В следващите два броя ще разгледаме и илюстрираме оставащите три бариери, които пречат на инвеститорите да усвоят своя пълен потенциал и да могат максимално да се възползват от възможностите, които им се предоставят.

Краткосрочното мислене и липса на финансово планиране

Една от най-големите заплахи за нас като инвеститори е емоцията, която понякога ни завладява да харчим пари за неща, които в краткосрочен план могат да ни „стоплят душата“, но в същото време те ни отдалечават от истинските ни, дългосрочни финансови цели, които наистина имат значение. За никого не е тайна, че днес живеем в общество, което е нетърпеливо - искаме

да притежаваме всичко веднага

и да не се налага да чакаме за нищо. Желанията ни са много, търпението ни е малко. А точно това е една от рецептите за финансов колапс не само на индивидуално, но и на групово ниво. Лесният достъп до кредит ни помага да притежаваме много, но в същото време ни „заробва“ да плащаме за дълго време и намалява възможността ни да спестяваме и да инвестираме, както и контрола върху парите, които получаваме. Средностатистическият спестовен процент от 1959 година е бил малко под 9% от семейния доход за година. За жалост в края на 2019-та този процент вече е паднал на 7.50% от годишния семеен доход. Някои могат да поспорят с цифрите и да кажат, че сега цените са много по-високи и инфлацията е скочила драстично, но по-вероятната причина според моите наблюдения е, че предлагането на нови и нови технологии, продукти и услуги е нараснало неимоверно много в последните две десетилетия и това влияе върху нашата спестовна и инвестиционна дисциплина. Като резултат от намаляването на процента, който спестяваме, се вижда ясно, че 25% от хората между 55 и 64 г.

нямат и стотинка

заделена за пенсиониране и ще разчитат изцяло на държавните пенсии, колкото и малки да са те, ако все още ги има в следващите 20 години напред. Други 24% от хората в тази възрастова група имат спестени по-малко от $50 000, което е крайно ниска сума за предстоящо пенсиониране в Америка като допълнение към държавната пенсия, която не трябва да надвишава над 40% от месечния доход на пенсионерите по първоначален план, когато е била създадена системата. Тя е била замислена като спомагателна система, а не като място, от което да идват 100% от доходите на пенсионерите. Като контраст от първите две групи, имаме 18% от хората, които са могли да си осигурят пенсионен влог над $500 000, и останалите 33% са някъде между двете групи от $50 000 до $500 000 в пенсионни фондове. Като заключение на тази точка, по мои наблюдения, много често не искаме да се лишим от моментното удоволствие, да жертваме тази нова, красива кола или тази екзотична ваканция днес, за да можем един ден да имаме по-спокойни старини или по-светло бъдеще, защото много от нас не знаят дали въобще ще доживеем до момента, в който ще се порадваме на тези блага, осигурени от нашите лишения днес. И това понякога е истина, поне в 5% от случаите, защото по статистика в Америка 5% от хората не доживяват до пенсионна възраст. Шансовете обаче са такива, че

95% от нас ще доживеят до пенсиониране

и това, което повечето ще открият там, е едно трудно съществуване, изпълнено с лишения, работейки да преживяваме до края на дните ни. Ако не променим навиците си и се научим да жертваме малко от залъка ни днес, за да можем да ядем бял хляб и в годините напред, то много от нас ще бъдат обречени на трудности и лишения. Всеки от нас трябва да плати определена цена - някои я плащат днес, лишавайки се от нещо, за да могат да имат сигурност утре, а други пък ще се наложи да я плащат до края на живота си. За тези, които все още имаме времето да избираме - нека направим съзнателно този избор днес и да приемем последиците от него в годините напред. Надявам се информацията, която ви представих днес, да ви бъде полезна и ако е така, моля, споделете я с хора, които мислите, че ще се възползват по най-добрия начин от нея. Това е от мен за днес. Ако имате въпроси или се интересувате от различните аспекти на финансовата част от живота, вие можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон - (224) 522-2413 или на електронната ми поща -

[email protected]

.  

Продължава в следващия брой