сн. ,,Преса”
Прокурорът Светлозар Костов е с бляскаво поведение, но като човек има една особеност - много е разсеян. Той бе първия шеф на Специализираната прокуратура, която бе създадена по времето на Бойко Борисов. Неин идеен вдъхновител всъщност бе заместникът му в ГЕРБ Цветан Цветанов. Официалното обяснение бе, че тя ще се товари само с най-тежките случаи, за които са нужни особени заложби на магистратите и тяхното пълно вглъбяване в делата. Неофициално бе ясно, че задачата й ще е да се разправя с онези, които ГЕРБ е нарочила. Начело в списъка бе бившият съветник от ДАНС Алексей Петров - противоречива личност, която някога е била в топли взаимоотношения с Борисов. За какво са се скарали така и не стана ясно (пък и едва ли ще се разбере някога). Но ще да е нещо голямо, защото за Борисов най-заклетият противник от един момент нататък, та чак до края на правителството му бе не Ахмед Доган, нито Сергей Станишев, а Алексей Петров.
Човекът с най-особени заложби да се справи с Петров, поне така даваха да се разбере от ГЕРБ, пък е Светлозар Костов, затова логично бе утвърден за шеф на новата институция. Той има маниери за пред камера, умее добре да аргументира и най-незащитими тези. Каквото и да прави, все е такова, че се харесва на шефовете му, а наред с тях (по една случайност) то все е в унисон и с настроението на моментните ментори, от които зависи съдбата на прокуратурата или на отделни нейни представители в частност. В България журналистиката обикновено страда от амнезия, затова г-н Костов, също както бе Бойко Борисов допреди няколко години, е обграден от медийно внимание, но не и от конкретни въпроси. Репортерките се натискат да го ухажват и да му вземат интервюта или каквото там им даде. Блясъкът на обноските му е толкова заслепяващ, че момичките с микрофоните все не успяват да надникнат зад него.
Това се повтори за кой ли път миналата седмица, когато телевизии, радиа, вестници, че и интернет се надпреварваха кой по-мимоходом ще подмине една показателна за съдебната система на България, но и за служебните навици на прокурора Костов в частност, новина. Четири години след като Алексей Петров и още няколко души бяха арестувани при показна акция, наречена ,,Октопод", най-главното от трите дела срещу групата - т. нар. ,,Големият Октопод", рухна. И не защото съдът е заседавал по него, разпитани са били свидетели, правени са били експертизи и накрая всичко е наклонило към оправдателни присъди. Нищо подобно! Просто прокурорът Костов, на когото ГЕРБ възлагаха толкова много надежди да се справи с Алексей Петров и който бе обвинителят по това дело, се оказа много разсеян и пропусна законовите срокове да внесе обвинителния акт в съда. Е, случи се вече във времена, когато ГЕРБ не са на власт, но това са подробности.
Законовият срок е всъщност 2 години. 24 месеца се оказаха недостатъчни на прокурора Светлозар Костов, за да напише едно читаво (или нека да не е пък чак толкова читаво) обвинение? Айде, бе!? Но няма нищо странно. Както отбелязахме по-горе, г-н Костов има някои особености в навиците, които го правят твърде разсеян за сроковете и които изглеждат логични само за хората, които добре познават професионалното му битие.
Преди 16 години Светлозар Костов прави своя голям дебют пред камерите. От районен обвинител в Айтос той се появява в окръжната прокуратура на Бургас и още буквално на другия ден му е връчено знаково дело - срещу бизнесмен от Несебър. По една случайност въпросният бизнесмен Димитър Янков точно в този момент е влязъл в остър конфликт с депутата от СДС, председател на бюджетната комисия в парламента и все още дясна ръка на Иван Костов - Йордан Цонев. В интервю във вестник ,,Сега" тогава Янков обвинява Цонев, че му е поискал $180 хиляди подкуп. Съвсем случайно издигането на прокурора Костов в службата пък следва политическото издигане на Цонев. Третата случайност е, че прокурорът Костов е братовчед на съпругата на г-н Цонев - Пролетина.
Янков е арестуван показно на вилно селище ,,Елените", а обвинението срещу него е, че е поръчал атентат срещу тогавашния кмет на Несебър. Главен свидетел по делото е човек с прякор Камбоджанеца, тъй като е служил в българския военен контингент в Камбоджа. Прокуратурата обещава на Камбоджанеца закрила и го настанява в уж тайна вила в местността Росенец край Бургас. Арестът на Янков е от ден до пладне. Малко след това той изведнъж спира да говори срещу Цонев и дава вид, че все едно между двамата никога нищо лошо не е имало. И изненада - делото срещу него рухва. Да, има един свидетел, чиито показания висят като дамоклев меч и на когото прокуратурата е обещала закрила. Има, ама няма. В един прекрасен ден свидетелят изгаря. Вилата, в която той е скрит, е опожарена. Официалното разследване по случая установява, че охранителят, назначен да пази Камбоджанеца, се отдалечил за малко, за да утоли някаква си нужда, а искра от печката във вилата я подпалила. Свидетелят пък спял толкова дълбоко, че даже не усетил, че умира. Подир още някоя година самият Янков бе убит. Но това са стари и забравени неща.
Прокурор Светлозар Костов тепърва има да решава интересни дела, които се редуват едно през друго. Все със знакови фигури. Поредното е срещу Миню Стайков, по прякор Апаша, и Иван Стоянов-Динкеза. Обвинени са, че са убили от бой младо момче, което имало нещастието да ги засече с колата си. На първа инстанция двамата са оправдани. Прокурор Светлозар Костов има две седмици срок, за да обжалва делото по-нагоре. Те минават бързо, а той е толкова разсеян, че забравя да го стори. Пред журналисти обяснява: ,,И без това щяхме пак да го загубим..." Когато Стайков и Стоянов пребиват жертвата си, все още са просто Апаша и Динкеза. Но когато прокурорът Костов се разсейва няколко години по-късно и праща делото срещу тях в кофата за боклук, Миню Стайков е вече собственик на „Винпром Карнобат", където често гостуват политици от София, дори президентът на страната, и който е редовен спонсор на това-онова.
Костов бе прокурор и срещу Максим Стависки, който мъртво пиян уби младо момче на пътя, а младата му спътничка прати в нищото - тя и до днес е ни на този, ни на онзи свят. Затова пък след прокурорстването на Костов Стависки си кара и до днес на воля кънките в Русия.
От всичките си случаи прокурорът Костов много обича да припомня този срещу Митю Очите, обявен единодушно от медиите в България за успешен. В делото обаче присъстваха и записани със СРС разговори на групата му. В тях се споменаваха прякори, намекващи за известни политици и полицаи. Къде са записите днес - не е ясно. Разследване по тях така и не бе предприето. Прокуратурата предпочете да сключи сделка с Очите, той призна приемливата част от обвиненията и отдавна вече е на свобода.
Но наистина има ли смисъл да се припомня? И без това амнезията на журналистиката у нас е хронична, поради което разсеяните прокурори като Костов ще продължат да се къпят в блясъка на репортерската обич. Като същевременно ще са най-подходящи за издигане. Е, Светлозар Костов вече не е шеф на Специализираната прокуратура, но той винаги е успявал в кариерата. Пък кой знае - по една случайност служебните му занимания може пак да се окажат в забележителен унисон с менторите на деня.
