Каталуня усеща слабостта на испанската държава и се възползва от това да постигне национална независимост
Брендан Симс, Тимъти Лес *
„Ню стеътсмън"
Продължение от миналия брой
Ще станем свидетели на началото на фрагментацията на страните членки - в действителност изобщо не е съвпадение, че Шотландия отправи искане за независимост в момент на задълбочаваща се криза в ЕС. Шотландците (в по-голямата си част) смятат, че техните интереси са защитени в Обединеното кралство, ако то е заключено в една по-голяма наднационална структура, която упражнява контрол над Лондон. Но ако Великобритания напусне ЕС и възстанови изцяло своята независимост, Шотландия би била едновременно изолирана от Европа и подчинена на една доминираща английска държава. А в един все по-асиметричен съюз, когато и в случай че шотландците гласуват своето напускане, вземането на отношение от страна на Уелс и Северна Ирландия може да се окаже напълно несъстоятелно.
В Испания Каталуня усеща слабостта на Мадрид, като се има предвид зависимостта на неговите пазари от ликвидността на една организация в състояние на екзистенциална криза. Недоволството, че Каталуня плаща много повече, отколкото получава, не е ново явление, но възможността за спасение е безпрецедентна. Белгия също е изложена на риск от разпадане, както и Италия, чиято северна част се отцепва, а след това се разпада на още по-малки части, като например Южен Тирол.
В същото положение са и страните от Западния Балкански полуостров, които се намират във вътрешността на съюза. През последното десетилетие с отслабването на ангажимента за защита, който САЩ имат, ЕС играе ролята на доминираща външна сила в региона, като налага неприкосновеност на границите въпреки съпротивата от страна на недоволните малцинствени групи, като например босненските сърби и македонските албанци, които в идеалния случай биха взели територията си и биха се преместили на друго място. В общи линии до момента мирът има превес. Но с отслабването на влиянието на ЕС нестабилните държави се отделят. След тазгодишната сериозна политическа криза в Македония бъдещето на страната виси на косъм. А босненските сърби, които почти нямат причина да се страхуват от ЕС в състояние на криза, обявиха плановете си за провеждане на референдум за обявяване на независимост през 2018 година - ход, който неизбежно ще доведе до обединение със Сърбия.
С постоянното увеличаване на напрежението в ЕС предстои да видим как Германия като доминираща държава ще започне все по-насилствено да налага властта си над останалата част от съюза в опит да осигури неговото просъществуване. Почти сигурно е, че това не предполага прибягване до насилие - Германия е много различна държава, намираща се в много различни обстоятелства в сравнение с Русия и Сърбия през 1990 г.
Но въпреки това Берлин вече потъпка интересите на страните от южната периферия, като изиска наказателна програма със строги ограничения срещу това да предостави кредитна линия, която гарантира просъществуването на еврозоната (и съответно на проекта за Европа). През това лято въпреки бурните протести от страна на източноевропейците Германия настоя всички страни членки на ЕС да приемат квота от мигрантите, прииждащи на вълни в Европа, чието присъствие заплашва един от стълбовете, на които се гради съюзът - свободата на движение.
Ако събитията следват установения ход на развитие, то след известно време упражняването на груба сила ще се придружава от отстъпления от децентрализиращия се съюз. Великобритания вече инициира дискусии по въпроса и други държави, като например Нидерландия, Дания и Полша, може скоро да последват този пример. Следващата стъпка ще бъде Германия да пресметне, че компромисът е начинът за избягване на ранното разпадане на съюза. Дали тези усилия ще пожънат успех, зависи от това дали ЕС ще се изправи пред ситуация, наподобяваща събитията от 1967-1974 г., или пред ситуация, наподобяваща събитията от 1918-1990 г. Ако приемем, че ЕС е изправен пред втората ситуация, то това означава, че ключовият момент ще настъпи, когато втората държава най-накрая капитулира и по този начин дестабилизира баланса на властта в Европейския съюз. В това отношение ЕС представлява по-сложна организация от Австро-Унгария, Съветския съюз и Югославия, тъй като в него вторите по важност държави са две - Великобритания и Франция. Но ако една от тях напусне - а Великобритания е по-близо до напускане, останалите държави ще се изправят пред неприятната перспектива да останат част от една голяма империя под германско разпореждане, или да напуснат.
Първите напуснали вероятно ще бъдат евроскептичните държави като Дания, Унгария и Чешката република. Но с всяко напускане останалата част от съюза ще става все по-централизирана от Германия, в резултат на което и други вероятно бързо ще напуснат.
Прецедентът сочи, че е възможно и Германия да се отцепи. Ако ЕС последва модела на Съветския съюз, или Жан-Клод Юнкер, или Доналд Туск ще изиграе ролята на Михаил Горбачов, който се опитва да осигури просъществуването на съюза, докато в Германия ще се появи личност, наподобяваща Елцин, която ще се опита да обяви независимост с цел изолиране на Европейския съюз. Въпреки това е по-вероятно ЕС да последва модела на Югославия и така - както Сърбия - Германия да бъде последната оцеляла държава от съюза, след като всички останали са го напуснали или са били принудени да го напуснат поради една или друга причина. Единственото изключение може би ще бъде Австрия, която ще продължи да се държи за Германия, както преди това Беларус се държа за Русия, а Черна гора - за Сърбия.
Продължава в следващия брой
----------------------------
- Брендан Симс е директор на форума за геополитика в Кеймбриджкия университет. Тимъти Лес е директор на консултантска агенция за политически риск „Нова Европа" и бивш британски дипломат.
