Преди 14 месеца администрацията на Доналд Тръмп обяви национална енергийна извънредна ситуация, предупреждавайки за нарастващи цени на електроенергията и все по-натоварена електропреносна мрежа. Макар това решение до голяма степен да беше възприето като оправдание за засилена подкрепа към изкопаемите горива, то отразява и реален проблем – САЩ действително се нуждаят от повече енергия заради растящото потребление, натиска върху мрежата и увеличаващите се сметки за ток.
Въпреки това, паралелно с тези тревоги, администрацията предприе остри действия срещу вятърната енергия – ход, който мнозина анализатори определят като необясним. Правителството дори е похарчило близо 1 милиард долара публични средства, за да задържи извън мрежата производство на електроенергия с нулеви разходи за гориво – в момент, когато потребителите вече плащат повече за ток.
Администрацията на Тръмп се е опитала неуспешно пет пъти пред пет различни съдебни състава да спре изграждането на офшорни вятърни паркове. След тези неуспехи е предприет нов подход. По време на енергийния форум CERAWeek в Хюстън, министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм и изпълнителният директор на TotalEnergies Патрик Пуянe обявиха споразумение.
Съгласно него TotalEnergies ще инвестира 928 милиона долара в производство на втечнен природен газ и петрол в Тексас и Мексиканския залив, а САЩ ще възстановят тази сума изцяло. В замяна компанията трябва да се откаже от два офшорни вятърни проекта край Ню Йорк и Северна Каролина и да се ангажира да не развива подобни проекти в САЩ в бъдеще.
Сделката води до прекратяване на проекта Attentive Energy (3 гигавата) край Ню Йорк и Ню Джърси и проекта Carolina Long Bay (1 гигават) край Северна Каролина – мощности, които биха могли да осигурят електричество за около 1,3 милиона домакинства.
Това е поредна стъпка в кампанията на администрацията срещу вятърната енергия, започнала още в първия ден от втория мандат на Тръмп. Тогава той подписа указ за замразяване на всички нови федерални разрешителни за вятърни проекти – както на сушата, така и в морето – и разпореди преглед на вече издадените разрешения с цел евентуалното им прекратяване.
През следващите месеци секторът беше подложен на систематичен натиск. През август 2025 г. беше отменен проектът Lava Ridge в Айдахо (1 гигават), въпреки че вече беше преминал всички екологични оценки. През декември същата година администрацията разпореди спиране на работата по пет офшорни проекта на Източното крайбрежие, позовавайки се на засекретен доклад за националната сигурност – решение, блокирано от съдилищата.
Законодателният пакет „One Big Beautiful Bill“, приет през юли 2025 г., премахна данъчните стимули, които правеха офшорните вятърни проекти финансово възможни. В резултат прогнозите за развитието на сектора се сринаха – от очаквани 39 гигавата капацитет до 2035 г., до едва 6 гигавата в момента.
Само първоначалният мораториум постави под риск около 30 гигавата проекти по Източното крайбрежие – достатъчни да захранват над 12 милиона домакинства – в момент, когато страната има най-голяма нужда от евтина енергия.
В действителност вятърната енергия не е периферен сектор. Тя е най-големият източник на възобновяема електроенергия в САЩ, осигурявайки над 10% от производството през 2025 г. Още през пролетта на 2024 г. тя за първи път изпреварва въглищата.
Щати като Айова, Тексас, Канзас, Южна Дакота и Оклахома разчитат в значителна степен на вятърната енергия – в някои от тях тя осигурява над 40% от електричеството. Това не са политически мотивирани решения, а икономически – става дума за най-евтиния наличен източник на енергия.
Офшорните вятърни проекти трябваше да бъдат следващата стъпка в развитието на сектора. Към началото на 2025 г. в САЩ работеха едва 174 мегавата такива мощности, но проектите в различни етапи на развитие надхвърляха 50 гигавата.
На този фон предизборното обещание на Тръмп за намаляване на сметките за ток наполовина в рамките на година не се реализира. Напротив – според доклад на Сената средното американско домакинство е платило със 110 долара повече за електроенергия през 2025 г., което представлява увеличение от 6,4%. Вместо обещаното поевтиняване, цената на електроенергията остава над 17 цента за киловатчас.
