Войната в Украйна обедини по невиждан от години начин държавите в Европа, дори много различия да остават. Тази на Израел с "Хамас" ги раздели отново и създаде още рискове за обществата им в трудни времена, пише "Дневник".
Протести там, където не са забранени; засилени мерки за сигурност, арести, дебати, дипломатически скандали - войната между Израел и "Хамас", причинена от атаката на ислямисткото движение с над 1400 жертви на 7 юли, застигна Европа.
Дни след посланията на солидарност с Израел от европейските лидери напрежението на континента нараства.
Прочети още
Тревогата далеч не е само по улиците, нито само между правителствата. Стари и нови разделения пронизват и европейските институции и усложняват това поредно изпитание и за вътрешната политика в държавите членки, и за външната - на блока.
Първото отражение бе в сигурността, предвид спомена за вълната от екстремистки нападения в Европа във втората половина на миналото десетилетие.
В редица държави евреите се опасяват от нови терористични атаки, арабите и други мюсюлмани - от ислямофобия и че ще бъдат приравнени с "Хамас". Най-малко две терористични атаки - чеченец, убил учител във Франция, и тунизиец, застрелял двама шведи в Белгия - притесниха европейците с въпроса ще има ли още атаки, без значение дали войната в Газа е мотивирала извършителите. Речта на омразата расте и в двете посоки; в Берлин синагога бе осквернена още в първите дни на войната.
Араби в Берлин се оплакват от засилени полицейски проверки, в Регенсбург, южна Германия, крайнодесен екстремист бутна сириец от мост и всички се опасяват, че ще последват убийства като убийство като това на шестгодишното момче в Съединените щати, Уадия ал Фаюм, дни след началото на конфликта.
В Германия на забранена пропалестинска демонстрация излязоха стотици; бяха арестувани 174 души. Германия опитва да реши въпроса със ограничаване на демонстрациите, засилено полицейско присъствие и проверки, но балансът остава труден: отговорността за Холокоста, извършен от Третия райх, върви заедно с една от най-големите палестински общности в Европа. Тук поддръжници на "Хамас" (сред които леви групировки) съвсем открито празнуваха нападението пред Бранденбургската врата. Същата нощ имаше и атака срещу синагога с коктейли Молотов.
Кошмарите на масово насилие две седмици по-късно още не са се сбъднали; но опасенията остават. Успехите на крайнодясната "Алтернатива за Германия" на местните избори подсилват опасенията, че тя може да опита да нагнети напрежение.
Мюсюлманите се страхуват, че ще ги стигматизират и обвинят и приравнят с поддръжниците на "Хамас". Притесняват се, че ще станат чужденци в страните си.
Франция, чийто президент Еманюел Макрон недвусмислено подкрепи правото на Израел да се защитава, забрани пропалестинските демонстрации за "защита на обществения ред", след като близо 3000 души осъдиха Израел в центъра на Париж. Милиони живеещи там изповядват исляма; във Франция е най-голямата мюсюлманска - но и най-голямата еврейска - общност в Европа. Съдът във Франция подкрепи това само отчасти; забраната може да се въвежда, но не изобщо. Местните власти трябва да решават за всеки случай по отделно. Чуха се критики, че забраната била ислямофобска, но тя следва случаи, в които палестинският конфликт разпалва напрежението и се стига до антисемитски инциденти.
В Нидерландия правосъдният министър Дилан Йешилгьоз-Зегериус (и лидер на партията на досегашния премиер Марк Рюте), с родители туркиня и кюрд, също подкрепи правото на Израел да се защитава, което трябва да бъде уважено, но защити и това на палестинците и други мюсюлмани - да протестират. Депутатът Каутар Бухалихт от Зелените обаче се отказа да е кандидат на следващите избори, защото партията ѝ не подкрепила достатъчно палестинците. Правителството издигна израелското знаме над министерствата в първата седмица след атаката; в Хага градският съвет обаче отказа да го направи.
Докато във Франция имаше отделни инциденти с подадени до полицията сигнали, защото жител на блок говорел на арабски, в Швеция активисти решиха на пропалестинските протести да се забранят скандиранията на арабски, за да достигне посланието до всички шведи.
Италия затваря шенгенски граници със съседни страни с надеждата да повиши сигурността, както засили мерките в рискови райони на големите градове, като еврейския квартал на Рим (там е и една от най-старите общности в Европа).
Испания е на другия полюс: тя късно, едва към края на Студената война, призна Израел, симпатизира на палестинската кауза и премиерът Педро Санчес призова за създаване на палестинска държава. В Мадрид над 10 хил. души излязоха преди десет дни на една от най-големите пропалестински демонстрации от години. Санчес същевременно трябва да балансира с позициите на крайнолевите си досегашни (и бъдещи) съюзници във властта: гневно писмо бе изпратено от Израел заради позициите на отделни министри, които не заклеймяват действията на "Хамас".
Общото между тези страни е, че във всички тях има големи мюсюлмански общности и те трябва да се справят недоволството, което назрява, докато бомбардировките по Газа продължават, а броят на жертвите расте. И извън водещите европейски сили обаче напрежението изплува на повърхността: в Атина имаше и произраелска, и пропалестинска демонстрация в последните дни.
Започна потенциално напрегнат период и близкоизточните конфликти може да прелеят отново в Европа, казва за "Файненшъл таймс" Юго Мишерон, изследовател на джихадизма в Европа от Парижкия институт за политически изследвания. Той вижда риск и от ислямистки атаки, и от преследване на мюсюлмани и араби. "Това е капанът, който ислямизмът отваря за западните демокрации. Те искат да разделят обществата. Мюсюлманите в Европа са под натиск и не можем да си затваряме очите за това."
Как да се говори с един глас
Отвъд консенсуса за нуждата от мерки за сигурност обаче, малко обединява европейските страни: оказва се трудно дори да се отправи призив за прекратяване на огъня. Причината е, че това би поставило под въпрос правото на Израел да се защитава. Франция, Испания и Европейската служба за външно действие например са "за", Германия и Италия - "против".
Подобен призив имаше във войната през 2021 г., когато между Израел и Газа 11 дни хвърчаха ракети; но тогава ислямистите не бяха убили 1400 души в Израел, нито бяха взели над 200 заложници. Дори при този конфликт разногласията между държавите изплуваха на повърхността.
Войната напомни, че в Европейския съюз има много различни позиции за израелско-палестинския конфликт. В Източна Европа подкрепата за Израел е недвусмислена, в Северна и Западна - не толкова. Ирландия от години е подкрепящият палестинците глас в европейски позиции и други документи, свързани например с израелските селища в Западния бряг (и първа в ЕС обвини през 2018 г. Израел, че "де факто анексира" палестински земи).
Швеция първа в Западна Европа призна палестинската държава през 2014 г. (но по това време България, Румъния, Словакия, Полша и няколко страни на юг като Малта го бяха направили отдавна, още преди влизането си в ЕС, без това да ги прави пропалестински). Ясно заявени позиции в поддръжка на палестинците имат Словения и донякъде Люксембург.
Испания, която десетилетия през Студената война приоритизираше отношенията със Северна Африка и на която отне 40 години да признае Израел, в момента опитва опитва да състави правителство, за да избегне нови избори. Премиерът Педро Санчес може би ще трябва да признае Държавата Палестина, както иска най-големият коалиционен партньор, лявата "Сумар" като пакет с общи позиции на съюза им.
"Различията между държавите са твърде големи, отбеляза "Франкфуртер алгемайне цайтунг" миналата седмица, след извънредна видеоконферентна среща на първите дипломати. Едва дни по-късно, в края на седмицата, имаше обща декларация; проект за такава дори не бе подготвен преди срещата. Това и други издания обърнаха внимание както на осъждането на "Хамас", така и на израелската заселническа политика, намерило място в проекта. Второто бе задължително условие за Люксембург, Белгия, Ирландия и Швеция, но разгневи Унгария, която поддържа безусловно произраелски курс.
Други политици вече използват темата, за да трупат точки като борци срещу миграцията: в Австрия за очакван натиск говорят и канцлерът Карл Нехамер, и външният министър Александер Шаленберг, колкото и спорна да е тезата за голяма нова вълна, идваща от палестинските територии.
Дори позицията, приета от Европейския съвет след шест часа дебати снощи, не изглади тези дълготрайни различия: поддръжниците на Израел получиха в декларацията фраза за правото му да се защитава, приеха нуждата от хуманитарна пауза и удовлетвориха искане на Испания да се призове за "международна мирна конференция". Разногласията остават.
Разнобой по върховете
Но не е само между държавите членки. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен остро е критикувана за това, че изрази подкрепа за Израел, без да го призове да уважава международното право в Газа. С реч пред Hudson Institute миналата седмица, в която (подобно на американския президент Джо Байдън) тя сравни "Хамас" с Русия и недвусмислено защити Израел, чашата, изглежда, е преляла - едва седмица след като на посещение в Тел Авив (самоволно според критици) тя не критикува блокадата и бомбардировките на Газа.
В няколко медии - от подкрепящата палестинците "Ал Джазира" до "Юрактив" и "Политико" - разказаха за нарастващото недоволство във външнополитическия екип на ЕС от пренебрежението към палестинското право на държавност. Писмо до Фон дер Лайен, според тези публикации, са написали близо 800 души от институцията в знак на протест от "неконтролируемо" изразяваната подкрепа на комисията за Израел, например като сгради се осветяват като израелското знаме.
Прочети още
Пред "Политико" високопоставен служител на ЕС я обвинява, че приписва собствените си възгледи на ЕС, макар такива позиции да трябва да се заемат от Европейския съвет.
Писмо на 800 от 30 хил. служители на комисията може да не звучи като внушително недоволство срещу Фон дер Лайен, но е само част от отпора, който тя среща. Председателят на споменатия Европейски съвет, белгиецът Шарл Мишел, също отхвърли безусловната подкрепа за Израел. Направи го и върховният представител на ЕС във външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел (Испания), който открито заяви, че тоталната обсада на Газа нарушава международното право и критикува Израел, от Брюксел и при пътуванията си в Близкия изток.
