Преди на Земята да е имало биология, е имало химия. Как едното се е развило от другото – как куп скучни молекули са се трансформирали в това специално нещо, което наричаме живот – е може би най-голямата загадка на науката.
Така започва статията си The Washington Post за мисията на роботизиран космически кораб OSIRIS-Rex на НАС, който след многогодишно пътуване около Слънцето успя да вземе малко ронлив материал от древен астероид на име Бену и след това да го върне обратно на Земята. Учените се надяват именно чрез него да научат нещо за тайната на живота.
По време на есенната среща на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско, ученият от мисията Данте Лаурета, планетарен учен от Университета на Аризона, показа слайдове с дълъг списък от интригуващи молекули, включително органични вещества на основата на въглерод, в зърната и камъчетата, извлечени от Бену. Те ще хвърлят светлина върху молекулярните градивни елементи на слънчевата система и „може би – все още в ранна фаза – може би прозрения за произхода на живота“.
В лекцията си Лаурета показа и един интересен триъгълен камък със светъл цвят, който според него съдържа нещо, което никога преди не е виждал в метеорит. „Това е главозамайващо. Какъв е този материал?“, запита той.
В интервю след лекцията ученият каза, че почти 5 процента от пробата е въглерод. „Това е много богата на въглерод проба – най-богатата, която имаме в целия си извънземен материал. … Все още разкриваме сложната органична химия, но изглежда обещаващо наистина да разберем: Дали тези богати на въглерод астероиди доставят фундаментални молекули, които
може да са допринесли за произхода на живота?“
Лабораторният анализ търси и други молекули и съединения, важни за живота на Земята, като аминокиселини, липиди, захари и основите на генетичния код, обясни Лаурета, добавяйки, че резултатите досега са вълнуващи.
НАСА избра да изпрати сонда до Бену отчасти, защото това е потенциално най-опасният астероид в Слънчевата система. Орбитата му около Слънцето е подобна на тази на Земята. На всеки шест години космическият обект, който има диаметър около 780 метра (достатъчно голям, за да привлече вниманието на учените, но недостатъчно голям, за да предизвика удар, които ще сложи край на човечеството), пресича орбиталния път на нашата планета.
Изчисление, публикувано през 2021 г., показва, че шансът Бену да се удари в Земята през септември 2182 г. е 1 към 2700.
Още преди учените да започнат да анализират пробите, едно нещо беше твърдо установено:
Бену е много, много черен
„Суперчерен е. Толкова е черно, че е трудно да се направи снимка“, каза ученият, занимаващ се с проекта, Джейсън Дуоркин.
Материалът включва „всички видове различни нюанси на черно“ – плюс мистериозни отблясъци на жълто, червено и розово, добави той.
НАСА изстреля космическия кораб OSIRIS-Rex през 2016 г. и той достигна Бену през 2018 г. През 2020 г. извърши серия от деликатни маневри, за да докосне астероида с устройство за вземане на проби в края на роботизирана ръка.
Ръката обаче се потопи неочаквано дълбоко в повърхността, която се оказа това, което учените наричат купчина отломки, свързани от хлабаво агрегиран материал, задържан заедно от гравитацията.
След това космическият кораб се върна в близост до Земята и пусна капсулата, съдържаща пробата. На 24 септември той се приземи на военен полигон в Западна Юта.
Капсулата не показа признаци на увреждане от дългото си пътуване. Внимателно затворена, тя след това беше транспортирана до космическия център Джонсън на НАСА в Хюстън.
След това дойде много деликатната работа по извличането на материала от Бену. Екипът успя да получи 70 грама проба, надхвърляйки официалното изискване на мисията от 60 грама.
„Това е материал за цяла кариера за хиляди изследователи по целия свят. Така че сме във възторг“, каза Лаурета.
„Получаваме много информация от много малко количество проба“, заяви пък астробиологът на НАСА Дани Главин.
В търсене на живот
Бену е фрагмент от по-голям обект, който се е разбил по време на сблъсък в началото на историята на Слънчевата система, смятат учените. Родителското тяло, нагрято от радиоактивно разпадане, би било достатъчно топло.
„Ако добавите вода, можете да получите много интересна химия“, обясни Главин. „Не е грешно да се каже, че химията става по-интересна, когато по някакъв начин създава живо същество.“
Палеобиолозите знаят, че животът е съществувал на Земята под формата на бактерии преди най-малко 3,5 милиарда години – сравнително скоро след като планетата е преживяла дълъг период на яростно бомбардиране от скали, които са затрупали Слънчевата система в нейната младост. Малко вероятно е на родителското тяло на Бену да е имало живот, но може да е носело интересни съединения, подобни на тези, които са формирали градивните елементи на живота на Земята, което, както Дуоркин каза, „трябва да е започнало с химия, която се случва в космоса“. Разглеждайки пребиотичната химия на астероида, учените ще имат по-добра представа какво търсят, ако и когато открият подозрителни молекули другаде в Слънчевата система, като например на Марс, луната на Юпитер – Европа, или луната на Сатурн – Енцелад.
„Това ни подготвя по-добре за търсенето на живот на Марс, Европа или Енцелад – места, където може да е имало живот в един момент“, каза Главин.
