Интервю на Ясен Дараков

- Г-жо Поптодорова, завършвате втория си мандат като български посланик тук, в Съединените щати, близо 12 години и половина прекарахте от тази страна на океана. Има ли нещо, което много искахте да свършите, но не успяхте за тези години?

- Разбира се. Не само едно, много са. Ще започна от по-дълготрайните, които винаги са на дневен ред - повече американски инвестиции в България да идват, повече български износ в САЩ да идва. Но това, както казах, е постоянно усилие, то ще продължи и много след мен. Важното е обаче, че започнахме много интензивно проникване и в двете посоки. Както всички големи американски компании са представени у вас, в различна форма и обем, с огромно удоволствие искам да кажа, че имаме вече български бизнес, който много успешно навлиза в Съединените щати - износ на определени стоки, както и услуги. Но това, което е може би най-впечатляващо и което може да се отбележи като несвършена задача, са, разбира се, визите. За съжаление ние пропуснахме една възможност през 2008 г. и цикълът на безвизовата програма, цикълът на политическите събития се смени. И аз смятам, че сме вече във фаза, в която това усилие ще е много по-дълго и негарантирано.

- Тоест вие не сте оптимист - и преди сте изказвали това мнение, че падането на американските визи  за българи не може да се случи скоро в този политически климат, който има в момента във Вашингтон.

- Аз съм по-скоро реалист. Знам, че в даден момент ще стигнем дотам. Но в обозримото бъдеще не предполага такова развитие. И отново да напомня - не сме само ние в тази група. Пет държави членки на ЕС всъщност са извън тази безвизова програма.

Световните събития, бих казала, кризите в света - и най-вече в Близкия изток, за съжаление повлияха отрицателно. Знаем, че дори тази администрация, която би трябвало да е по-отворена към по-лек, по-допускащ режим по отношение на евросъюзниците, дори и тя всъщност въведе допълнителни ограничения. Президентът Обама буквално преди 2 месеца внесе нови поправки в законодателството за безвизовата програма, които свиха нейното действие, вместо да го разширят. Така че аз гледам реалистично на обстоятелствата, следя процесите тук и твърдя, че в  близко бъдеще не се очаква някакво чудо, което да промени сегашната ситуация.

 

- Според вас възможно ли е този натиск, който ЕС упражнява групово, защото все пак България наистина не е единствената страна от ЕС, която все още изисква американски визи, дали тези усилия ще се оправдаят с някакъв успех - следващата съдбовна дата е 12 юли, мисля?

- Точно така. Ние с вас сме разговаряли много пъти по тази възможност. И наистина, така както в една страна като САЩ това са досадни дейности, двустранни отношения, т.е. всяка страна е преценявана самостоятелно дали да бъде допусната или не в безвизовата програма, то от наша гледна точка успехът може да дойде единствено чрез колективните усилия на съюзниците.  Лично аз смятам, че последното решение на Европейската комисия е соломоновско. Тя прехвърли горещия картоф към съвета и към Европарламента. Което означава, че еднозначно решение не може да се очаква. Истината е, че Европа ще понесе доста щети - материални, финансови, вкл. политически, бих казала, ако въведем реципрочно действие. Това няма да е щастливо развитие нито за нас, европейците, нито даже и за американците. Ще кажа само едно число - ако бъдат въведени реципрочни мерки, 10 млн. визи средногодишно да бъдат издадени от държавите членки на ЕС. Сами можете да си представите какво е това като човешки и финансов ресурс. Така че не очакваме чудеса засега на 12 юли.

- Вие приключвате работата си тук, в САЩ, и след толкова много години се връщате в България. Има изключително много спекулации около вашето име - кандидатура за президент, за вицепрезидент на Росен Плевнелиев, какви са вашите планове?

- Това не ми стига, трябва да има още някакви варианти (смее се). Това е сезонът на вариантите, на залаганията и това го прави много интересен, наистина. Аз искам така да се договорим - дайте ми малко време да се прибера у дома, да видя как изглежда динамиката там, на място, за да мога да ви кажа какъв избор последно съм направила.

- Т.е. да разбирам, че във вашата глава вариантът „Елена Поптодорова кандидат за президент на Република България" съществува?

- В главата ми съществуват всякакви хипотези и варианти, които не съм готова да изговоря сега. Не искам това да го тълкувате - знам какво значи за журналиста такъв отговор. Затова моля да не го тълкувате като склонност да обсъждам тази хипотеза. Аз просто действам по старото древно дипломатическо правило - всички опции са на масата.

- Този пост би ли ви бил интересен като следваща стъпка във вашата политическа кариера?

- Много хитроумно се опитвате да ме заобиколите в отговора ми. Този пост зависи от човека, който го заема. Той може да бъде много важен и тук, ако ми позволите да кажа - забравете имената, забравете хипотезата по отношение на мен или на когото и да било. Аз смятам, че в момента се решава

какъв геополитически избор ще направи България чрез кандидатурите за президент

Кандидатурите - защото е очевидно, че ще има много. Аз нямам спомен - може би през 1997 г. беше такъв критичен момент, когато се определяше така критично в каква посока ще тръгне България. И тя тръгна според мен в правилната посока - европейска и евроатлантическа посока. Сега, толкова години по-късно, ни се озоваваме в сходна критична ситуация. И повярвайте - както и изборът на кандидати от отделните партии, така и в крайна сметка изборът на печелившата двойка всъщност ще бъде знакът към света и най-вече към самите българи каква посока ще поеме страната ни.

- Вие смятате, че за САЩ и за западния свят в момента България е там, където беше в началото на 90-те години. Дали ще погледне към Русия или към Турция - тук имаме и нов силен играч през последните няколко години, или ще останем със Запада - път, по който в крайна сметка държавата избра да поеме в края на 90-те?

- Аз не смятам, че е сравнимо с 1997-а, защото 1997 г. беше първият праг, който ние преодоляхме поначало да се определим в каква посока искаме да се развива държавата. Защо правя сравнение с 1997 г.? Защото никога по-рано в периода между 1997 и 2016 г. не е бил поставян под въпрос евроатлантическият избор на България. В момента ние виждаме и политически партии, което за мен е тревожно, и отделни публични фигури открито да призовават към смяна на геополитическия курс. Даже не бих го нарекла курс - това е самата принадлежност, там, където България е избрала да се развива. Затова смятам, че президентските избори ще имат висша важност.

- Според вас съществува ли наистина опасност България да се спъне по този евроатлантически път? Има хора, които през тези последни 15 г. са говорили в тази посока, но от думите ви оставам с впечатление, че според вас и вероятно от разговорите ви с ваши колеги дипломати изглежда, че има реална опасност България заради хора, които са във или близки до властта, да се отклони от този курс? Или хора, които имат достатъчна обществена подкрепа, за да отклонят България от този евроатлантически път.

- Аз смятам, че такава опасност няма. Не, аз не смятам нито че ще излезем от ЕС, нито че излезем от НАТО, какъвто и да е резултатът в крайна сметка от изборите.  Смятам обаче друго - че в зависимост от това каква политическа визия ще влезе на „Дондуков" 1 България може да бъде колебливият аморфен член на всяко едно от двете семейства - на ЕС и на НАТО, и България да има много по-неясни и колебливи решения и поведения в зависимост от това какъв избор ще направи не само българският народ - накрая той избира, но и по-скоро какъв избор ще му бъде предложен. Ако няма ярка протрансатлантическа, проевропейска кандидатура, това означава, че ние ще влезем в двусмислието на „хем-хем". Това е, от което винаги съм се плашела и което за съжаление много често се е появявало у нас, това е „хем-хем", полза от това няма. На никого не си любим по този начин, защото всеки те подозира в уговорка с другия, с отсрещния.

- Тоест в момента се търси кандидат-президент според вас, който може би отговаря на подобен профил на вашия като опит, като политически възглед за света?

- Аз не знам какво се търси. Затова ви помолих да избягаме от имената. Винаги малко сме обръщали процеса и целите. Като че ли винаги сме тръгвали първо да видим имената, а след това и целите. За мен това е противопоказно. Аз искам първо да се формулира голямата политическа цел: иска ли България да даде ярко потвърждение на това, което досега успешно е правила - евроатлантизъм, европеизъм. Ако България иска това да бъде нейното лице, нейният държавен глава. Ако това се оказва, че по някакъв начин застрашава нечии интереси, тогава ще видим много двусмислени кандидати.

- В духа на тези ваши думи преди този ни разговор се върнах към интервюто, което правихме с вас, когато започвахте втория си мандат. Доста голяма част от това интервю сме прекарали да говорим за  България между Русия и Америка. Как във Вашингтон виждат в момента България в тази плоскост?

- Аз съм много доволна, че успяхме да достигнем една интензивна поредица от политически посещения на високо равнище от САЩ в София. Ще отбележа едно от тях, което е знаково, това е на втория човек от Държавния департамент - заместник държавния секретар Антъни Блинкен. В тукашната система знаем, че един заместник държавен секретар носи много висока политическа тежест. Тези разговори отново потвърдиха значението, което САЩ отдават и на България като двустранен съюзник в рамките на НАТО, и на региона. Имаше един тревожен и обезпокоителен период за мен, когато интересите на Вашингтон бяха в друга посока. Но очевидно през последните 2 г. достатъчно на брой събития показаха и доказаха на сегашната администрация, че европейските съюзници са първи и най-важни. Така че за мен това е много добър знак и много силно доказателство, че България е третирана като важен, ценен и близък съюзник. И затова смятам, че и ние тук, в посолството, сме изпълнили най-важната си задача.

- САЩ се готвят да гласуват за президент, както и в Родината. Промените в Избирателния кодекс разбуниха духовете на много наши сънародници, които живеят тук, в САЩ, а и по целия свят с това ограничение да се гласува. Според вас Патриотичният фронт има ли право да поставя ултиматуми на управляващата коалиция за  тези ограничения - които ограничават правото на хора като мен да гласуват?

- Не бройката на гласувалите ще определи вашето отношение и към България и към ангажираността ви, към привързаността ви към страната. С такова решение според мен като че ли се реже връзката с всички българи, които живеят извън границата на България. Така че то е в общ морален план тази грешна стъпка - аз лично винаги бих защитавала правото на гласуване. Знам, че много пъти това за нас като дипломатически мисии означава много усилия с относително скромен обратен резултат, но каквото и да било, тези усилия си струват страшно много! Това са събития! Едно гласуване е специално събитие за живота на българите зад граница. И това събитие, като бъде отнето - има и други, но те нямат тази много сериозна, много тежка значимост като връзката с държавата, не толкова с роднините, а със самата държава. Държавата не бива сама да се отказва от тази връзка.

- Започнахме с онези неща, за които не сте доволна, че не успяхте да свършите и които остават за тези хора, които ще бъдат посланици в Съединените щати след вас. Кое е обаче това, с което най-много се гордеете и от което най-много сте доволна през времето, което прекарахте на този пост тук?

- Ами има с какво да се гордея, да, така е. Някак се отприщиха отношенията.  Истината е, че ние бяхме в зоната на здрача по много и обективни причини. И фактът, че успяхме да станем важен и ценен съюзник на САЩ през тези години, за мен е най-радващо. Няма да пропусна и много нарасналия брой на американски  компании, които влязоха или навлизат в България и обратно.

Много емоционално и много специално значение отдавам на именуването на кръстовището до посолството на името на Димитър Пешев. И си мисля, че това вероятно ще остане най-значимото последствие, най-значимата следа. Защото тя е там, на ъгъла, и всеки, който преминава, я вижда. Разбира се, много се радвам, че успях да започна групата за приятелство в Конгреса още през 2003 г., че започнах и разширявам мрежата от почетни консули. Непременно искам да спомена българските училища и българската общност. Това са най-топлите свои контакти и приятелства, които съм имала в цяла Америка и във всички щати. Когато дойдох през 2002 г., ние също имахме тези две-три училища на база местен ентусиазъм, тип „неделни", имахме училището към посолството. А сега това са близо 50 училища във всичките щати на  държавата. Направихме Асоциацията на българските училища. Това са следи, които ще останат за дълги години напред. Признавам, че се радвам, че съдбата беше много щедра към мен да ми позволи да съм пряк участник и да съм подпомогнала всичките тези  паралелни пътища на развитие на отношенията с тази много важна, много интересна държава.