Истинският въпрос пред "Продължаваме промяната" и "Демократична България" звучи така: "с кого да се коалираме - с ГЕРБ или с президента?"
Изглежда, че изборите в неделя ще изхвърлят от обръщение една ключова фраза от 90-те години. Тя звучи така:„Категорично заявяваме, че няма да се коалираме след изборите с еди-кого си“.
В последните години на мястото на "еди-кой си" са най-вече ДПС и ГЕРБ, но същото е казвано и за БСП, "Атака", ВМРО.
Това разграничение се използва като паспортна снимка в почти всяка кампания. То преживя три десетилетия, но по всяка вероятност ще замине в историята.
Как беше досега
При последния редовен кабинет беше направена отстъпка – коалиция на "Продължаваме промяната" (ПП), "Демократична България (ДБ), но с участие и на БСП.
Защо БСП се коалира с ПП и ДБ е обяснимо. Корнелия Нинова има забележителния талант да разсипе партията си, както друг не е успявал. Нейната лична делегитимация води дотам да приеме всяко предложение, което прилича на успех, а какво по-убедително от участие в правителство.
По-особено е положението с ПП и ДБ. И двете партии поставят на преден план изречението „Няма да се коалирам с ГЕРБ и ДПС“. Те основателно смятат скритата симбиоза на ГЕРБ и ДСП за системно и устойчиво условие на политическата корупция в България.
Този свръх приоритет може да се сравнява с позицията на СДС след 1989 срещу БСП. В негово име през 2021 г. коалирането с БСП беше преглътнато. БСП практически е във фалит, ПП не се обявяват за десни и така някак коалицията мина.
Прочети още
Сега отново се твърди, главно от страна на ПП: „Няма да се коалираме с ГЕРБ и ДПС“. В кампанията се очерта една ожесточена битка и тя е между ПП и ГЕРБ.
Какво може да се очаква при тези условия след изборите? ГЕРБ и ПП-ДБ имат почти по около 25% всяка. Възможно ли е такъв паритет да убие фразата „Няма да се коалирам с Х“? Възможно е, дори изглежда доста вероятно.
Как е в момента
Ситуацията се усложни, има промяна, която прави тези избори различни. Партиите се конкурират помежду си в една плоскост. Но отвъд нея в последните две години в България се разви до невиждани досега мащаби факторът „президент“.
Досега големи поразии от президент не бяха отчитани. Има, както при Първанов с „големия шлем“, но винаги се намира нещо по-важно и на президента му се прощава. Сега обаче не е така.
На първо място, свидетели сме на неимоверна за парламентарната република власт, с която Румен Радев се изду като цепелин. Тази власт расте от две години, а той не се смущава да я напомня от екраните всяка вечер.
Този конституционен ексцес не е бил дори подозиран, когато е приемана конституцията, а и години след това. Рискът е бил обект на анализи, но те остават абстрактни. Стигна се дотам президентът открито да отхвърля решения на Народното събрание, което е основателен повод за парламентарно разследване.
Румен Радев има проруска, макар и омъглена и лицемерна позиция във връзка с войната в Украйна. От 2014 година критикува санкциите, последвали анексията на Крим. Сега е най-крайният в Европа противник на военната помощ. Позицията му по тези въпроси е като на БСП и "Възраждане". Само личните съперничества и интереси пречат на тези групи да запеят в общ глас.
Какво могат да направят партиите
Партиите могат да продължат да повтарят, че „няма да се коалират с Х“. Но ако тази позиция се втвърди, тя ще доведе до нови избори и нови служебни правителства. Така „няма да се коалирам с партията Х“ би дала косвена подкрепа за проточилия се президентски режим.
Това е голямата дилема на изборите. Колкото и да се ненавиждат ПП и ГЕРБ, преди да откажат да преговарят, добре е да помислят върху въпроса: „С кого все пак ще се коалираме - с ГЕРБ или с президента.“
ГЕРБ е партия, която трябва да стои извън властта, дори само по логиката на парламентарната динамика. Тя управлява над десетилетие, през което време България се срасна с клишето за „най-бедната, най-корумпираната“ и така нататък. Това е достатъчно, за да остане ГЕРБ в опозиция. ГЕРБ на Бойко Борисов е именно корупционен модел, т.е. модел на разграждане на държава и овладяването й отвътре. Редицата скандални доказателства като ББР, Капитан Андреево, магистралите и пр. е дълга. Няма как да се аргументира коалиране с нещо като ГЕРБ, ако се мисли каква е ГЕРБ. ГЕРБ е точно такава, каквато я описват в ПП.
Но простата прагматика в деня след изборите ще изправи ПП-ДБ пред въпроса „С кого“? С ГЕРБ, а оттам и с ДПС? Или „Няма да се коалирам с тях“ и ще се съглася с нещо, което вече се разви до „линията Радев“ или, по аналогия с ГЕРБ/ДПС до „модела Радев“. Кой от двата модела е по-вреден?
Избор между лошо и още по-лошо
Каквото и коалиционно „не“ или „да“ да се обсъжда, над всяка дилема стои една безусловно необходима цел: Румен Радев да бъде укротен и да му се отнеме властта, която има сега. Дори по-силно – да бъде максимално изолиран. Да спре да се разхожда по международни форуми и да злепоставя страната. Трябва да бъде бойкотиран безсмисленият Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), който е рекламна агенция за придаване на важност. Да спре да се изказва по въпроси на изпълнителната власт като бюджет, газ, инфраструктура.
Държавната власт трябва да се върне ефективно, а не номинално в парламента. Тази задача стои пред скоби, другото идва след нея. При умно и гъвкаво маневриране в коалиционните договаряния щетите ще бъдат временни, поносими и обратими.
