сн. „Силна България“
Галина Георгиева
Хайк Гарабедян е завършил икономика и международни отношения в колежа „Лейк форест" в Чикаго. Работи в този град до 2008 година във финансовия отдел на дъщерна фирма на „Фиат". След завръщането си в България влиза в „България без цензура" (ББЦ) на Николай Бареков и става председател на партията в Пловдив. Беше кандидат за евродепутат.
Г-н Гарабедян, много знакови лица на „България без цензура" напуснаха партията през последните седмици. Вие бяхте един от първите - още преди изборите си тръгнахте. Защо се стигна дотук?
- Аз бях председател на ББЦ-Пловдив и напуснах преди парламентарните избори, защото не бях съгласен с водената политика от лидера Николай Бареков. Истината е, че Бареков управляваше партията като телевизионно предаване и всичко зависеше от настроението му. Нямаше последователност в действията му. Може би помисли, че е получовек-полубог и започна от офиса си да издава присъди, да решава човешки съдби, дори да раздава постове в държавата. Аз бях номиниран от него за финансов министър, после за зам. финансов министър, за министър на икономиката, след това трябваше да стана политически секретар в Брюксел. Целият този цирк ми омръзна и напуснах заради Бареков и кликата около него. А до разпада на ББЦ се стигна заради неадекватните действия на лидера. Той се вживя в ролята на велик вожд с еднолична власт и подмени устава на партията. В началото твърдеше, че ББЦ е родена по площадите като гражданска платформа, на която всеки може да стъпи и да се чуе гласа му. Нищо подобно. Всичко се оказа лъжа с цел личното му облагодетелстване. Партия вече няма. Парламентарната му група го напусна, лидери по места напуснаха, зам.-председателите на ББЦ - също. Има една клика около Бареков, на която главната цел е да усвоява субсидията, която е около 80 хиляди лева на месец. Още след евроизборите политици с дълъг опит като Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки се разочароваха от него и напуснаха коалицията. После и Румен Йончев ги последва.
Близо 240 хиляди българи гласуваха за ББЦ на евровота, а Бареков казваше, че ще управлява два мандата. В какво повярваха хората - в харизматичната му личност, в каузите на ББЦ или в появата на новата партия?
- Истината е, че на евровота ние постигнахме голям пробив. Партия само на няколко месеца спечели близо 240 хиляди гласа и това е успех на цялата партия, а не лично на лидера. Хората в ББЦ създадоха Бареков. В партията имаше много стойностни личности, които впоследствие напуснаха разочаровани. Почти всички и от евролистата си тръгнаха, а това бяха хората, които му донесоха най-големия успех като общественик. Аз имам над 4,200 гласа преференциален вот на евроизборите и затова казвам, че ние създадохме Бареков, а не той нас.
Както ние, така и много хора повярваха на лъжите на Бареков и му дадохме шанс. Той се провали като политик, но се оказа добър актьор и манипулатор, на когото вече цялата държава познава истинското лице. Говореше, че младите са носители на промяната, че ще заложим на нови лица в политиката, че ще изграждаме нов морал. Всички помним операция „Чисти ръце", на която и аз се подложих. Исках да се знае как съм влязъл в политиката и че не съм там да се облагодетелствам. Аз съм американски възпитаник, професионалист съм в работата си, допреди пет години съм живял в САЩ и съм свикнал да вярвам, че политиците имат морал и държат на думата си. Не предполагах, че всичко се върти около схемата лидерът да усвои едни пари от благодетеля си и да избяга в Брюксел заради голямата заплата на евродепутат. За пред хората всичко беше един фарс.
Вие бяхте лидер на ББЦ в Пловдив, как съществуваше организацията и кога се разочаровахте?
- Около евроизборите нещата започнаха да се променят. Тогава излезе наяве цялото задкулисие около него. В Пловдив партията се ръководеше от сестра му, дори се твърдеше, че и майка му е на заплата към партията, а майката на второто му дете беше „сивият кардинал" на национално ниво, която Бареков беше назначил и като председател на контролния съвет. През нея минаваше цялото финансиране. Така този тесен семеен кръг и още няколко партийни протежета решаваха какво ще се прави. Често си играеха на добрия и лошия полицай, за да може Бареков да контролира всички. Сестра му беше административен директор на партията в Пловдив, а такава длъжност по устав няма. Тя не само контролираше цялото финансиране в Пловдив, но и кадруваше, дори вземаше политически решения през главата на председателя, в мое лице, и заместниците ми. Аз и досега не знам какъв беше бюджетът за евроизборите на пловдивската организация. Всичко това е още едно доказателство, че партията не е била демократична.
Какво ви казват сега бившите ви съпартийци, защо месеци наред не се избира ново ръководство в Пловдив?
- Ами то няма партия вече, лидерът избяга в Брюксел и се опитва дистанционно да контролира нещата. Останали са десетина души в София на заплата около Бареков, а в Пловдив - сестра му и няколко партийни послушковци. Какво ръководство да изберат?! В Пловдив не знам кой би се кандидатирал. Ще трябва да направят събрание с 10-15 души. Истина е, че когато аз напуснах, два дни след това една трета от ръководството на Пловдив напусна.
Бареков обвини ГЕРБ и Ковачки за разпада на БДЦ. Вие какво мислите?
- На кривата ракета Космосът й пречи. Той хвърля вината върху ГЕРБ и Ковачки, но в предишни интервюта сам призна, че се е провалил като кадровик и хората около него са го подвели. Кога казва истината? А претендиращия да е „европейски политик" вече и в Европа са го разбрали какво представлява. Неслучайно беше махнат като зам.-председател на парламентарната група на европейските консерватори и реформисти. Няма да се учудя, ако Бареков стане първият в историята на България евродепутат с предсрочно прекратен мандат.
Ще продължите ли да се занимавате с политика?
- Не съм спирал да се занимавам с политика. Звънят ми съпартийци, с които сме работили заедно, разочаровани са и ме питат - а сега накъде? Срещам се с хора, които искат да работят, защото разбират, че 2015-а е ключова година за България. В тази година или държавата ще поеме по един нов курс, или ще започнем лека-полека да се затриваме. Със сигурност ще се направи нещо ново, демократично, където няма да има велики вождове и месии, а всеки един ще е лидер и ще се бори за промяна към по-добро. Като му дойде времето, ще го обявим. Да, има много разочаровани от политиката млади хора, но човек не трябва да спира да търси пътя. Защо пишман политици като Николай Бареков да определят бъдещето на страната? Ако всички ние се отвратим от политиката, накрая ще останат само отвратителните в нея. А това не бива да го допускаме.
