Култът към Абдел Фатах ас Сиси (на малките снимки) говори за нация, която отчаяно се нуждае от лидер

Не искаме експерименти, искаме стабилност. Така може да бъде обобщено настроението на египяните, които масово приеха новата си конституция на референдум през миналата седмица. Проблемът е, че тя до болка прилича на старата от времето на режима на Хосни Мубарак. С одобрение от над 90% (по официални данни) се легитимира и курсът на страната, по който тя тръгна след военния преврат през юли срещу президента ислямист Мохамед Мурси. Да, в новата конституция има гаранции за религиозните свободи и ограничение на президентските мандати. В същото време обаче военните запазват пълния контрол върху делата на армията и само те ще могат да си назначават министър на отбраната, при това за срок от 8 години. ,,Това не е гласуване само за документа. Това е вот за процеса. Това е одобрение за (министъра на отбраната генерал Абдел Фатах) Сиси", казва експертът по Египет Андрю Хамънд от Европейския съвет за политиката. Така египтяните на практика доброволно се отказаха от постиженията на революцията от знаковия площад ,,Тахрир". Символите на стария режим се завръщат - полицейщината, медийната цензура, култът към личността и мнозинството египтяни са съгласни с това. Хората избраха добре познатото старо, но стабилно минало. Цената на този завой на 360 градуса е смазване на несъгласните и оставяне на икономиката в плен на задкулисни схеми.

Една полудяла държава

,,Той е прав и висок, безупречно облечен и колосан от глава до пети. Носи перата на гълъб, но има пронизващия поглед на орел. Името на Абдел Фатах ас Сиси озари тъмнината", пише египетската артистка Лубна Абдел Азис във вестник ,,Ал ахрам". Тези думи не са опит за политическа сатира, нито шега. Това е напълно сериозен текст, който илюстрира обзелата Египет мания по новия лидер (макар и само министър на отбраната и зам.-премиер) Абдел Фатах ас Сиси. Култът към лицето и осанката му може да бъде видян навсякъде - от лепенки за коли до гривни по ръцете и шоколадчета с образа на генерала. Това припомня и кой наистина движи тази държава. За създаването и подхранването на този култ се полагат много сериозни усилия. От една страна, средствата за информация отново са вързани на каишка. От друга - страхът от ,,Мюсюлмански братя", които само за няколко месеца успяха почти да ислямизират страната, е голям.

Катарската телевизия ,,Ал джазира", която подкрепя ,,Братята", не може да излъчва в Египет, защото сигналът й е блокиран. Журналисти на медията, двама от които с чужди паспорти, бяха арестувани през декември и обвинени в принадлежност към терористична клетка. Всъщност те са подготвяли интервю с ,,Мюсюлмански братя". ,,Тези арести изпратиха послание и успяха да постигнат целта си. Не отразявайте протестите (на ,,Братята"), не се приближавайте до тях. Не ги интервюирайте", казва Андрю Хамънд. Журналистите все още са в затвора въпреки международни протести на цялата гилдия.

На втория фронт действията на египетските власти са още по-радикални. След като арестува много от политиците на ,,Мюсюлмански братя", военният режим започна да се разправя с духовните им лидери и ги вкара в затвора. На 25 декември цялата организация бе обявена за терористична групировка. Телевизионните канали дори призовават ,,честните граждани" към другарски съд - който има информация за съседи, които симпатизират на ,,Братята", може да се обади на специален номер на министерството на вътрешните работи. Освен това показване на символа на протеста на ,,Братята" - изпъната длан със свит палец, може да доведе до затвор. Властите са открили няколко нови затвора, които имат капацитет за над половин милион души.

След като членството и подкрепата за ,,Мюсюлмански братя" вече е наказуемо със затвор, се появи въпросът какво става с милионите хора, които всъщност ги доведоха на власт в началото. Хората с ислямистки убеждения сега най-вероятно ще се ориентират към по-крайната партия на салафистите ,,Нур", казва Андрю Хамънд. Тя не е подложена на репресии, защото играе в един отбор с държавата. ,,Салафистите винаги са били приятели със службите и армията. Затова и ги има още от времето на Мубарак", допълва Хамънд. Пример за това е и подкрепата за Абдел Фатах ас Сиси - по време на телевизионното съобщение за преврата срещу Мурси до Сиси седеше председателят на ,,Нур".

Либералните активисти, които всъщност подготвиха почвата за площад ,,Тахрир" през януари 2011 г. и помогнаха за свалянето на Мурси с обществена подкрепа през 2013 г., също попадат под ударите на военния режим. Тримата дългогодишни активисти -  Ахмед Махер, Мохамед Адел и Ахмед Дума, получиха по една година затвор и солена глоба за организиране на нелегални протести. Това става, след като властите приеха нов закон за демонстрациите, който на практика ограничава почти всякакви обществени прояви на недоволство. ,,Някои от групите, които подкрепяха свалянето на Мурси, сега имат усещането, че са сгрешили", казва Андрю Хамънд.

Може ли да повториш миналото

Колкото и да е цинично, но един такъв Египет - управляван със здрава ръка, с ясни лидери, с които можеш да се разбираш по прости правила, е удобен на всички. Промените от Арабската пролет (с изключение на Тунис, където политиците все пак успяха да постигнат съгласие) превърнаха региона в нестабилен и непредсказуем партньор. Затова сега Русия е доволна, че има нов клиент за оръжейната си индустрия в Египет. Израел се надява отново да разчита на добрия си стар съсед. САЩ, които така и не определиха свалянето на президента Мохамед Мурси като военен преврат, са на път да размразят $1.5 млрд. помощи за египетската армия. Познатото минало се завръща с пълна сила. И все пак Андрю Хамънд смята, че ерата на Мубарак няма как да бъде копирана едно към едно. Постиженията на революцията от 25 януари 2011 г. може и да изглеждат изтрити, но новият начин на мислене остава. ,,На свобода са пуснати нови сили, нов начин на поведение, които са различни от преди. По времето на Мубарак например изборите бяха силно фалшифицирани, на хората не се позволяваше да отидат до урните. Днес това не може да се случи", казва анализаторът. И е прав - въпреки изненадващо високото одобрение за конституцията за изборни нарушения не беше съобщено.

Египет има отчаяна нужда да си върне доверието на света, за да се върнат отново милионите туристи и чуждите инвеститори. А египтяните доброволно избраха стабилността, макар и с цената на гражданските им свободи. В Египет се оказа, че свободата носи ислямска диктатура, а военната диктатура - светска стабилност. Хората предпочетоха второто.

Красимир Янков