Газовата сделка с „Боташ“ трябва да бъде обвързана с механизъм, който да гарантира, че количествата природен газ, достигащи до България, не са с руски произход. Това заяви пред bTV енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.
По думите му е необходимо да бъде въведена система за проследяване на доставките, така че количествата природен газ, разтоварени на терминалите в Турция, да съответстват на количествата, които в същия момент напускат турската газопреносна система и влизат в България.
Според Владимиров подобен механизъм би ограничил възможността за т.нар. виртуални сделки, при които се прехвърлят договорни количества без реално физическо движение на същия газ. Така, по думите му, ще се осигури по-голяма прозрачност на доставките и ще се избегнат ситуации, в които Турция оптимизира собствените си разходи, без България да извлича съществена икономическа полза.
Енергийният експерт смята, че България разполага с реална възможност да засили ролята си на регионален газов център. Според него Турция вече се утвърждава като най-големия енергиен хъб в региона, а страната ни може да се възползва от географското си положение и да се превърне в ключова транзитна точка за доставки към Централна Европа.
Владимиров посочи още, че споразумението с „Боташ“ трябва да бъде разглеждано като част от по-широката стратегия за диверсификация на газовите доставки. Според него то може да бъде интегрирано към т.нар. Вертикален газов коридор – инициативата на Гърция, България и САЩ за транспортиране на втечнен природен газ от терминалите в Гърция към пазарите в Централна Европа и Украйна.
По думите му сегашната инфраструктура не разполага с достатъчен капацитет, за да компенсира напълно очакваното прекратяване на доставките на руски газ за Европа през 2027 г. Именно затова Турция би могла да осигури необходимия допълнителен капацитет.
Енергийният експерт обаче подчерта, че за да бъде подобен модел икономически изгоден за България, трябва да бъдат предоговорени условията за пренос. По думите му в момента страната плаща около 9 евро за мегаватчас за транзит през Турция – приблизително три пъти над средните регионални нива. Ако тази цена бъде намалена до около 3 евро за мегаватчас, България би могла не само да гарантира собствените си доставки, но и да развие дейност като транзитен център и търговец на природен газ за региона.
