Парламентът на ЕС прие спорна реформа на европейските политики за предоставяне на убежище, която ще затегне граничните процедури и ще принуди всички 27 държави от блока да споделят отговорността си. Основните политически групи в парламента преодоляха съпротивата на крайно десни и крайно леви партии, за да приемат новия пакт за миграцията и убежището - мащабна реформа, подготвяна почти десетилетие.
Германският канцлер Олаф Шолц нарече новите правила "историческа, необходима стъпка" за Европейския съюз.
Комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон заяви, че блокът "ще може да защитава по-добре външните си граници, уязвимите хора и бежанците, бързо да връща онези, които нямат право да останат" и да въведе "задължителна солидарност" между държавите членки.
Десет законодателни акта в рамките на ремонта бяха приети.
Пред сградата на брюкселския парламент десетки демонстранти протестираха срещу гласуването, отразявайки критиките на повече от 160 благотворителни и неправителствени организации, занимаващи се с мигранти, които го смятат за предателство към ценностите на Европейския съюз. В знак на ожесточената опозиция началото на гласуването беше прекъснато от протестиращи в публичната галерия, които крещяха "Този пакт убива - гласувайте против!", докато залата не беше приведена в ред.
Ръководителят на агенцията за бежанците към Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) обаче одобри реформата, изготвена от Европейската комисия, след като масовият приток на бежанци разтърси блока през 2015 г.
За крайната левица реформите - които включват изграждане на гранични центрове за задържане на търсещите убежище и изпращане на някои от тях във външни "сигурни" държави - са несъвместими с ангажимента на Европа да спазва правата на човека. Това е "пакт с дявола", заяви Дамиен Карем, депутат от групата на Зелените.
Крайнодесни депутати се оплакаха, че ремонтът не е достатъчно задълбочен, за да се блокира достъпът на нелегални мигранти, които те обвиняват, че разпространяват несигурност и заплашват да "потопят" европейската идентичност.
"Няма да позволим да бъдем заменени или потопени", заяви по време на дебата преди гласуването Жордан Бардела, депутат, оглавяващ френската крайнодясна партия "Национален сбор", чийто лидер е Марин льо Пен.
Основните центристки десни и леви партии в парламента призоваха пактът да бъде приет като подобрение на сегашното положение. Те предупредиха, че неприемането на реформите ще даде тласък на крайната десница, която според прогнозите ще стане по-голяма сила в Европейския парламент след изборите през юни. Софи Ин 'Т Велд, ключова фигура в прокарването на пакета, призна "проблематични елементи, рискове и слабости", но заяви, че като цяло той бележи стъпка напред.
Мерките на пакта трябва да влязат в сила през 2026 г., след като през следващите месеци Европейската комисия определи начина на прилагането му. Новите гранични центрове ще задържат нелегалните мигранти, докато се разглеждат молбите им за убежище, и ще ускорят депортирането на тези, които се считат за недопустими. Освен това държавите от ЕС ще бъдат задължени да приемат хиляди лица, търсещи убежище, от "фронтовите" държави като Италия и Гърция. Като алтернатива те биха могли да предоставят парични средства или други ресурси на държавите, които са подложени на натиск.
Германският канцлер, коментирайки Х, бившия Туитър, заяви, че споразумението означава "солидарност между европейските държави" и "най-накрая ще облекчи бремето на онези страни, които са особено силно засегнати".
Спорна мярка е изпращането на лица, търсещи убежище, в държави извън ЕС, които се считат за "безопасни", ако мигрантът има достатъчно връзки с тази държава. Пактът премина през години на трънливи преговори и компромиси, откакто блокът се сблъска с големия брой нелегални мигранти, пристигнали през 2015 г., много от които от разкъсваната от война Сирия. Съгласно действащите правила на ЕС пристигащата държава носи отговорност за приемането и проверката на търсещите убежище и за връщането на тези, които се считат за неприемливи. Това постави южните държави под натиск и подхрани крайно десните настроения.
Политическият пробив настъпи през декември, когато преобладаващото мнозинство от държавите от ЕС подкрепи реформите - преодолявайки съпротивата на Унгария и Полша. Успоредно с реформата ЕС мултиплицира същия вид споразумение, което сключи с Турция през 2016 г., за да спре миграционните потоци. Той постигна споразумения с Тунис, а наскоро и с Египет, които се представят като по-широки договорености за сътрудничество. Много законодатели обаче разкритикуваха тези сделки.
