ядреното разоръжаване, което е отражение на усилията на японския министър-председател Фумио Кишида, родом от Хирошима. Той се опита да изведе въпроса на дневен ред по време на тридневните преговори, а по-рано разведе лидерите из Музея на мира в Хирошима, където те се запознаха с доказателства за страданията, причинени от американската ядрена атака на 6 август 1945 г.
Лидерите потвърдиха ангажимента си за постигане на свят без ядрени оръжия "с ненамалена сигурност за всички" - уговорка, която показва трудността за постигане на напредък в областта на ядреното разоръжаване в настоящия климат на глобална сигурност.
Прочети още
"Постигането на света, който се надяваме да видим, изисква глобални усилия, които да ни отведат от суровата реалност към идеала, независимо колко тесен може да е пътят", заявиха лидерите, без да предлагат свои конкретни ангажименти.
Трима от членовете на Г-7 - САЩ, Великобритания и Франция - притежават ядрени оръжия, а останалите са защитени от американския "ядрен чадър".
Базираната в Женева Международна кампания за премахване на ядрените оръжия заяви, че срещата на върха на Г-7 не е представила "надеждна алтернативна визия" за напредъка към разоръжаване. Тя заяви, че плановете, изготвени от лидерите, "не отразяват спешността на момента".
