България има проблеми по две направления – съдебната система и медиите. Това се казва за в огласените днес доклади на ЕК за върховенството на закона в държавите членки на Европейския съюз. Докладът на ЕК изразява притеснение за преследването на корупцията България и още 5 държави от съюза, съобщи по-рано Ройтерс.

"Липсата на резултати в битката с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати от протестите, започнали през лятото на 2020 г. и все още се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг", пишат от ЕК в частта за България.

Първият годишен Доклад за върховенството на закона в Европейския съюз е една от основните инициативи на Европейската комисия. Той е с отделни глави за всяка от 27-те страни членки и представлява част от цялостния европейски механизъм за върховенството на закона, обявен от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.

Според доклада в страната не са приключили законодателните процедури, свързани с ефективната отчетност на главния прокурор. Остават нерешени въпросите, породили тревога при съставянето на Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат.

“Де факто всички прокурори са подчинени на главния”

В документа се отбелязва, че въпреки заявките на управляващите за реформи, които да гарантират баланса на силите в съдебната система, предложените към момента промени не гарантират истински независимо разследване на главния прокурор. Посочената причина е самата процедура по избирането на специален обвинител, който да се занимава с подобни случаи. Тя е в ръцете на Висшия съдебен съвет (ВСС), а там главният прокурор, подчинените му по закон членове на прокурорската квота и потенциално политическите назначения, идващи също от прокуратурата, имат голямо влияние.

От ЕК отчитат, че през последните години прокуратурата в България е претърпяла редица реформи. “Въпреки този напредък в България комбинацията от властта и правомощията на главния прокурор оказва значително влияние, тъй като той може да отмени или да измени всяко решение, взето от който и да е прокурор, без то да е преминало през съдебна санкция”, се казва в доклада.

В анализа си ЕК отчита, че главният прокурор може да командирова прокурори без тяхно съгласие за период от 3 месеца в рамките на една календарна година и да им издава писмени инструкции, включително по отделни случаи . “Главният прокурор също има значителни правомощия върху прокурорите, както отделните административни ръководители в държавното обвинение”, констатира още ЕК и прави извода, че “де факто всички прокурори и следователи са подчинени” на шефа на обвинението.

В България има честа политическа намеса в работата на медиите. В документа са дадени насоки относно сигурността на журналистите, тъй като често те са изправени пред сериозни заплахи, физически и онлайн. ЕК препоръчва стратегията за противодействие на корупцията, която е приета от България, да бъде прилагана по-ефективно и да се следи за напредъка в тази област. Изграждането на образа на антикорупционните служби като независими, обективни и безпристрастни е също едно от предизвикателствата, с което страната трябва да се справи. ЕК се надява, че в България ще има последователни окончателни присъди за корупция на високо равнище.

Медии под натиск и без ясна собственост

"Липсата на прозрачност на медийната собственост се счита за повод за безпокойство. Правната рамка срещу политически вмешателства не забранява на политици да имат медии и има установени връзки между политически лица и медии", посочват авторите на доклада.

Те отбелязват и че няколко журналистически организации са сигнализирали за онлайн тормоз и физически посегателства срещу журналисти у нас.

Съставителите на доклада отбелязват, че “държавната реклама играе важна роля в медийния пейзаж в страната, особено на местно ниво”. “Изглежда, че разпределението на разходите за държавна реклама не се базира на ясни критерии”, е записано в документа.

Докладът ще бъде обсъден от Европейския парламент и Съвета, след което еврокомисар Дидие Рейндерс ще тръгне на обиколка из страните членки. После правосъдните министри от всички държави ще започнат съвместно разглеждане на заключенията на комисията, което ще бъде по азбучен ред. Въпреки критиките българският министър на правосъдието Десислава Ахладова коментира, че докладът е обективен и положителен. „България благодари на ЕК за този доклад, който прави преглед на прилагането на върховенството на правото. ЕК акцентира върху сфери, които спазват върховенството на правото в ЕС, тези области съвпадат с приоритетите на правителството. ЕК приветства реформата на антикорупционното законодателство и институционалната рамка в България, добави Ахладова. България ще работи по проект на нова конституция, след като получи становището на Венецианската комисия, съобщи още министърът.