BG VOICE постави няколко условия пред кандидатите за президент - това да бъдат интервюта на живо - по телефон, скайп или лично, без PR до тях и без да изпращаме предварително въпросите си. Радваме се, че получихме безпрецедентен достъп за българска медия в чужбина до кандидатите и че те се съгласиха на нашите условия. В миналия брой ви представихме кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев.
Днес е ред на Меглена Кунева. Тя е първият български еврокомисар и първият комисар с ресор „Защита правата на потребителите" в Европейската комисия. Тя преговаряше с ЕС преди успешното ни приемане в съюза.
През 2008 г. Меглена Кунева е първата българка, получила наградата на "European Agenda" за комисар на годината и на изданието "European Voice" за европеец на годината.
Магистър е по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски", специализирала е в САЩ и Великобритания. Говори английски, френски и руски. Омъжена, с един син.
За вицепрезидент е избрала Любомир Христов. Той е доктор по икономика от УНСС, ChFC с повече от 30 години опит в публичния и в частния сектор. Връх в биографията му е позицията като съветник на изпълнителния директор на Световната банка във Вашингтон. Няколко години живее в САЩ, говори английски, руски, сръбски и хърватски.
- Чувствате ли се като участник в надпревара с предизвестен край, защото такова усещане може да остане у човек, ако следи новините в България?
- Да се попадне в медиите е много трудно. Те са платени. Всяко участие от тук до края ще бъде платено и тъй като аз не разполагам с държавните субсидии, които имат партиите, естествено много по-рядко ще ме виждате в медиите. Но срещите ми с хората из страната вървят с голяма интензивност. Вероятно ще бъде по-тежко, но аз съм си избрала този път и не съжалявам.
- Вие се опитвате да направите една кампания по подобие на американските - с голям брой, малки дарения по интернет, организация отдолу (т.нар. тук grassroots campaign), така както Барак Обама направи преди 4-5 години. Има ли възможност в България за такъв тип кампания?
- Ако погледнете структурата на моите дарения с какви суми участват хората, големите суми са много рядко. В момента не мога да ви кажа дори има някой, който е дарил максимума от 10 хиляди - поне аз не знам да има такъв човек. Но обикновено даренията са около 1500-2000 лв. максимум. Има много дарения от 50, 100, 200 лева. Има и от 10 лева от един много беден край, какъвто е Мадан, Рудозем, но там имам много симпатизанти, хора, които се включиха, за да докажат, че и по този начин може.
Нещо друго интересно е, че партиите се отказаха от дарения и използват само държавните субсидии вместо обратното. Както се сещате, много повече пари идват от субсидии за партиите, отколкото могат да дойдат от дарения. Даренията от началото на кампанията се обявяват в сметната палата, така че, общо взето, поименно може да се разбере кой е дарил и откъде. Партиите са уплашиха от това. Те не искат да знаят хората от кого получават даренията си. Това е доста симптоматично. Мен тези неща ме дразнят, те изяждат България, изяждат политическото. Оставят територия, крайно замърсена, инжектирана с отрова, само за партиите, а това не е хубаво за демокрацията.
Party Problem
- От вашите интервюта и което казвате оставам с впечатлението, че според вас един от най-сериозните проблеми в страната е този партиен модел, който е наложен през последните 20 години. Но и вие сте продукт на този партиен модел.
- Аз имам своя политически опит, който е минал през партия, но това е много важно. Ако няма политически опит и ако изборите за държавен глава са първите, на които се явявам, честно казано, не бих посмяла. Трябва да си Вацлав Хавел, за да го направиш. В България в момента не мога да назова такава фигура, която да е с огромна човешка тежест, за да може без никакъв политически опит да скочи в това състезание.
Разбира се, партиите са много важни - без тях не може да има парламент, правителство, но когато става въпрос за един чист мажоритарен избор, ние правим нещо като дървено желязо. Хем има мажоритарен избор за личност, хем всъщност това не е точно личност, а избираш партия. Конституцията не случайно дала тази възможност за издигане на президент от инициативен комитет, т.е. директно - граждански кандидат. Аз няма да се уморя да доказвам своята независимост. Започнах го с инициативен комитет, където може да видите хората с техните имена, дори с няколко думи защо са решили да ме подкрепят. Една голяма част от тези хора ме познават лично, от много отдавна.
Втората стъпка за гарантиране на тази независимост беше изборът на вицепрезидент. Любомир Христов никога не се е занимавал с партии, политика в този смисъл на думата. Това е доказателство и един коректив на един човек, свикнал да говори граждански, директно.
И третото е начинът, по който правя кампанията. Директно, с разговори с хората. Ние имаме две големи партии и независимо къде ни слагат различните социологически проучвания, сме в първата тройка, така че има смисъл от това. Ние сме един автобус, аз и Любо.
- Казвате, че сте независим кандидат, но има много хора, които ще кажат: „Абе независима, независима, но тя е все пак една снаха на бившето Политбюро." Как ще коментирате това?
- Да го кажат. Ако имаше и най-малък знак аз някога да съм използвала положението на бащата на моя съпруг, тогава би имало смисъл да се каже това. Междувпрочем, аз съм сключила брак много след тази фаза в живота му.
За мен е много отчетливо комунистически подход да се определя за кого да се ожениш. Моите родители, и по майка и по баща си, нямат дори и отдалечено свързан с партийно членство човек за разлика от много други демократи, които с без никакъв свян сега отиват в десни партии, забравяйки напълно миналото си. Но дори и тогава, когато съм се омъжвала през 1985 г., родителите ми не са посмели да сложат като пречка пред чувствата и решението ми някаква идейна чистота, защото са били истински демократи и знаят за какво става дума.
Никога не съм използвала каквато и да било привилегия преди 1989 г., а моят съпруг след 1989. Затова тази тема за мен е абсурдна и аз дълго време не разбирах какво искат да ми кажат. Човек се жени затова, защото обича - поне по мое време беше така.
- Вие казахте, че в България няма фигура, която да може да стане президент без политически опит и партиен гръб. Но има един кандидат, който е достатъчно голяма личност в България, на когото БСП разчита изключително много - това е номинираният от тях за вицепрезидент Стефан Данаилов. Не беше ли това ход от БСП директно срещу вас и вашата кампания, защото е на кантар кой да отиде на балотаж - вие или Ивайло Калфин?
- Стефан Данаилов се е явявал на директни избори много пъти. Той е бил и депутат на НС, бил е и министър. За мен е наистина тест явяването на директни избори. Аз съм се явявала на такива избори през 2001 г. и за мен е важно да видиш очите на хората, но не през лимузина, да усетиш и надеждата им, и гнева, и разочарованието им. Всичко това не може да те засегне.
Аз нямам нищо против да ходя на всеки спектакъл на Стефан Данаилов - той е един чудесен български актьор. Но става въпрос за функциите му като вицепрезидент, които са свързани с определени умения - българско гражданство, помилване. За мен беше голяма изненада, че и той, и Росен Плевнелиев (ГЕРБ) публично казаха, че не искат да се включат в изборите и след това приеха. Т.е. партията има много силно влияние върху техните решения и как после те ще бъдат независими. Как след това да кажат, че ще осигурят единството на нацията, след като то минава през партия? За мен това е наистина вкарване във вените на политическата система и в тази президентска институция една бавна отрова. И в двете двойки (бел. авт. - на ГЕРБ и БСП ) вицепрезидентите изглеждат по-силни до степен, че на мене ми е жал. В БСП лидерите казват: „Хората ще гласуват за Ламбо, пък накрая ще изберат Калфин." Това е много унизително за президентската институция. Каква полза ще искаме от нея. При избора на г-н Плевнелиев и Маргарита Попова как може до 2 часа след като се обява в 3 или в 4 ч., да не знаеш дали ще бъдеш кандидат на партията си. Това е до такава степен незачитане на личността, че оставя трайни белези и следи върху институцията. Тук вече не става въпрос само за личното, за егото.
- Аз попитах Росен Плевнелиев дали е flip-flopper - термин, който в САЩ се използва за политик, който си сменя позициите и вярванията. Само преди 2 месеца той категорично от тв екрани обясняваше как няма никакво намерение да се кандидатира за президент, а днес вече е такъв. Как ще коментирате тази бърза смяна на позицията му?
- Поведението на г-н
Борисов не оставя никакво съмнение кой е господарят
Понеже г-н Плевнелиев е един приличен, коректен човек, на мен ми е жал за него. Както ми е жал и до голяма степен и за Стефан Данаилов. Той каза: „Оставете ме да играя. Аз имам още малко години пред себе си като актьор. Искам да играя, да уча студентите си, да правя филми, постановки." Както Росен Плевнелиев казваше: „Искам да строя пътища." И това е чудесно. Имала съм много пъти повод да го похваля и тук, и в Брюксел. Знаете ли, през 2005 г. аз бях поставена в подобна ситуация - тогава имаше президентски избори и от НДСВ и други места казваха, че аз мога да бъда успешен кандидат. Изключително яростно се съпротивлявах, защото тогава вършех най-важното в живота си - тогава преговаряхме присъединяването към Европейския съюз, знаех, че ще имаме тежки проблеми с ратификацията, знаех и къде са и не исках нищо друго да правя. Точка, това е. Затова аз не мога да разбера поведение и затова ми е мъчно и за двамата.
- Сега пак имаме тежък проблем - само преди дни Шенген се отлага за пореден път. Този път по настояване на Финландия и Холандия с критики по отношение на съдебната система, която доскоро беше под ръководството на единия от кандидатите за вицепрезидент - Маргарита Попова от ГЕРБ. Вашия коментар като бивш еврокомисар?
- Независимо какво ще се реши в края на октомври и правителството да се опита по някакви начини да лобира, да извива ръце и търси вратички, петното е сложено. И сега с тези събития в Катуница няма как да попаднем в техния доклад освен с този случай и това е много лошо. Това е такъв удар, белег върху лицето на страната, който много трудно би зараснал. На всичкото отгоре се оказва, че Кирил Рашков е бил сътрудник на Държавна сигурност. Какво става, какво прави ДАНС в момента? Всъщност и премиерът, и президентът, и председателят на НС би трябвало да получават едни доклади от службите, за да знаят какво се случват в страната. Чета във вестниците днес, че Кирил Рашков е отговорен за контрабанда на наркотици. Защо изгонихме сътрудници на ДС само от Министерството на външните работи, а не ги изгонихме от МВР? Защо начело на много районни управления в страната има открито бивши служители на ДС. Значи вътрешните работи са по-малко важни от вътрешните и нас не ни интересуват. Ето ги плодовете.
- Казвате, че изгонихме хората на ДС от МВнР от дипломацията, но това не е съвсем вярно. Сегашният президент Георги Първанов отказва да отзове посланиците с агентурно минало. Вашата позиция за хората с картонче и тяхното място в политиката, дипломацията и в живота на страната?
- Може да ги прибавите в журналистиката с чиста съвест. Не бива така, особено когато става въпрос за дипломати. Аз тук се разграничавам и от г-н Първанов, и от г-н Калфин, защото смятам, че тази страница трябва да се затвори. Дали всички са поставени под общ знаменател, дали би могло по различен начин да се направи, това вече е разговор в миналото. Предстои вероятно да се връщаме, да дискутираме, но нещата са решени и трябва да приключат. Но аз отново смятам, че има двоен стандарт - не може един стандарт за външното министерство, а друг за МВР. Мога да ви кажа, че хората продължават да изпитват клетъчен страх от ДС. А тя ни е тук, вътре в къщата, в полицейските управления, в журналистиката. За каква свобода говорим?
Аз бих отзовала посланиците, както иска правителството. Пак казвам - не е хубаво да се слагат хората под един общ знаменател. Аз винаги съм била най-ужасена от политическата полиция, от доносниците, които отиват на една студентска бригада и сред приятели и след това доносничат за теб и това е най-омерзително, но това е друг, дълъг разговор. Но с тази страница трябва да се приключи.
- Случаят „Катуница". Не се ли измести фокусът там на конфликт българи - цигани от това кои са хората, които покровителстват Цар Киро и още 200-300 такива като него в цялата страна независимо от етническия им произход? Те са се сраснали с държавата и никой не ги пипа, защото доставят пари, гласове на партиите.
- Точно така. Тези хора се сраснали с държавата, абсолютно недосегаеми, и хората не могат да разберат защо един е богат, един е беден, по какви правила, какъв е смисълът, какво стои зад това. Когато го разберат, това е страшно разочароващо, защото зад него стои Държавна сигурност, наркотици, проституция, организирана престъпност - всички тези неща, които ги виждаме с Цар Киро, но защо не и с братя Галеви или куп още могат да бъдат назовани такива. Тотална липса на справедливост, тотална липса на обяснение, допълнено към тежка икономическа криза в България. Това не е статистика. Когато отидеш и видиш броя на безработните и говориш с тях, престава да бъде статистика.
В един от градовете, където бях, една жена ми каза: Моят син е
на 30 години и никога не е започвал работа
Той е от една безработица в друга, а има образование, има занаят в ръцете си. Просто това са много тежки проблеми в България и, разбира се, че първо ще ударят по-неквалифицираните, по-бедните и основно това са ромите.
И отново имаме едни избори, където сме убедени, че те ще продадат гласовете си. Те ми го казаха в прав текст на едно от местата, където имах срещи. Първо, те нямат работа и за тях 200 лева са си 200 лева. И, второ, ми го казаха едно българско семейство в Плевен. Ако на мен ми дадат 100 лева и на жената 100, ние може би ще изкараме месеца по-лесно, защото сме без работа. Така че по време на избори това е особено тежко.
Едно казва министърът на вътрешните работи, който е и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, друго казва министър-председателят, трето казва главният секретар на МВР, четвърто прокуратурата и така нататък. Просто тотална немара в страната. Предпочитам да ви говоря хубава неща за България и мога, но този случай с Катуница излезе на дневен ред като едно петно за страната.
- Като обяснявате за това купуване на гласове, това ли е причината толкова години да не се уреди възможността за интернет гласуване, което ще докара до урните един голям брой по-добре образовани хора, българи от чужбина?
- Абсолютно съм 100% „за". Но наистина, ако го искаме - гласът на можещите, просветените хората, които са поели риска да отидеш някъде и да си извоюваш свое собствено място, ниша за съществуване, далеч от страната си, където никого не познаваш. Това говори за определени качества. И тези качества трябва да бъдат използвани. Един Захари Карабашлиев, за това, че живее в Сан Диего, не е по-малко българин. И слава Богу, че го има, за да може четем книгите му и да гледаме филми по негови сценарии. Щом искаш да си българин, щом искаш да гласуваш, щом те е грижа какво става в страната, в 21-ви век да не може да го направиш е абсурдно.
И съм бясна от това, което виждам с консулствата
Няма да отидат хората да гласуват, изминавайки стотици километри. Не само в Щатите, където разстоянията са огромни, но и в Европа. За какво ги закриха точно сега консулствата? Колко точно спечелихме от това?
- Защо според вас ЦИК постави такива абсурдни технически изисквания пред заявленията за гласуване от чужбина и организирането на целия изборен процес тук?
- Защото не могат да ви контролират. Защото мислите с главите си, а е по-удобно да контролират избирателя. Затова ромските гласове са много ценни в изборите. Изглежда, че не ни трябват тук хора, които мислят.
- Вашият кандидат за вицепрезидент Любомир Христов е живял в САЩ. Той беше наскоро тук на среща с избиратели. Какво ви каза за българите в Америка?
- Той е работил дълго време там. Не е нещо ново за него. Той ми каза, че сте чудесни и е хубаво по някакъв начин да ви държим много близо, да ползваме вашия мозък, да направим така, че да продължите не просто да се интересувате, а да влияете на страната и че вие бихте се върнали, ако условията и състезанието в България е честно. Защото, ако си говорим откровено, вие може да направите много неща в България, много повече от където и да било другаде.
- Един въпрос, който задавам на всички кандидати. Моите родители от около 20 години почти не гласуват и като тях има стотици хиляди. Как ще убедите хора като тях да отидат до урните и евентуално да пуснат своя вот за вас?
- Аз не знам на колко години сте вие, но аз предполагам, че не сме толкова отдалечени възрастово с вашите родители. Аз бих се видяла с вашите родители, но ще се опитам чрез вас. Родителите обикновено слушат децата си. Вие може да им кажете какво мислете. Пред 2003 г. имах интересен случай в Русе, където студенти бяха направили едно проучване коя е групата, която най-силно желае присъединяването на България към ЕС и това бяха най-възрастните - бабите и дядовците на студентите. Когато след това тръгнаха да разбиват отговорите и да търсят защо е така, се оказа, че те, първо, имат спомен за времето, когато България е била наистина свободна, и, второ, затова, защото те наистина искат добро за своите внуци. Това са много силно движещи мотиви. Аз не смятам, че нашето поколение е с изчерпан потенциал. На нас ни предстои още много пъти да гласуваме. И колкото по не гласуваме, толкова по-страшно ще става гласуването следващия път. Така че нека вашите родители знаят, че след тези избори ще има още едни - след 2 години, и после след 5 и няма кой да свърши тази работа освен нас. Кога, ако не сега, и кой, ако не ние?
