Евро 16? Не, Евро 24

Албания може да е големият аутсайдер, но не играе като такъв

Георги Филипов

Това не е поглед в бъдещето, а в настоящето. Когато по някаква причина УЕФА реши да увеличи формата на европейските футболни първенства от 16 на 24 отбора, това изглеждаше като силно залитане в посока на популизма и много неоправдано от спортна гледна точка. Но дори и след изиграването само на един кръг от мачове от шампионата във Франция се вижда, че решението е огромен и неочакван успех.

„Подгответе се за Евро 2016, което ще бъде пълен кошмар със своите 24 отбора", написа един от английските вестници в навечерието на турнира. Но до момента такъв кошмар няма, напротив. Първенството не е много по-различно от всяко друго досега, но с тази разлика, че новите теоретично по-слаби отбори играят с по-голямо желание и стръв, отколкото обичайните опитни големи отбори. Тогава защо не?

Генезисът на решението за разширението на първенството изглеждаше пропит от желанието на футболните ръководители да получат още кредити пред съответните си избиратели. Президентът на УЕФА, тогава Мишел Платини, получи пълното одобрение от президентите на националните асоциации. Те от своя страна също виждаха повече шансове за своята легитимация. Когато отборът ти се класира за европейско първенство, е много по-лесно да защитаваш своето управление. Когато не се класира - винаги има критики или най-малкото неудовлетвореност. А с осем места повече - или 50% повече от досегашния формат, надеждите се увеличаваха драстично. В крайна сметка резултатът беше дебют на много нови национални отбори на европейски финали като Албания, Исландия или Северна Ирландия.

Основната постановка на разширяването на турнирите е възможността все повече страни да участват и все по-малко да са гледащите отстрани. Тази теория беше развита и от Питер Нювенхаус от компанията „Хайпъркюб" наскоро. Но това има своята слабост и тя е, че до голяма степен се обезсмислят квалификациите за силните отбори. Значение имат мачовете, които определят втория и третия във всяка група, но фаворитите знаят, че няма смисъл да са първи в своята група. По-големият проблем за тях е, ако пренесат своето отношение на самите финали. Но и това твърдение не е съвсем вярно, защото квалификациите не са протоколни и сериозни футболни нации като Холандия и Дания се опариха и не стигнаха до турнира във Франция. От друга страна, някои дебютанти като Словакия и Уелс вече са участвали на световни футболни финали и не може да бъдат вкарани в категорията „абсолютни новобранци".

Един най-големите недостатъци е големият брой мачове за отпадането на много малко отбори. Но наличието на неизвестност кой ще попадне в групата на най-добрите трети също поддържа интригата до последно. В тази схема четири от шестте трети отбора в групите имат шанс да продължат напред във фазата на елиминациите. „Турнир с 24 отбора предлага вероятно най-приятния баланс между количество и качество. Този формат предлага шансове пред отбори, които в миналото не са и мечтали да играят на финали. А освен това при какъвто и да е формат няма гаранции, че ще има слаби отбори", написа Пабло Гонсалес от сайта „Байерн сентръл".

На теория наличието на 24 участници от общо 52 кандидатстващи страни (или почти 50%) увеличаваше риска от драстично сваляне нивото на футбола. Но това не е съвсем правилно разсъждение. В Южна Америка страните са едва девет, там няма квалификации за Копа Америка, но това не пречи турнирът винаги да е интересен и да предлага по-големи или по-малки изненади.

Първият кръг от мачовете в груповата фаза на Евро 2016 на практика показа твърде малки разлики в класите. В нито един от мачовете нямаше разлика от повече от два гола, а в повечето двубои успехът беше изграден на само един гол. Непознатият състав на Исландия спря Кристиано Роналдо и Португалия и двубоят им завърши наравно. Уелс надигра Словакия и по нищо не отстъпваше на Англия. Албания по чудо не открадна точка от Швейцария, въпреки че дълго време игра с 10 души, а след това почти стигна до равенство и срещу Франция. Румъния и Чехия измъчиха максимално два от големите фаворити - Франция и Испания, а ирландците изпуснаха да победят Швеция на Златан Ибрахимович.

Това изравняване в представянето частично се дължи на старата слабост на големите отбори от последното десетилетие - да отиват на важните първенства уморени от дългия сезон в клубните състави. Техният футбол често е бавен и скучен, а на европейското първенство във Франция е и много пестелив. Само така може да се обясни представянето и на световния шампион Германия, и на настоящия европейски Испания. Те знаят, че при тази схема, при която 16 от 24 отбора излизат от групите, не се налага да влагат максималните си усилия в началото на турнира. Повечето от тези състави са научили урока от многократните си участия, който казва, че е важно да играеш най-добрия си футбол не в началото, а в края на турнира. Такава обикновено е тактиката на Италия, а все повече от колосите я прилагат успешно.

Така разширението на европейското първенство не свали нивото на футбола в груповата фаза заради наличието на нови осем отбора, които теоретично са по-слаби, а обратното. Показа, че футболът на големите не е много по-силен от тези на средните по класа европейски състави. А и когато големите са пестеливи, се получават завързани и интересни мачове. От своя страна аутсайдерите се представят доста солидно. Те показват голямо желание, отлична физическа подготовка и много дисциплинирана игра. Емоционално малките състави са по-заредени с желание да се покажат на света, което допълнително изравнява класата.

До голяма степен доброто представяне на аутсайдерите се дължи и на факта, че повечето от тях разполагат с футболисти в големите първенства, които обаче не са толкова изхабени. Тактически тези отбори са толкова грамотни, че правят много трудно получаването на голове. Дори Германия и Италия трябваше да разчитат на голове от контраатака, за да постигнат своите относително по-убедителни победи с два гола разлика. Или както написа журналистът от ESPN Майкъл Кокс преди шампионата: „Разширението на турнира ще превърне групите в битки на защитите."

„Аутсайдерите знаят, че не могат да нанесат удар с надиграване и атакуващ футбол. Ако има по-малко отбелязани голове, е по-вероятно да предизвикат изненада. Отворените мачове са в полза на по-добрите отбори. Защитата дълбоко и контраатаките ще са общият принцип на действие, най-вероятно вдъхновени от скорошния триумф на „Лестър" във Висшата лига", написа той преди първия мач и досега прогнозата му се оправдава изцяло.

Отделно европейското първенство повлиява на цялостното представяне поради своята особена аура. Когато Полша и Северна Ирландия играят контрола или какъвто и да е официален мач, едва ли ще са много неутралните зрители, които ще ги гледат. Но опакован като част от европейските финали, с пълния стадион, с емоциите на зрителите и желанието на играчите да покажат максимума от своите възможности характерът на двубоите се променя изцяло.

В този дух се изказа и Леандер Шерлекенс от „Яху спортс": „Няма значение как Албания например ще се представи във Франция. Но шансовете албанският футбол да бъде по-добър след 15 години са много по-добри само заради участието на Евро 2016. А това е много по-голямата полза от разширеното европейско, отколкото парите и политическият капитал." А освен всичко останало Албания се представя добре, макар и резултатите до момента да лъжат.