Активното участие на ромите и ромските медиатори в местни политики и бюджетни решения е от ключово значение за посрещане на нуждите на общността на най-голямото европейско етническо малцинство, според активисти, пише "Еурактив". В момента Европейската комисия работи за насърчаване на политическото участие сред ромската общност чрез стратегията на ЕС за равенство на ромите. Тази рамка поставя цели за постигане до 2030 г., включително по-силно "участие на ромите в политическия живот на местно, регионално, национално и европейско ниво, за да се гарантира, че те се регистрират като избиратели, гласуват, участват като кандидати".

Въпреки това активното гражданско участие сред ромите остава ниско в целия блок.

Според проучване от 2021 г. на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) в пет държави-членки само 23% от анкетираните роми са заявили, че се интересуват от политика. Освен това само 29% са заявили, че са гласували на общински избори и само между 8 и 12% са участвали в политически действия.

"Няма култура на участие", каза Ана Оприсан, програмен мениджър ROMACT към Съвета на Европа, пред EURACTIV, добавяйки, че е много трудно да се накарат ромите да участват активно. Чрез проекта ROMACT Съветът на Европа се опитва да засили участието в България и Румъния, като има предвид, че ромите не са "хомогенна" група. "Държим нашите общностни групи за действие да не са официално установени, не монолитни, а като нещо органично и отворено, така че всеки да може да идва и да си отива, защото в противен случай се оказвате с обичайните заподозрени", обясни тя, добавяйки, че срещите често се провеждат в кафенета и училища.

Съветът на Европа също работи с ментори на място, за да подготви ромите да участват в местните процеси на вземане на решения.

"Ние основно учим хората как да участват в заседание на местния съвет", каза тя.

Според Изабела Михалаке, служител по застъпничество в ERGO Network, ромските експерти играят решаваща роля на местно ниво в Румъния. "Независимо дали общността се нуждае от вода, канализационен канал или съвсем елементарни комунални услуги, много по-лесно е да изиска тези нужди, като има тази форма на представителство в общината", каза тя. Според нея ромските експерти също така помагат на администрацията да "картографира колко роми живеят там и какво е тяхното положение", което в крайна сметка води до решения, взети от местния съвет. Проблемите с картографирането също могат да накарат местните власти да поискат ресурси на национално ниво, които да бъдат разпределени за ромската общност.

Що се отнася до разпределението на общинските средства, ромските активисти са съгласни, че общността трябва да получи глас.

"Това не е само защото трябва да бъдем приобщаващи, но и защото те знаят най-добре какъв е проблемът", обясни Михалаке. "Понякога те също може да имат представа какво е решението, защото вероятно са се опитали по по-неформален начин да го решат, но не са имали цялата подкрепа и всички средства, които са необходими", добави тя. В Западните Балкани, регион, където дискриминацията на ромите остава висока, Съветът за регионално сътрудничество за интеграция на ромите (СРС) работи по проект за бюджетиране на ромите, за да гарантира, че всички социално-икономически политики са чувствителни към нуждите на ромите. Според Александра Бояджиева, експерт по политиката на СРС, адаптираното към ромите бюджетиране също може да помогне да се провери как се изразходват средствата и кой има полза от тях. Правителствата, участващи в проекта, се ангажираха да гарантират, че усилията за интегриране на ромите получават справедлив дял от публичните бюджети. Според Шейла Фидани, друг политически експерт в СРС, този подход може да се приложи и в други региони. "Отзивчивото към ромите бюджетиране е ефективен начин за разпределяне на средства там, където са най-необходими и където ще имат най-големи приходи в замяна", каза тя.