Бурка в Париж
„Локал", Франция
Пет години след въвеждането на забрана за бурките на обществени места - ход на консервативното управление на Никола Саркози, Франция не може да се похвали с голям напредък. Анализатори изтъкват, че ограничителните мерки само са влошили нещата. Бурката все още е разделителна линия за французите и се превърна в символ за провокация към държавата.
И докато в България един след друг градовете около най-голямото огнище на радикален ислям - Пазарджик, започват да налагат забрани за поява с бурка на обществени места, не е лошо да се почерпи от лошия френски опит. Един от последните примери беше телевизионно интервю на жена, облечена в никаб - дреха, която оставя само процеп за очите, излъчено при отразяване на полицейска акция след атентатите в Париж от 19 ноември миналата година, когато загинаха над 130 души. Жената разказваше как се барикадирала от страх заедно с детето си, а междувременно социалните мрежи изригнаха, че тя смее да се показва в този вид - извън закона - в национален ефир.
Социологът и режисьор Агнес дьо Фео определя забраната като „тотален провал", защото, от една страна, тя е увеличила ислямофобията, а от друга - засилила е ненавистта на мюсюлманските екстремисти към френската държава. „Ние създадохме чудовище. Това беше послание, че ислямът не е добре дошъл тук", казва тя. Де Фео коментира, че една от причините френски граждани от арабски произход да заминават за Сирия, за да се бият там на страната на джихадистите, е именно забраната на бурките. Тези мъже са истинската заплаха за френското общество, а не жените с покрити лица, които преди пет години са наброявали едва няколко хиляди.
Все пак през май миналата година вътрешното министерство в Париж преброи 137 французойки, воюващи в Близкия изток, в това число и около 45 тийнейджърки. Бурката вече се приема като символ на дързост и се носи напук на установените правила, а не толкова по някакви строги религиозни съображения. Дрехата е ислямският вариант на кубинките, скъсаните дънки и пънкарските прически, форма на младежкия бунт, допълва Агнес дьо Фео.
„Това е техният радикален начин за самоизразяване, за протест срещу това, че не се вписват във френското общество", изтъква тя. За 2014 година над 140 момичета са изключени от училище заради екстремно религиозно облекло. Аргументите на Саркози бяха, че бурките пречат на идентификацията на лицата, тъй като изцяло ги покриват, което е риск за сигурността. Забраната важи за всеки, скрил лицето си - в това число хора с каски, маски и шалове, а според защитниците й така се промотират правата на жените и пълноценното им включване в социалния живот.
Според противниците й обаче тя е просто популистки ход от страна на бившите управляващи, който сегашните не желаят да ревизират, още повече че след решението на Европейския съд по правата на човека, че е легитимна.
Оливер Рой, експерт по политическия ислям, изтъква, че бурките никога не са били популярни във Франция, макар че в страната живеят около 5 милиона мюсюлмани. Тези крайно консервативни дрехи са изключение, според него се носят активно от около 2,000 жени към 2010 година, когато започнаха обществените дебати.
„Ислямофобията работи много добре във Франция - и за левите, и за десните", коментира Дьо Фео, която изследва проблема от десетина години. Според нея в началото французите са смятали, че мюсюлманските жени покриват лицата си, защото са насилвани от своите съпрузи - нещо, което изследванията й не са установили. Тя твърди, че днес една мюсюлманка във Франция е много по-уязвима от тормоз и нападения на улицата, защото се приема, че тя нарушава закона с начина си на обличане. Властите докладваха за случаи, в които жени насилствено са принуждавани да открият изцяло главите си, както и за издърпани забрадки от главите им.
Някои дами се оплакват, че са спрели да излизат, включително по банкови и административни дела. Така те са предоставили всички правомощия на своите съпрузи, с което всъщност са станали зависими от тях.
От друга страна, глобата е 150 евро, което не е стряскаща сума. В полицейските статистики има серийни нарушителки на забраната. Те обаче не са сами. Бизнесменът и политически активист от алжирски произход Рашид Неказ започна да плаща глобите на жените с бурки и никаби. За пет години той е изхарчил около 235,000 евро както във Франция, така и в съседна Белгия, която въведе същата забрана. Неказ, интернет предприемач, възпитаник на Сорбоната, както и неуспешен кандидат за президент - създаде фондация с бюджет от 2 милиона евро за целта.
„Тези жени се казват Мария, Емили, Енриет, тези жени са французойки, те са мирни и не представляват заплаха за националната сигурност или свободата", коментира по-рано Неказ. Той твърди, че не плаща глобите на жени, които влизат в конфронтация с полицията.
И така, 5 години по-късно проблемът не е решен, тъкмо обратното. Френският опит повлече крак - след Белгия Нидерландия и Швейцария тръгнаха по същия път, дори и Латвия, където по статистически данни има едва три жени, които се обличат по този начин от общо 1,000 души, изповядващи исляма. В Испания, Италия и Германия забраната действа на местно ниво в отделни региони и обикновено се отнася само до посещение в институции и публични сгради, а не за откритите пространства и улиците.
България обаче е по-различен случай. Защото там напълно навлечени в ислямски одежди са жени от цигански произход, които живеят в ромската махала на Пазарджик. Именно там радикалният ислям успя да пробие. Крайният ислям засега няма никакви корени в традиционното мюсюлманско население - българските турци и българомохамеданите.
