Негативното въздействие върху климата продължава и ефектът от човешката дейност става видима със всяка изминала година. Последните такива примери от тази година се проявиха в България и Румъния където двете страни бяха в капана на силни горещини, суша и впоследствие последвала буря. На запад пък Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Великобритания трябваше да се борят в незапомнени валежи.
Ето защо светът трябва да предприеме спешно мерки за забавяне на глобалното затопляне, се казва в репортаж на белгийската телевизия Ве Ер Те.
По проблема вече работят климатолози, държавни институции дори Европейската сметна палата (ЕСП), според която пред страните стоят големи предизвикателства при адаптирането към новата климатична реалност, пише БГНЕС.
Клаус-Хайнер Лене от Палатата разказва, че институцията е проучила как се справя ЕС с екстремните климатични явления. Изводът бил, че правителствата изпитват проблеми с политиките на практика. С други думи на теория законодателството е в крак, но има проблеми при изпълнението. Ако нещо не се подобри в тази насока може да се окаже, че амбициите вече не отговарят на действителната реалност.
„Ако Европа не се адаптира достатъчно бързо, рискува да плати висока цена както в човешко, така и в икономическо отношение. Икономическите загуби вследствие на екстремните метеорологични условия като засушавания или наводнения вече възлизат средно 26 милиарда евро годишно през последните 10 години“, отбелязват от ЕСП.
„Ако Земята продължи да се затопля до още 3 градуса над прединдустриалните, годишните икономически загуби за Стария континент могат да набъбнат от 42 млрд. до 175 милиарда евро.
Одиторите на ЕСП са разгледали 36 конкретни проекта за адаптиране във Франция, Полша, Естония и Австрия. На терен открили много добри примери, които по различни причини все още не давали очакваните резултати.
От Палатата посочват, че в Австрия са построени допълнителен водоем като басейн и дренажна инсталация за събиране на излишната дъждовна вода. Това предлагало допълнителна защита, но в същото време властите са издадени разрешителни за строеж на нови къщи в район, застрашен от наводнение. Пример за десинхронизирани политики.
В югозападната част на Франция са посетили плантация за киви с новопостроен е водоем за напояване в сухи периоди. През зимата обаче резервоарът се пълни с вода от близка река, което само по себе и било добра мярка, но с недообмислени решения. Едно от предложенията на институцията било да се смени културата – да се замени вечножадното киви с култури, които не изискват вода.
Наред с други неща, одиторите провели проучване сред 400 общини, за да разберат дали финансирането подкрепя местните нужди. Резултатите били доста притеснителни по отношение на информацията
Почти 70 % от анкетираните заявили, че не са запознати със стратегията на ЕС за адаптиране. 60% казали, че не са запознати с националните планове за приспособяване. Половината от общините казали, че не са съгласни с регионалните планове за адаптация.
Според последни данни на Европейския парламент за последните 30 години наводненията в Европа за причинили щети за над 170 млрд. евро, засегнати са над 5,5 млн. души.
Зачестилите екстремни явления и особено разразилото се наскоро водно бедствие в Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия будят безпокойство у евродепутатите, се казва в разпространена обща декларация още по време на първата пленарна сесия на новия ЕП през септември. С единодушие бе прието, че ЕП настоява от ЕК да излезе със спешни мерки.
В приета резолюция се подчертава, че европарламентът не одобрява направените бюджетни съкращения във важния Механизъм за гражданска защита на ЕС.
Като начало в кратък срок Парламентът призова Комисията да ускори подпомагането на засегнатите държави. В дългосрочен план да се мисли за повече инвестиции в сферата на регионалната и местната политика, за да се смекчи негативния ефект от изменението на климата.
Евродепутатите настояха още Комисията бързо да представи Европейски план за адаптиране към изменението на климата, включително конкретни законодателни предложения, както е обявено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен за Комисията за периода 2024-2029 г., за укрепване на устойчивостта на ЕС, адаптиране към последиците от изменението на климата и координиране на националните действия за готовност, планиране и трансгранично сътрудничество.
Сред препоръките още се казва, че е необходимо бързо да се вземат спешни мерки за предотвратяване на риска от наводнения.
Проблемът с нетипичните количества валежи тормози още от преди 2 години учените в Нидерландия. Каква е причината? Най-простият отговор е очевидното глобално затопляне, но се оказва, че има и други фактори. Метеорологът Морис Миддендорп хвърля повече светлина върху причините, които принудиха няколко нации да не оставят и за миг чадърите дори в лятната си почивка през миналата година. За истинско лято не може да се говори и през 2024 г. в Западна Европа.
Според Морис Миддендорп, необичаното затопляне на океаните е причината за неспирните дъждове. Повишаването на температурата води до по-голямо изпаряване. От своя страна топлият въздух задържа повече влага. В резултат на това дъждовете стават все по-чести и по-продължителни.
До същият извод е достигнал и колегата на Миддендорп – климатологът Петер Зигемунд, който се надява океаните да не се затоплят още повече, защото неспирните дъждове може да се превърнат в нещо обичайно в тази част на Европа. Според него, освен температурата върху Атлантическия океан допълнително влияе и топлото морско течение „Ел Ниньо“.
Засега учените не искат да дават прогнози дали тези нетипични условия ще се задържат и през следващата година. Можем да бъдем сигурни в едно, казват те, зимите ще стават все по-влажни и дъждовни.
Метеоролозите разчитат на все по-точни прогнози, които споделят своевременно с населението. В Нидерландия например е създаден национален център за ранно предупреждение, който следи и информира за мястото и времето на очаквана буря или силен дъжд. Служителите на центъра дават и рационални съвети на хората какво да направят.
