С всеки изминал ден, приближавайки се по-близо до деня на парламентарните избори, все повече гласове, както на българи в чужбина, така и на политически партии, се чуват в подкрепа на гласуване по пощата в условията на пандемия. Това е една от основните теми на провежданите през последната седмица консултации между президента Румен Радев с българи зад граница и партии. В рамките на среща с „Републиканци за България“ в неделя лидерът Цветан Цветанов настоя пред държавния глава за законодателни промени преди предстоящия вот, които да включват онлайн видеонаблюдение на приемането и броенето на бюлетини и гласуване по пощата от чужбина. Той поиска и по двама членове на ЦИК и ОИК да са от извънпарламентарни партии. Президентът обаче отвърна, че електронно гласуване не може да стане за тези избори категорично, но утвърдени методи в други държави - по пощата - е напълно възможно. На виртуална среща българи от Австрия, Великобритания, Германия, Испания, Канада, САЩ, Турция и Франция бяха подкрепени от президента Радев за възможността за гласуване по пощата на

българите, живеещи в чужбина

„Към момента гласуването по пощата е единственият начин - при наличие на политическа воля и добра организация, за гарантиране на правото на глас на българите в чужбина“, каза Румен Радев. Участниците в дискусията обаче бяха категорични, че биха се доверили да изпратят своята бюлетина по пощата в страната, в която живеят, но нямат доверие на пощите в България. Затова предложението беше пликовете с вота да се пращат до посолството, от което да пристигат в България по дипломатическата поща. Желанията им обаче бяха попарени още миналата седмица от председателя на ЦИК Александър Андреев, който беше категоричен, че дори и да има гласуване по пощата, то следва да е експериментално, а резултатите да не се зачитат. ГЕРБ също отхвърли предложението на президента Румен Радев за спешно гласуване на промени в Изборния кодекс.

„Важно е да се познават законите в страната, включително ИК. Екзотични идеи за промяна в ИК непосредствено преди изборите са лоша идея“, каза по време на консултации на президента с представители на ГЕРБ депутатът Даниела Дариткова. Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че нито електронният вот, нито гласуването по пощата могат да се организират за два месеца

без да се наруши тайната на вота

и кредибилността на изборния процес. От партия АБВ пък настояха изборите да продължат два дни. „Може би доброто решение е стартиране на изборния процес на 15 май сутринта в 7, прекратяване временно вечерта в 19, подновяване на изборния процес на другата сутрин в 7, прекратяване, окончателно приключване на изборния процес на обяд в 12, което ще даде възможност в светлата част на деня да приключи работата на секционните, на районните, преди това на общинските избирателни комисии“, обясни председателят на формацията Румен Петков. Президентът представи идеята по време на консултациите си с кметове на общини, но те я отхвърлиха, тъй като по думите им това би увеличило разходите им за провеждане на вота двойно. Датата на парламентарния вот пък се превърна в тема на нов сблъсък между „Дондуков“ 1 и 2. Президентът Румен Радев още през декември обяви, че ще насрочи изборите на първата възможна дата, която се пада на 28 март. След това обаче насрочи консултации със здравните власти, ЦИК, знайни и незнайни партии и кметове на общини. В действията му ГЕРБ провидяха разколебаване именно за датата от страна на президента, а представители на управляващата партия многократно от телевизионни студия настояха за обяснение. Датата на изборите ще бъде ясна до края на януари, категоричен е Радев. Според президента обаче управляващите не са готови. Той посочи, че все още няма изготвен национален план за избори по време на пандемия. Обсъждат се различни варианти за спазване на мерките за безопасност и социална дистанция. Идея, която вече се появи по време на консултациите при президента, е

осигуряването на „зелени“ коридори

за възрастните хора. Експерти от ЦИК по-скоро са на мнение, че това не е необходимо, но със сигурност трябва да се намери решение за гласоподавателите, които са под карантина. За тях може да се използват подвижни избирателни секции. От ГЕРБ обаче контрираха, че консултациите със здравните експерти и ЦИК са единствено претекст Румен Радев да се опитва да се измъкне от датата, която сам е определил, и настояха на нея. А ВМРО допълниха, че консултациите на президента със здравни експерти са закъснели. „От тук насетне – 28 март е определена като дата за избори и се предполага, че когато веднъж е казана, трябва да се отстоява от тези, които са казали - съответно президентът Радев“, заяви Бойко Борисов. Възможните дати за парламентарните избори са 9. 28 март е най-ранната, а 23 май е най-късната. Най-малко вероятни са датите 25 април и 2 май, които са съответно християнските празници Цветница и Великден. В рамките на този двумесечен срок президентът е свободен да избере най-подходящата дата и да издаде своя указ до края на януари.