Изследване на Института за населението и човека към БАН показва,че над 62% от българите са против емиграцията, а 15% одобряват живота в чужбина. Тези, които са на възраст между 18-25 години, най-често напускат страната, като основният мотив е да получат образование в чужбина. „Тези след 35 години не са толкова склонни да емигрират. Голяма част от младите, които отиват да получат образованието си в чужбина, много по-голяма е вероятността да останат и да работят в чужбина. Това е едно от предизвикателствата всъщност пред България как да осигури по-добро качество на работните места, както и качество на образованието. Защото именно това е една от причините младите да учат и да работят извън страната, особено тези, които са по-високо квалифицирани“, обясни пред Нова телевизия доц. Диана Бакалова от Института за изследване на населението и човека към БАН. Изследването показва още, че нагласите към емиграцията са по-скоро негативни.
„15% са тези, които имат позитивна нагласа към емиграция. Около 62% са тези, които имат негативна. И останалите са неутрални“, посочва доц. Бакалова.
През 2020 година броят на българите, които напускат страната, спада рязко заради пандемията.
„Младите хора, които имат по-слаби връзки със семейството си, с близките си, са много по-склонни да емигрират. Също така по-склонни са да емигрират тези, които са по-склонни към финансови рискове, да залагат, да инвестират в криптовалути, които търсят нови контакти и преживявания“, уточни доц. Бакалова.
По данни на НСИ емигриралите от страната българи от 2007 г. до края на 2021 г. са 324 550 до възраст 80+. От 2011 до 2019 г. се наблюдава ясно изразена тенденция към увеличаване на броя на емигрантите. През 2019 г. броят им достига пик. През 2020 г. пък броят на емигриралите рязко спада, което е обяснимо с избухването на пандемията от Covid-19, но през 2021 г. отново тръгва стремглаво нагоре.
Профил
„Целта на проучването беше да изследваме нагласите за емиграция сред младите хора във връзка с това как планират живота си“, каза пред БНР доц. Бакалова.
Резултатите показват, че младите български емигранти са без собствен доход или с нисък такъв до 1000 лева, с предишен емиграционен опит и без висше образование. Семейният им статус е на необвързани, живеещи с родители или съквартиранти, с по-ниска удовлетвореност от живота си в България и с по-песимистична нагласа за бъдещото си развитие и реализация в Родината. „По-интересното е профилът, който очертахме на потенциалния млад български емигрант – от 18 до 35-годишна възраст. Извадката е представителна за България за хората на възраст между 18 и 35 години. Това, което сме контролирали като критерий в тази извадка, е полът. Разпределени са поравно – мъже и жени и по квоти по градове. Имаме представителност за всички видове населени места в страната по големина. Останалите критерии, като образование и доходи например, това не са контролирани критерии, но извадката е толкова голяма, че попадат достатъчно лица с най-различни видове и степени на образование и с различни равнища на доход, за да може да бъде направен коректен анализ“, посочва още тя. „Профилът на потенциалния млад български емигрант е интересен. Тъй като за първи път се изследват психологичните детерминанти на нагласите към емиграция у нас, за да очертаем не просто едни демографски, а психодемографски профил, установихме, че склонността към риск е много важен фактор за нагласите към емиграция“, коментира още доц. Бакалова. „Ние работим на терен, работим с хората очи в очи. Постоянно се виждаме и чуваме с нашите български общности в цял свят. Младите хора бягат заради няколко неща: първо, заради несигурната политическа обстановка в България. Няма съдебна реформа, не може да те вкарат в затвора, ако удариш куче, а в следващия момент дрогиран и пиян убиец на хора по пътищата го пускат на свобода. Това нещо го няма в нормалните държави“, каза пред БНР пък Младен Станев, председател на Асоциацията на българите по света. „Младите хора искат да бъдат чути, искат спокойствие. Не всички млади хора исках да живеят в големия град, искат да живеят там, където е възможно. Да имат нормално здравеопазване извън големите градове. Няма никаква политика за развитие на селата“, допълни той. „За да можем да мислим за мотивацията на младежите да емигрират и съответно за начините, по които да се въздейства за това те да останат в България, е важно да видим първо, кои са тези млади хора“, обясни и Тихомира Трифонова, председател на Центъра за имиграция и интеграция. „От нашите наблюдения виждаме следното: младежите, които емигрират, са в двете крайни категории: хората с най-ниска квалификация и тези с най-висока. Факторите при тях са различни, затова и методите и начините на въздействие върху тях трябва да бъдат различни. Не е точно въпрос на закон и законодателство, а по-скоро за модернизиране на нашето общество“.
Българите в чужбина и през 2022 г. изпратиха в Родината над 1 милиард евро
Декември стана петият пореден месец пpeз 2022 гoдинa, в който бългapcкитe eмигpaнти изпpaтиха в cтpaнaтa cyми, нaдxвъpлящи €100 милиoнa, пoкaзвaт дaннитe нa БHБ. Cпopeд тяx пpeвoдитe към близки и poднини зa oктoмвpи мeceц възлизaт нa €106.4 милиoнa cпpямo €112.4 милиoнa пpeз ceптeмвpи и €99.3 милиoнa пpeди eднa гoдинa пo cъщoтo вpeмe.
Зa пъpвитe дeceт мeceцa нa 2022 гoдинa oбщaтa cyмa възлизa нa €1.023 милиapдa, кoeтo e c 3.88% пoвeчe cпpямo oтчeтeнитe €984.6 милиoнa зa пepиoдa янyapи-oктoмвpи 2021-a. Kъм дeвeтмeceчиeтo нa гoдинaтa нaй-гoлeмитe пpeвoди eмигpaнтитe пpaвят oт Гepмaния и CAЩ. Oбщaтa cyмa, пpeвeдeнa oт бългapитe, живeeщи в Гepмaния, възлизa нa €185.6 милиoнa. Oт CAЩ cyмaтa e €169.3 милиoнa. Гoлeми пapични пpeвoди ca нaпpaвeни oщe oт Beликoбpитaния, Иcпaния и Итaлия. Пpиcтигнaлитe oт cънapoдници в чyжбинa cpeдcтвa зa 7-тe мeceцa ce paвнявaт нa мeceчнaтa cyмa oт пpeди пaндeмиятa Bъпpeки пaндeмиятa пapичнитe пpeвoди oт бългapcкитe eмигpaнти пpeминaxa €1 милиapд пpeз пocлeднитe шecт гoдини. Peкopднитe €1.32 милиapдa ca oтчeтeни пpeз 2020 гoдинa, a пpeз 2021-a cyмaтa e €1.168 милиapдa.
