Всяка година на 24 юни в България се чества Еньовден – един от най-мистичните и изпълнени с магия ритуали в календара на българина. Еньовден, известен също като Яневден, Иванден или Ивъндън в различните територии, населени с българи, съвпада с две други значими събития – източноправославният църковен празник в чест на рождението на св. Йоан Кръстител и лятното слънцестоене.

Именно поради това обичаите на Еньовден са толкова различни и преплитат в себе си както езически, така и християнски ритуали, но всички те целят да донесат здраве и благоденствие през идната година. За модерния човек 24 юни е ден, който с нищо не се различава от останалите. Вярва се обаче, че Еньовден е ден, носещ късмет и изцеление.

Хората, верни на традициите, бързат да съберат билки още преди изгрев слънце. 

По стара народна традиция на Еньовден се берат 77 билки и половина за всички болести и една без име. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест няма. Всъщност и за нея има половин билка, която само определени билкари могат да намерят

Според народните предания, лековитите билки се родили в битка между доброто и злото. Легенда разказва, че когато Господ направил човека от кал, решил да си почине, бил много уморен и задрямал. Дошъл дяволът и намушкал божието творение, а за да го излекува, Господ сложил билки в раните, благословил ги и те излекували човека. И така, откакто свят светува, дяволът разболява човека, а Господ го лекува, а казват, че лековитите билки вършат чудеса.  

Момите оставят китките си през нощта в мълчана вода. Според легендите на Еньовден тревите и билките притежават най-много лечебни свойства и сили. Билкарите, баячките и магьосниците излизат рано сутрин, преди изгрев, и берат 77 билки и половина, които ще се използват цяла зима за лечението на всички болести и на болестта без име. Правят се еньовски китки - най-важната част от които е еньовчето, които се връзват с червен конец

 Те се използват за лек до следващия Еньовден. Вярва се, че с тези билки се лекуват безплодни жени, пази се къщата от зли духове, правят се различни магии за омраза или любов. На Еньовден слънцето за последно „лудува“, а след това започва да умира и оттук насетне „св. Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година. На Еньовден и всички небесни светила „полудяват“.

В полунощ срещу празника небето се отваря - стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Всички тези природни явления въздействат на цветята и тревите, придават им целебна сила и омаен аромат, а водата придобива животворяща сила. Затова на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които се лекуват всички болести

Чер трън, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза се използват за лек през цялата година. Еньовден обаче има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли, вещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Злите старици се развихрят и затова на Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите - самодивите.

Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река. Плуват, перат дрехите си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова често похищават овчари, за да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите - в юнаци, а змейовете - в девойки.

Само един поглед на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е достатъчен, за да омае и плени завинаги. Тези страсти са пагубни за простосмъртните. От гибелната обич момъкът може да се предпази с отвара от перуника, а момата да се спаси от влюбения до уши в нея змей, като се окъпе в отвара от пелин.

На 24 юни Църквата чества и рождението на Св. Йоан Кръстител.

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица. Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст.

Нямали деца. Ангел Господен се явил на св. Захарий и му възвестил, че ще има син. Тъй като обаче св. Захарий се усъмнил Ангелът му казал, че ще проговори, като види сина си. Щом св. Йоан се родил попитали св. Захарий как трябва да бъде името му и той написал на една дъсчица: „Йоан му е името”. Св. Йоан Кръстител станал Предтеча на Христос и подготвял народа за посрещането на Месията.