Федерален съдия в Ню Йорк блокира действията на администрацията на Тръмп да отказва постоянно жителство и зелени карти на имигранти, които вероятно ще използват програми за обществено подпомагане по време на пандемията с коронавирус. Съдия Джордж Даниелс заяви, че отказът за зелени карти на имигрантите като част от правилото за „public charge“ на имиграционните служби на САЩ може да навреди на усилията за смекчаване на ефекта от пандемията. Законът за имиграцията и националността позволява на правителството да отказва постоянно пребиваване на имигрантите, които вероятно ще представляват „тежест за държавата и ще зависят от правителството за помощи и други програми за социално слаби“. Въпреки това администрацията на Тръмп през февруари промени правилото, като позволи на правителството да отказва зелени карти на хората, които вероятно биха използвали програмата за
купони за храна, ваучери за жилище
и здравната застраховка Medicaid. Правилото (final rule) беше публикувано на 14 август 2019 г. и първоначално беше предвидено да влезе в сила на 15 октомври 2019 г. С него се разшири определението за „човек на помощи". До този момент това беше човек, взимал помощи в кеш и който е бил на издръжка на държавата. Затова той може да не получи зелена карта, се казва още в оригиналното правило. Администрацията на Тръмп обнови старото правило и разпореди, че помощите като субсидии за здравна застраховка, социални пенсии за възрастни и ваучери за храна също спадат към категорията помощи. Така получателите им също са на издръжка на държавата и затова не заслужават да имат зелени карти, което ги спира да станат и граждани на държавата. Мотивът - 58% от всички домакинства, издържани от имигранти, използват поне една програма за социално подпомагане и с това натоварват държавния бюджет. САЩ отпускат зелени карти на приблизително 1 милион чужденци всяка година. Миналата година за гражданство са били одобрени 834 000 петиции. Критици на новата мярка обаче вадят и друга статистика - 1 от 7 възрастни в имигрантски семейства са предпочели да не участват в програми за обществени помощи през 2018 г. поради страх, че
ще застрашат бъдещия си статут
но наистина са били в нужда. „Да взимаш помощи не е срамно или незаконно. Въпросът е какви са последствията след това. За имигрантите ще се гледа дали са получавали помощи през последните 36 месеца. Ако имигрант е взимал помощи по-малко от 12 месеца, няма да се счита, че е бил в тежест на данъкоплатците. Ако получаваш два вида помощи, всеки ден се брои за два дни“, разяснява имиграционният адвокат София Знаймер. Сега лекари и друг медицински персонал, държавни и местни служители и работещи в организации с нестопанска цел са свидетелствали за това, че имигрантите отказват да се запишат в Medicaid или друга здравна застраховка или са преминали тестове и лечение за COVID-19, които ще трябва да платят сами въпреки финансовите трудности, които изпитват, защото се страхуват, че иначе ще увеличат риска за себе си и семейството си да бъдат обявени за зависими от държавата. „Като пряк резултат от правилото имигрантите са принудени да правят невъзможен избор между застрашаването на здравето си и и имиграционния им статус“, пише Даниелс в своето решение. Правилото за public charge беше атакувано в съда от Ню Йорк, Кънектикът и Вермонт. Даниелс прие, че то трябва да спре да се прилага в цялата страна. Вероятно въпросът ще стигне до Върховния съд, който по-рано е взимал решения по него в ущърб на имигрантите. През януари Върховният съд гласува с 5 на 4 за отмяна на забраната за правилото да важи в цялата страна, докато имаше дело във федерален апелативен съд. После през април Върховният съд отказа искане от Ню Йорк и други щати за блокиране на правилото по време на пандемията, което позволи изискванията за public charge да влязат в сила.
