карикатура Латуф
Площад „Тахрир" в центъра на Кайро е изпълнен със стотици хиляди разгневени египтяни. Отново протестират срещу президента. Само че този път той не се казва Хосни Мубарак, а Мохамед Морси. На петия месец от встъпването му в длъжност го нарекоха фараон, защото постанови, че никой няма право да отменя негово решение. Съдиите обявиха предстоящия референдум за нова конституция като противозаконен и отказват да бъдат наблюдатели при провеждането му. В отговор Съюзът на проповедниците заяви, че ще изпрати имамите от джамиите да заменят съдиите и да контролират гласуването. Във вторник не излязоха десетки вестници, няколко телевизии спряха предаванията си. Египет е на прага на гражданска война, твърди един от бившите ръководители на военното разузнаване генерал Самех Сейф ел-Язал.
Вместо демократични промени - законът на шериата
Революционните вълнения в арабските страни, станали известни като арабска пролет, не донесоха очакваните резултати. Младото, образовано поколение, което беше в основата на протестите, искаше повече демокрация и по-добър живот. САЩ и западните страни, които подкрепиха промените, очакваха, че с падането на диктаторските режими ще се създадат условия за формиране на общества по западен образец.
Всъщност, както стана и в Египет, на власт дойдоха ислямистки сили, които искат да върнат страната поне век назад. „Мюсюлманските братя" създадоха легитимната Партия на свободата и справедливостта и заеха водещи позиции във властта - техен е президентът, имат мнозинство в разпуснатия от конституционния съд парламент, тяхно е конституционното събрание. Единствената власт, която все още им се съпротивлява, е съдебната. Затова Морси реши да отнеме правото й да спира негови решения.
Либералната опозиция се противопоставя с протестни маршове, тъмни телевизионни екрани и неиздаване на вестници. На улицата излязоха и хората от средната класа, които през януари 2011-а стояха на страна от събитията. Изминалите две години не доведоха до положителни промени в живота на обикновения египтянин. Икономиката буксува и не може да достигне предреволюционните показатели. Резервите в чуждестранна валута са двойно по-малко, около 40% от 83-те милиона жители на Египет живеят с по-малко от два долара на ден.
Не се оправдаха и очакванията в международен аспект, да не забравяме, че „Мюсюлманските братя", които до неотдавна на практика бяха в нелегалност, са записали в своята програма целта да премахнат Израел като държава.
Проектът за конституция - крачка назад
От решаващо значение за бъдещото развитие на страната е насроченото за 15 декември гласуване за нова конституция. В нейното изготвяне на практика участваха представителите на ислямистките движения, които имат мнозинство в 100-членното конституционно събрание. Несъгласни с ограниченията, които основният закон ще наложи над редица свободи (музика; кино; театър; забрана на балет; забрана на жените да ходят свободно облечени и без ислямски покривала; наказателно преследване на жени, заподозрени в извънбрачни връзки; жестоко наказание, дори смърт, за хомосексуални прояви), представителите на светските партии и малцинствата напуснаха събранието. Най-смущаващото в проекта е утвърждаването на шериата, т.е. на юридическите и религиозно-нравствени правила, залегнали в Корана, като основа на гражданското законодателство. Тази постановка съществуваше и досега, но на практика не се прилагаше, и властта в Египет въпреки диктатурата имаше граждански характер. Сега при мнозинство на ислямистките депутати това означава твърдо прилагане на тази постановка в практиката. Един пример - член 10-и на проекта посочва какви са задълженията на омъжените жени - те няма да имат право да излизат с други мъже навън, нито да разговарят с тях, в документа обаче няма нито ред какви са задълженията на женените мъже.
Новата конституция смущава и международната общност. ООН поиска египетският държавен глава да преразгледа декларацията, с която си прехвърли големи правомощия. Говорителят на Европейския парламент Мартин Шулц дори призова страните от ЕС незабавно да прекъснат икономическите и политическите връзки с Египет. По думите му проектът ограничава свободата на съвестта, а движението „Мюсюлмански братя" представлява опасност за бъдещето на демокрацията в Египет. Самият Морси действително оттегли декрета си, но отказа да отсрочи референдума. „Мюсюлмански братя" пък обявиха, че той не само ще се проведе, но очакват на него да имат абсолютно мнозинство от подадените бюлетини.
Има ли изход
Ситуацията в Египет става все по-напрегната. Президентът, който на практика държи цялата власт и има подкрепата на „Мюсюлмански братя", не иска да прояви слабост. Либералната опозиция не смята да напуска площадите. Засега силата е в ръцете на Морси, но за да продължи да управлява, той трябва да се съобрази с едно съществено обстоятелство - инициатори и движеща сила на протестите през 2011-а не бяха ислямистите, не бяха консервативно настроените селяни и дребни търговци, които ги поддържат, а либерално настроените градски жители. Те не излязоха на площадите, за да заменят един диктатор с друг, и няма да се съгласят със създаването на средновековна ислямска държава. Решението със сила не е желано - то ще намали подкрепата за „Мюсюлманските братя", а следващата година предстоят парламентарни избори. От друга страна дребните търговци, които сега горещо подкрепят „Братята" и Морси, в един по-следващ етап ще разберат каква огромна грешка са направили. Бизнесът на много от тях до голяма степен зависи от туристите, на които успяват да пробутат разни сувенири и дребни стоки. А никой западен турист няма да стъпи в държава, където рискува да го арестуват и дори екзекутират за употреба на алкохол, фриволно облекло и прочее неспазване на норми, които той не разбира и не понася. В това отношение феновете на ислямистите в Египет могат много да научат от Иран, където туризмът приключи през 1978 г. с идването на средновековния ислям на власт. От друга страна, по света няма (с изключение на Саудитска Арабия, която е богата на петрол) добре функционираща икономика в държава с ислямистко управление. Така че и Морси, и подкрепящите ще се принудят, ако имат все още здрав разум, да се вслушат в гласовете на опонентите и на световната общественост и да се обърнат към исканията на арабската пролет. За да не се превърна тя в дълга зима.
Йордан Дончев
