Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете. Съпругата на Петко Каравелов - Екатерина, остава завинаги в историята като единствената жена, която в най-голямата паника при битката край Сливница излиза на площада да успокоява населението. Въпреки хладнокръвието си тя има тежка съдба - омъжва се, но не по любов, губи трите си дъщери, а по време на Стамболовия режим я грози дори убийство. Цялата трагична и същевременно велика история Каравелова успява да запечата в дневника си, който води до края на живота си. Благодарение на него става ясно колко важна е била ролята й за развитието на България след Освобождението. Екатерина Каравелова е учителка, преводачка, активистка за правата на жените, обществена деятелка и основателка на редица благотворителни инициативи.
Една от най-образованите
и граждански активни жени на своето време, с безупречно обществено доверие. Тя е родена на 21 октомври 1860 г. в Русчук (Русе). Голяма роля за нейното бъдеще изиграва леля й по бащина линия Кирияки Минкова, съпруга на известния русенски търговец Тодор Минков. Нейна е идеята да заведе Екатерина едва 10-годишната да учи в Русия. През 1870 г. Тодор Минков я настанява в Москва в дома на запасния генерал Всеволод Лермонтов. Записват Катя в ІV Московска женска гимназия, която след 8 години завършва със златен медал. На 3 август 1878 г. Катя напуска Москва и се отправя към България. В края на септември младата учителка пригодява стая в дома си и взема няколко деца от различни възрасти да ги учи. Преподава им всички предмети, както и руски, френски и немски.
През есента на 1878 г. писателят Любен Каравелов се установява в Русе с печатницата си и живее в града до смъртта си. Брат му, Петко Каравелов, при честите си посещения в града навестява Екатерина и двамата разговарят с часове. Те се познават още от Москва, където той е бил студент. На 4 октомври 1879 г. двамата
си разменят годежни пръстени
а венчавката е определена за 13 януари 1880 г. В Русе остават до началото на юни 1880 г., когато Петко Каравелов става министър на финансите в правителството на Драган Цанков. В столицата Екатерина е негова сътрудничка и секретарка. През 1891 г. Каравелов е обвинен за връзка с убийството на министър Христо Белчев. Осъден от Военен съд, през 1892 г. е затворен в Черната джамия. Политическата борба не пощадява и съпругата му. Каравелова е поставена под домашен арест. На 10 февруари 1892 г. е изправена пред съда по обвинение за предателство, дето искала чуждо вмешателство, търсейки помощ от чуждите дипломати в България. Стефан Стамболов нарежда да я осъдят на смърт. Блестящата защита на доктора по право Константин Стоилов
я спасява от бесилката
През 1901 г. Петко Каравелов за трети път става министър-председател и Екатерина отново е учителка в Първа софийска девическа гимназия, където работи до смъртта на съпруга си на 24 януари 1903 г. След 29 г. брак Екатерина е силно разстроена и известно време не може да превъзмогне, че единствената й опора вече не е между живите. Продължава напред само защото децата й имат нужда от нея.
По време на Балканските войни (1912-1913 г.) Каравелова е главна медицинска сестра във Военното училище на на Н.В. По време и на Първата световна война тя се грижи за ранените и болните. Екатерина се отдава и на писателска дейност. Пише политически фейлетони, литературна критика. Владее руски, френски и немски. Превежда Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и др. Ако обществената й дейност е изпълнена с възходи и падения, то в личен план
тя преживява истинска трагедия
тъй като погребва не само съпруга си, но и всичките си деца. Първият удар понася много млада, когато първородната й дъщеря Радка умира едва двегодишна. Второто й дете – Виола - се жени за журналиста Йосиф Хербст. След атентата в църквата „Св. Неделя“ той изчезва безследно. Виола губи разсъдъка си и прекарва остатъка от живота си в Карлуково, където и издъхва през 1934 г.
Най-известна е покъртителната история на най-малката й дъщеря – Лора. Тя е изключително красива и интелигентна. Още много млада се запознава с известния български поет Пейо Яворов, когото майка й изобщо не одобрява. Въпреки че знае за чувствата на Лора, Екатерина я кара да се омъжи за политика Иван Дренков. Двамата имат две деца: Кирил, който умира скоро след раждането, и Петко, който впоследствие е отгледан от баба си. Лора успява да разтрогне брака си през 1912 г. и след това веднага се жени за Яворов. Връзката им завършва фатално, когато на следващата година тя се самоубива, прострелвайки се в гърдите, а той прави опит да прекрати живота си, стреляйки в слепоочието си. Екатерина Каравелова успява да доживее края на Втората световна война и издъхва на 1 април през 1947 г. на 87 години в София. Тленните й останки са положени до тези на съпруга й в църквата „Св. Седмочисленици“.
